О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3502
гр. София, 13.11.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело №4690 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. В. В. срещу определение №2509/12.09.2023г. постановено по г. д.№2777/2023г. на Върховен касационен съд.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Излага, че за него е налице правен интерес от подадената молба за отмяна на постановеното от Районен съд – Плевен определение, с което е оставено без уважение искането му да бъде освободен от заплащане на държавна такса за производството, поради липса на финансова възможност. Твърди, че отказът да бъде разгледано искането му за отмяна представлява отказ от достъп до съд и правосъдие. В жалбата е направено и възражение за липса на основание за присъждане на разноски в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, предвид разпоредбата на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ. Твърди, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и ЕКЗПЧОС. Претендира за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с писмен отговор, чрез старши юрисконсулт П. П., оспорва жалбата. Твърди, че определението е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл.303 от ГПК, според която не подлежат на отмяна определенията, които не преграждат развитието на производството, каквото е процесното, отхвърлящо искането за освобождаване от заплащане на държавна такса. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Г. В. В. за отмяна на влязлото в сила определение №4069/06.10.2022г., постановено по г. д.№2083/2022г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е оставено без уважение искането на молителя за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 10лв.
За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че съгласно задължителната съдебна практика /ТР №7/2017г. на ОСГТК на ВКС/ не подлежат на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 от ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иск. Приел, че по аргумент на по-силното основание, на отмяна не подлежат и определенията, които сами по себе си не преграждат развитието на производството, каквото е определението, отхвърлящо искането за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Определението е правилно.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.2 от ППВС №2/29.09.1997г. /запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно разясненията дадени в т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по т. д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, извънредният характер на производството по отмяна, уредено в разпоредбите на чл.303 – чл.309 от ГПК, обуславя приложимостта му само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. Останалите определения не попадат в предметния обхват на понятието „влезли в сила съдебни актове“, подлежащи на отмяна по реда на глава ХХIV от ГПК, за които след изчерпване на инстанционния процесуален ред за обжалването им, не съществува друг път за защита.
В конкретния случай определението, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер на 10лв. не е преграждащо производството, нито се ползва със сила на пресъдено нещо. Молителят може да направи ново искане, при настъпила промяна в обстоятелствата, довели до постановяване на отказа. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на подадената по реда на чл.303 от ГПК молба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските при приключване на производството. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.81 във вр. с чл.78 от ГПК води до извод, че актът, с който се приключва производството по делото е решение, с което се уважава или отхвърля предявения иск или определение за прекратяване, тъй като отговорността за разноски възниква именно в посочените хипотези. Производството по реда на чл.307 от ГПК е извънредно, в хода на което се осъществява извънинстанционен контрол на подлежащите на отмяна съдебни актове. При прекратяването му, респ. при произнасяне по същество на искането /с акт приключващ разглеждането на делото/, съдът дължи и произнасяне по направените от страните искания за разноски.
Предвид изложеното, съдът намира, че на ответника по жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се следват разноски за настоящото производство, поради което и на основание чл.78 от ГПК Г. В. В. следва да бъде осъден да му заплати сумата от 50лв. /разноски за юрисконсултско възнаграждение/, определена по реда на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Компетентен да се произнесе по наведеното в жалбата възражение срещу присъдените в производството по г. д.№2777/2023г. на ВКС разноски е съставът постановил обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2509/12.09.2023г. постановено по г. д.№2777/2023г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА Г. В. В. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 50лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Делото да се докладва по г. д.№2777/2023г. на ВКС, IV г. о. за произнасяне по искането по чл.248 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: