8 Р Е Ш Е Н И Е№50009С.,25.07.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1765 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗУУМ”АД, представлявано от адв. Н. Х., срещу решение № 65 от 28.02.2022г. по в. гр. д. № 637/2021г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 260892 от 20.07.2021г. по гр. д. № 6246/2020г. на РС – Перник. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на Р. В. О. сумата 9977,98 лева, платени от него по договор № PDLD1514110765/21.05.2015г. и по договор № PDLD1514110726/21.05.2015г. със собствени средства с вносна бележка от 07.08.2015г. с получател ОББ АД за погасяване на задължения на дружеството към банката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че между страните не съществуват договорни отношения за заем, нито е налице уговорка за връщане на процесната сума, както се сочи в исковата молба и в заявлението, като не са представени писмени доказателства за установяване на такъв договор, а свидетелските показания за установяване на договор на стойност над 5000 лева са недопустими, но въпреки това са ценени от въззивния съд. Касаторът поддържа, че по делото не е категорично установено внасяне на процесната сума именно от ищеца и с негови средства, като въззивният съд не е изложил никакви мотиви защо кредитира едни доказателства, а други...