Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова

ЧЛЕНОВЕ

: Елена Авдева

Галина Захарова

при участието на секретар Кристина Павлова

и в присъствието на прокурора Д.Генчев

изслуша докладваното от съдията Елена Авдева

наказателно дело № 1039/2014г. и за да се произнесе, взе предвид

следното:

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия А. Н. К. против решение № 97 от 19.05.2014 г. по нохд № 62/2014 г. на Великотърновския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона и с него е определено явно несправедливо наказание – касационни основания за ревизия на проверявания акт съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Формално се заявява също така, че са нарушени и съдопроизводствените правила, но не се ангажират подкрепящи аргументи.

Жалбоподателят атакува правната квалификация на инкриминираната дейност като блудство по чл. 149, ал. 3, т. 3 от НК вместо като хомосексуални действия по чл. 157, ал. 3 от НК и настоява за оправдаване по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият съзира и несправедливост на наложеното наказание

,

за което твърди, че не е съобразено с ниската степен на обществена опасност на деянието. С тези доводи жалбоподателят отправя искане за преквалифициране на деянието и намаляване на размера на определената санкция лишаване от свобода.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът пледира да се уважи жалбата, като се позовава на различното третиране на половете от законодателя.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди изложените от страните позиции и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Окръжният съд в гр. В. Т. с присъда № 12 от 07.02.2014 г. по нохд № 10/2014 г. признал подсъдимия А. Н. К. за виновен в това, че 26.08.2013 г. около 15 часа в [населено място], общ.Г. О., при условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст - Н. А. А. на 6 години, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б”б” от НК във вр. с чл. 36 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК му наложил наказание шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът приспаднал от така определеното наказание срока на предварително задържане на подсъдимия в рамките на настоящия процес.

В тежест на А. К. били възложени и сторените по делото разноски.

Апелативният съд в гр. В. Т. с решение № 97 от 19.05.2014 г. по внохд № 62/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна в частта, с която се обосновава явна несправедливост на определената санкция.

Останалите доводи за неправилно приложение на закона и бланкетното твърдение за процесуални нарушения, са несподелими по следните съображения:

Жалбоподателят намира за неправилна квалификация на деянието по чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК като блудство вместо по чл. 157, ал. 3 от НК като престъпни хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст.Той се аргументира с твърдението, че извършеното от него осъществява „втората хипотеза на чл. 149, ал. 1 от НК” т. е.действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, които, тъй като са между лица от едни и същ пол, попадат в обхвата на разпоредбата на чл..157, ал. 3 от НК. По делото обаче е инкриминирана различна престъпна дейност и е повдигнато обвинение за блудство в първата хипотеза на чл. 149, ал. 1 от НК – за извършване на действия с цел да се възбуди полово желание без съвкупление.

След проведеното съкратено съдебно следствие съдът приел за установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, свеждаща се до следното:

На 28.08.2013 г., около 15 часа, К. се доближил до група от три момчета, сред които бил и шестгодишния Н.. Влязъл в разговор, а с дясната си ръка бръкнал под слиповете на детето и с пръсти опипал половия му орган, като се усмихвал. Децата реагирали и си тръгнали, а по-късно се оплакали на възрастни, които сигнализирали полицията. К. бил идентифициран и задържан. Описаните действия, мястото и времето на извършването им категорично отхвърлят изводи за тяхната насоченост към полово сношение или към постигане на полово удовлетворение. При тези факти предходните инстанции законосъобразно стигнали до извода, че са налице обективните признаци на чл. 149, ал. 1 от НК в хипотезата на действия с цел възбуждане на полово желание без съвкупление, които не намират аналог в диспозицията на нормата на чл. 157, ал. 3 от НК, обхващаща хомосексуални действия чрез полово сношение и действия на полово удовлетворение. Ето защо настоящият казус не поставя въпроса за конкуренцията между двете норми и не предизвиква дискусия за съотношението между тях.

Оплакването на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила е заявено бланкетно и не е подкрепено от конкретни доводи. Сезирана по този начин настоящата инстанция не е ангажирана със задължение за конкретни отговори. В изпълнение на отговорностите, произтичащи от чл. 124 от Конституцията на Република България, касационният състав извърши проверка на обжалвания акт и не установи наличие на някое от абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 - т. 4 от НПК или засягане на конституционните основи на правосъдието.

Основателност на касационната жалба настоящият съдебен състав съзира в частта й относно явната несправедливост на наложеното наказание.

Въззивната инстанция, възприемайки изцяло съображенията на предходния съд, е надценила значението на предходните осъждания на подсъдимия като отегчаващо отговорността му обстоятелство, макар че част от тях формират по-тежката квалификация на деянието като особен рецидив по чл. 29, ал. 1, б”а” и ”б” от НК и по силата на чл. 56 от НК са изключени от оценъчна трактовка при индивидуализиране на наказанието. В същото време предходният съдебен състав се е въздържал да обсъди конкретните параметри на реалното увреждане на обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност. Инкриминираната дейност се отличава с краткотрайна, еднократна проява, без сериозни последици за жертвата. Тя не накърнява така застрашително публичния интерес, за да предизвика необходимост от девет години лишаване от свобода на подсъдимия. В този размер санкцията не съответства както на обществената опасност на деянието и дееца, така и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Това налага нейното намаляване до шест години, които, предвид следвания процесуален ред по глава двадесет и седма от НПК, подлежат на редуциране по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета до окончателен размер от четири години лишаване от свобода. Така индивидуализирана продължителността на изолация на подсъдимия е адекватна на необходимостта от поправително, предупредително и превъзпитателно въздействие върху него, както и за възпитателно въздействие върху другите членове на обществото за постигане на целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и на генералната превенция.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА

решение № 97 от 19.05.2014 г. по внохд № 62/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, с което се потвърждава присъда № 12 от 07.02.2014 г. по нохд № 10/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, като намалява наложеното на подсъдимия А. Н. К. наказание

лишаване от свобода

от шест години на четири години.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.