7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1016гр. София, 10.11.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2216 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. А., представлявана от адв.П. К., срещу решение № 10006 от 18.01.2022г. по в. гр. д. № 2221/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 7310 от 02.11.2017г. по гр. д. № 16721/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 17 състав са отхвърлени предявените от Б. С. А. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ главни искове, квалифицирани от въззивния съд като такива с правно основание чл.284, ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и на сумата от 254,49 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 23.05.2013г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.12.2014г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е очевидно неправилно. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че НББАЗ отговаря в качеството на компенсационен орган. Твърди, че доколкото процесното ПТП е настъпило на територията на РБългария, са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в качеството на представително национално бюро. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по релевирано от ответника едва с въззивната жалба възражение за липата на сезиране на представителя на гръцкия застраховател за уреждане на претенции. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обективирано в касационната жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд е уважил въведено за пръв път с въззивната жалба възражение на ответника. Счита, че решението е очевидно неправилно, доколкото за процесното ПТП не намира приложение приетата от съда норма на чл.284, ал.1 КЗ /отм./.

Касаторът поддържа, че от значение за изхода на делото са следните процесуалноправни въпроси:

1. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за неоснователност на претенцията поради неизпълнение на пострадалия на задължение по неприложима в случая правна норма, представлява ли нарушение на съществени нормативни правила? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?

2. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на въведените с исковата молба фактически твърдения, очертаващи предмета на делото и установените по делото доказателства и факти, предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението, поради което като следствие изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС?

3. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?

Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.19 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 42 от 05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 1006 от 15.10.2010г. по гр. д. № 619/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 11 от 21.04.1994г. по адм. д. № 4900/1993г. на III г. о. и решение № 87 от 04.09.1958г. по гр. д. № 55/1958г. на ОСГК на ВС. Твърди, че въпросите са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът поддържа, че от значение за изхода на делото са и следните материалноправни въпроси:

1. В чл.282 и сл. КЗ /отм./ очертани ли са две отделни и самостоятелни функции на НББАЗ като представително национално бюро и като компенсационен орган и при предявена претенция срещу този ответник, длъжен ли е съдът да разграничи в кое от двете качества отговаря НББАЗ?

2. Представлява ли съществено нарушение грешка на съда в правната квалификация на иска относно правилното качество, в което отговаря НББАЗ, съответно като представително национално бюро и като компенсационен орган, предвид различните качества на бюрото и различните предпоставки за отговорност, и какво е решението при такава грешка?

3. При настъпило ПТП на територията на РБългария, причинено от МПС с регистрация и ЗГО на държава членка, в какво качество отговаря НББАЗ – като представително национално бюро или като компенсационен орган /при действието на КЗ /отм./ и при сега действащия КЗ/?

4. При действието на КЗ /отм./ при предявяване на пряк иск срещу НББАЗ като представително национално бюро представлява ли положителна процесуална предпоставка предварително уведомяване на чуждия застраховател и/или на неговия представител за уреждане на претенции в РБългария? Липсата на такова уведомяване представлява ли самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за вреди срещу НББАЗ?

5. При настъпване на ПТП на територията на РБългария, причинено от МПС с регистрация и ЗГО на държава членка, приложима ли е разпоредбата на чл.284 КЗ /отм./, очертаваща отговорност на НББАЗ като компенсационен орган, и съответно приложими ли са изискванията към пострадалия за ангажиране отговорността на ответника в това качество?

6. Ако са налице предпоставки за ангажиране отговорността на НББАЗ като представително бюро, допустимо ли е въвеждане на изискване към пострадалия, очертани при отговорност на бюрото в друго качество – като компенсационен орган?

7. При действието на КЗ /отм./ /и предпоставки за ангажиране отговорността на бюрото като представително/, предвид настъпило ПТП на територията на страната от МПС с чужда регистрация, допустимо ли е предявяване на пряк иск срещу НББАЗ без предварително уведомяване на чуждия застраховател и/или представителя му за уреждане на претенции на територията на РБългария?

8. При действието на КЗ /отм./ за предявяване на пряк иск изисква ли се уведомяване на застраховател или представител за уреждане на претенции и неизпълнението на това изискване въведено ли е като предпоставка за отговорност на НББАЗ?

Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 315 от 29.05.2017г. по т. д. № 652/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 201 от 04.04.2014г. по т. д. № 3340/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 218 от 05.04.2017г. по т. д. № 2266/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 150 от 06.11.2014г. по т. д. № 4611/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. Твърди, че въпросите са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

О. С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представляван от адв.Б. Н., оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като част от поставените въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, а спрямо другата част от тях не е приложена относима задължителна практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи. Твърди още, че касационната жалба е неоснователна по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови решението в обжалваната част, е приел за установено, че на 23.05.2013г. в [населено място] е настъпило ПТП с участници: триосен седлови влекач „М. А. V6 2643“ с гръцки рег. № РТМ7792, управляван от Христовалантис Синтос, автобус „С.“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Л. Б. З., и лек автомобил „Р. Е. , управляван от Б. К. Т.. Намерил е, че с влязла в сила присъда, постановена по н. о.х. д. № 416/2017г. на Благоевградски районен съд, са признати за виновни за настъпване на ПТП при условията на независимо съпричиняване водачът на лекия автомобил и водачът на товарния автомобил, както и че ищцата Б. С. А. е пътувала в автобуса и е получила следните средни телесни повреди – счупване на латералния кондил на десния голям пищял и счупване на носните кости. Въззивният съд е констатирал, че водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка при ответника ЗК „О. Л. , а водачът на товарния автомобил – при гръцкото застрахователно дружество „Allianz General“. Посочил е, че представител на гръцкото застрахователно дружество за уреждане на споровете на територията на РБългария е ЗАД „А. Б. , както и че ищцата е предявила претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди пред НББАЗ, а не пред ЗАД „А. Б. или пред гръцкото застрахователно дружество.

С оглед на така установените факти въззивният съд е приел, че за решаване на правния спор са приложими разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането с оглед датата на ПТП. Изложил е съображения, че НББАЗ е представително национално бюро за РБългария по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки, както и изпълнява функциите на компенсационен орган, като извършва плащания в случаите по чл.284 КЗ /отм./. Обсъдил е първите три алинеи на чл.284 КЗ /отм./ и е приел, че предявените против НББАЗ главни искове имат правно основание чл.284, ал.1, т.1 или т.2 КЗ /отм./, тъй като ищцата като увредено лице пребивава в РБългария, застрахователното събитие е настъпило на територията на РБългария и виновният водач на товарния автомобил има застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с гръцко застрахователно дружество.

Въззивният съд е приел, че за застрахователя на виновния водач и неговия представител за уреждане на претенции в РБългария не е възникнало задължение да се произнесат в срок, респ. да не се произнесат, тъй като ищцата не е предявила пред тях претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди. Изтъкнал е, че това бездействие е едно от основанията за отговорността на НББАЗ по чл.284, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Заключил е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като отсъствието на посочените предпоставки освобождава НББАЗ от отговорността да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент, докато отговорността на Сдружението по отношение на застрахователя е заместваща, но само в изрично посочените случаи в чл.284 КЗ /отм./.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Не е налице вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Същата е обоснована с твърдението на касатора, че въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по въведено от ответника едва с въззивната жалба възражение за липса на уведомяване на представителя на гръцкото застрахователно дружество за уреждане на споровете на територията на РБългария. От една страна, дори и такова нарушение на съдопроизводствените правила да е допуснато от въззивния съд, това не би обусловило недопустимост на постановеното решение. От друга страна, видно от отговора на исковата молба, ответникът НББАЗ е релевирал възражение, че ищцата не е предявила претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди преди депозиране на исковата молба пред кореспондента на гръцкия застраховател – ЗАД „А. Б. .

Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси по съществото си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното тази група въпроси не може да обоснове допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Първият материалноправен въпрос представлява общ въпрос, който не кореспондира с мотивите на обжалваното решение, не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Вторият материалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като по същество представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция може да се произнесе само след допуснато касационно обжалване при наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Третият материалноправен въпрос следва да бъде уточнен от касационния съд с оглед изложените от касаторката твърдения и доводи по следния начин: В какво качество отговаря Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ при действието на отменения Кодекс за застраховането, когато се претендират вреди, претърпени от ПТП, настъпило на територията на РБългария и причинено от МПС с регистрационен номер от друга държава – членка на системата „Зелена карта“, чийто водач е застрахован за гражданската му отговорност при застраховател, установен в друга държава – членка на системата „Зелена карта“? Този въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса е налице постоянна практика – решение № 56 от 18.11.2019г. по т. д. № 1409/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 148 от 08.08.2016г. по т. д. № 1233/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. С оглед на това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с посочената практика.

Що се отнася до останалите материалноправни въпроси /от четвърти до осми въпроси вкл./, преценката за релевантността им за крайния изход на спора е обусловена от отговора на горепосочения правен въпрос. Поради това касационното обжалване по тези въпроси на следва да се допуска, а отговорът им следва да бъде даден с решението по същество на спора.

С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл.290 ГПК.

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10006 от 18.01.2022г. по в. гр. д. № 2221/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.

Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: