Производството е по реда на Г. Т. и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. К. И. за възобновяване на в. н.ч. д. № 343/ 2013 г. на Окръжен съд – Добрич, отмяна на решение № 151 от 09.12.2013 г. и връщане на делото за ново групиране на наказанията.

Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, допуснато от съда при извършената кумулация.

В открито съдебно заседание осъденият настоява за отмяна на института по чл. 24 от НК. Неговият служебен защитник адвокат П. В. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:

С решение № 151 от 09.12.2013 г. по в. н.ч. д. № 343/ 2013 г. Добричкият окръжен съд потвърдил определение № 55 от 11.09.2013 г. по н. ч.д. № 1191/ 2013 г., по описа на Районен съд – Добрич, с което били групирани наложените на осъдения К. К. И. наказания: по н. о.х. д. № 480/ 2013 г. на Районен съд – Добрич (от три месеца лишаване от свобода), по н. о.х. д. № 1707/ 2012 г. на Районен съд – Добрич (от една година и четири месеца лишаване от свобода) и по н. о.х. д. № 1874/ 2012 г. на Районен съд – Добрич (от една година лишаване от свобода), като е определено едно общо най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чийто размер бил увеличен, на основание чл. 24 от НК, допълнително с още шест месеца. За така увеличеното общо най-тежко наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода бил определен първоначален строг режим за изпълнение в затвор.

Процесуално допустимото искане на осъдения К. К. И. е неоснователно.

С решението си въззивната инстанция е потвърдила законосъобразно приложения от районния съд институт на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК, определяйки едно общо най-тежко наказание за извършените в периода от юни 2012 г. до март 2013 г. при разнородна реална съвкупност две престъпления по чл. 195, ал. 1 от НК и по чл. 346, ал. 2 от НК. Тези престъпни прояви са осъществени при условията на рецидив спрямо предходните съдимости на осъдения А. и не са налагали преуреждане на извършените по-рано съвкупности (между н. о.х. д. № 224/ 2003 г. и н. о.х. д. № 575/ 2004, както и между н. о.х. д. № 1585/ 2006 г. и н. о.х. д. № 1644/ 2007 г. – всички по описа на Районен съд - Добрич).

Законосъобразно е приложен и институтът по чл. 24 от НК, за което са изложени убедителни съображения за необходимостта от увеличаване на общото наказание лишаване от свобода с още шест месеца – високата степен на обществена опасност на осъдения И., който е осъждан многократно за престъпления от общ характер; наложените към минимален размер наказания лишаване от свобода за включените в съвкупността тежки умишлени престъпления.

Отсъстват законовите предпоставки за възобновяване на въззивното решение, поради което и не са налице основания за удовлетворяване на искането на осъдения К. К. И..

Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. И. за възобновяване на в. н.ч. д. № 343/ 2013 г., по описа на Окръжен съд – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.