О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50539гр. София, 09.11.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1765 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗУУМ” АД, представлявано от адв. Надежда Х., срещу решение № 65 от 28.02.2022г. по в. гр. д. № 637/2021г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 260892 от 20.07.2021г. по гр. д. № 6246/2020г. на РС – Перник. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на Р. В. О. сумата 9977,98 лева, платени от него по договор № PDLD1514110765/21.05.2015г. и по договор № PDLD1514110726/21.05.2015г. със собствени средства с вносна бележка от 07.08.2015г. с получател ОББ АД за погасяване на задължения на дружеството към банката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като изводът за наличието на правен интерес за ищеца от изпълнение на чуждо задължение, произтичащо от вътрешните правоотношения между длъжника и ищеца на основание уговорка първоначално да закупи част от акциите на ответното дружество, а впоследствие като заем в полза на дружеството, е направено при недопустимо въвеждане от страна на въззивния съд на твърдения, каквито не са изложени нито в исковата молба, нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че твърденията както в заявлението, така и в исковото производство, сочат на предоставяне на сума като дадена в заем, но не се твърди, че сумата е...