Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Д. П. - от [населено място] срещу Определение №807 от 07.11.2014 г. по ч. т.д. № 3150/ 2014 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение от 07.07.2014 г. по гр. д.№ 12082/2013 г. на СГС, с което е задължен да внесе държавна такса в посочените размери, съответно по сметка на СРС и на СГС, с оплакване за неправилност.

Жалбоподателят излага подробни съображения, че съобразно мотивите на определението съдът недопустимо е увеличил цената на исковете и липсата на диспозитив в този смисъл, не следва да носи негативи за жалбоподателя и да го лиши от право на обжалване. Обосновава, че съгласно чл. 70 ал. 1 ГПК определението попада в приложното поле на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК и подлежи на обжалване. Иска обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което е увеличена цената на иска, да се отмени и делото да се върне за произнасяне по частната жалба.

Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.

С обжалваното определение ВКС, ТК, състав на І отд. е оставил без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение, с което жалбоподателят - ищец по делото - е задължен по подадената въззивна жалба да внесе държавна такса в посочените размери, съответно по сметка на СРС и на СГС.

Обжалваното определение е правилно. Въззивното определение не подлежи на обжалване, тъй като не попада в кръга на определенията по чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК - не е преграждащо и обжалването му не е изрично посочено в закона. Обстоятелството, че въззивният съд при определянето на размера на държавната такса, е посочил цената на предявените искове, не дава основание да се приеме, че обжалваното определение е за определяне на цената на иска и с него тя се увеличава, за да се приеме, че съгласно чл. 70 ал. 2 ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване. В случая са предявени при условията на обективно съединяване установителни искове за обявяване на нищожност на клаузи от договор за кредит и осъдителен иск и за да определи размера на държавната такса, въззивният съд подробно е посочил цената на всеки от исковете, които са оценяеми и начина на определянето й. Постановявайки определение по чл. 261 т. 4 ГПК, с което е определил дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба по всеки от предявените установителни искове по чл. 26 ЗЗД, въззивният съд не е извършил увеличаване на цената им, поради което определението не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК. Ако въззивната жалба бъде върната от въззивния съд, извършил проверка на редовността й, това определение ще подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК. Като е оставил частната жалба без разглеждане, съставът на ВКС е постановил правилно определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 807 от 07.11.2014 г. по ч. т.д. №3150/2012г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: