№ 3453
гр. София, 09.11.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 4519 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Росбулимпекс“ ООД, чрез адв. В. К., срещу определение № 8430 от 11.07.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 5883/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20074745 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 50194/2020 г. на Софийски районен съд. С последното е върната исковата молба на „Росбулимпекс“ ООД, подадена срещу ЧСИ И. Т. Ч., за осъждане на последния да плати на ищеца суми, представляващи обезщетения за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Налице ли е бездействие на ищеца, даващо основание на съда да върне нередовна искова молба, ако същият е депозирал уточняващи молби съобразно дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба?; 2. Налице ли е основание за връщане на исковата молба от съда в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК при липса на противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице?; 3. Ако констатиран и конкретно посочен от съда в съобщението до ищеца недостатък на исковата молба не е наличен, налице ли е надлежно указание за отстраняване на нередовността на исковата молба, даващо основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по същата на основание чл. 129, ал. 3 ГПК? По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 280/2012 г. по гр. д. № 3298/2011 г. на ВКС, решение № 76/2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, решение № 438/2012 г. по гр. д. № 76/2011 г. на ВКС, решение № 160/2010 г. по гр. д. № 839/2009 г. на ВКС, решение № 270/2010 г. по гр. д. № 448/2009 г. на ВКС, решение № 97/2014 г. по гр. д. № 4814/2013 г. на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба ЧСИ И. Т. Ч. счита, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че „Росбулимпекс“ ООД е предявило срещу ЧСИ И. Т. Ч. пет частични осъдителни иска за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с незаконосъобразна публична продан на недвижим имот на ищеца. Предвид изложените противоречиви твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и неясно заявения петитум първоинстанционният съд е давал три пъти указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба. Тези указания и трите пъти са изпълнени само частично, а една от претенциите е оттеглена. Поради липсата на яснота относно обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си, както и на ясно заявен петитум, въззивният съд е приел, че правилно исковата молба е била върната и производството по делото е било прекратено.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следното:
В случая с исковата молба ищецът първоначално е предявил следните осъдителни искове:
1. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразна публична продан на апартамент на ищеца по изп. д. № 051/2012 г. по описа на ЧСИ И. Ч. за сумата от 25 000 лв., част от общо дължими 250 000 лв.;
2. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неполучена лихва за главницата по т. 1 за периода 01.04.2015 г. – 01.03.2020 г. в размер на 2000 лв. от общо 45 000 лв.;
3. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неполучен наем за процесния апартамент в размер на 2000 лв. от общо 60 000 лв. за периода 01.03.2015 г. – 01.03.2020 г.;
4. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неполучена лихва за главницата от неполучен наем за периода 01.04.2015 г. – 01.03.2020 г. в размер на 2000 лв. от общо 15 000 лв. – ищецът впоследствие се е отказал от този иск;
5. за заплащане на обезщетение за неполучен наем за продадения имот за периода от исковата молба до влизане в сила на решението в размер на 1000 лв. месечно – този иск е приет за недопустим с влязло в сила определение на съда.
Първоинстанционният съд трикратно е давал указания на ищеца да уточни претенциите си, в частност да заяви кои искове поддържа; да посочи имало ли е сключен договор за наем за описания имот и за какъв срок, дали искането за заплащане на пропусната лихва за главницата представлява обезщетение за пропуснати ползи или обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, както и да формулира конкретен петитум, от който да е ясен размерът на спорните вземания и как е формиран. В изпълнение на тези указания ищецът най-напред е посочил, че е ирелевантно дали за имота има сключен договор за наем; оттеглил е четвъртия иск; предявил е искане за заплащане на мораторна лихва върху остатъка от получената от публичната продан сума на имота и е заявил петитум с формулирани алтернативни искания за осъждане на ответника да заплати обезщетения за имуществени вреди като частичен иск от твърдения цял размер на претенциите/ от 200 400лв.- цена от извършената продан за имота и алтернативно остатък от сумата като цена намалена със сумите, които подлежат на разпределение/.
Настоящият състав намира, че формулираните в изложението към жалбата въпроси са неточни и не кореспондират с гореустановените данни по делото. Съгласно трайно установената практика на ВКС, когато съдът констатира, че исковата молба не съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, или има неясноти или противоречия с посочения петитум, той оставя исковата молба без движение и дава указания на ищеца: в какво се състои нередовността и как може да бъде отстранена в едноседмичен срок от връчването на указанията. За да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото.
В конкретния случай въпреки дадените от съда указания заявените претенции са останали неуточнени, доколкото ищецът е променял основанието на някои от исканията си; не е конкретизирал кои претенции предявява като главни и кои като евентуални, макар в петитума да е посочил и алтернативни искания за осъждане на ответника; въвеждал е нови искания с последващите уточнителни молби, макар съдът изрично да го е предупредил, че това е недопустимо. Ищецът е подавал уточнителни молби, но със същите не е изпълнил указанията на съда в цялост, а напротив – въвел е допълнителни неясноти в предмета на спора. Тях съдът се е опитал да отстрани чрез даването на нови указания, които са били достатъчно подробни, ясни и конкретни, за да могат да бъдат изпълнени от страната, и са обхващали всички съществуващи пороци в исковата молба. Съдът не е указвал на страната да отстрани несъществуващи пороци, нито е върнал исковата молба поради бездействие на ищеца, а поради неизпълнение на даваните указания с подадените уточнителни молби. С оглед изложеното не е налице общата предпоставка за допускане на жалбата до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8430 от 11.07.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 5883/2023 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: