№ 411

гр. София, 08 ноември 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито заседание на двадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: М. Ц.

Б. Я.

при секретаря И. П. и с участието на прокурора от ВКП И. С. като изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 779/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения В. Н. Й., чрез упълномощения му защитник адвокат К. Я. от АК Бургас, за възобновяване на НОХД № 129/ 2020 г. по описа на РС Поморие.

От изложената в искането хронология на наказателното производство срещу Й., приключило с постановената от РС Поморие присъда, са изведени и доводите, наведени в подкрепа на заявеното основание по чл.423, ал.1 от НПК. В обобщение е посочено, че след като неучастието на осъдения в наказателното производство не се дължи на негово неправомерно поведение са налице основания задочно проведеното наказателно производство да бъде възобновено.

В съдебно заседание пред ВКС осъденият Й. и неговият защитник адвокат Я. поддържат искането по изложените в същото съображения. Защитата изтъква отново, че Й. не е знаел, че срещу него се води досъдебно и съдебно производство, което е и единствената причина за неучастието му.

При упражнено право на последна дума осъденият Й. моли производството да бъде възобновено.

Представителят на ВКП дава заключение за основателност на искането. Счита, че формалните изисквания същото да бъде уважено са налице.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С присъда № 260013 от 19.11.2020 г. по НОХД № 129/ 2020 г., Районният съд Поморие признал В. Н. Й. за виновен в това, че на 23.07.2018 г., около 03.10 часа, в [населено място], [община], на [улица]управлявал МПС - лек автомобил марка „марка“ с рег. [рег. номер на МПС], без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 18- 0237 - 000096/16.03.2018 г. на ОД МВР Бургас, РУ Айтос, по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, влязло в законна сила на 10.04.2018 г., поради което и на основание чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, постановено за изтърпяване при строг режим и глоба в размер на 500 лева. Присъдата не е била обжалвана и протестирана и влязла в сила на 04.12.2020 г.

От прокурор при РП Бургас, ТО Поморие на 06.01.2023 г. била издадена ЕЗА № Р -19/2021 г. , за задържане на осъдения Й. и предаването му на българските власти с цел изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода, въз основа на която на 20.03.2023 г. същият е бил задържан в [населено място], /държава/. На 25.04.2023 г. компетентните съдебни власти в /държава/ допуснали предаването на осъдения Й., което било осъществено на 05.05.2023 г. и същият е бил настанен в затвора в [населено място] за изтърпяване на наложеното му от РС Поморие наказание.

Искането за възобновяване е депозирано пред първоинстанционния съд на 15.06.2023 г.

По делото липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденият е знаел за присъдата в един по - ранен момент от датата на неговото задържане в /държава/. Ето защо ВКС намира искането за допустимо - депозирано е от легитимирано лице, по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК и в установения законов шестмесечен срок.

Разгледано по същество същото е основателно.

Прегледът на относимите по делото данни показва, че на 23.07.2018 г. в РП Поморие е започнало Бързо производство за престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр с ал.1 от НК, което съгласно чл.356, ал.3 от НПК се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването - в случая, разпит на свидетел. С постановление на прокурора от 01.08.2018 г. производството е било преобразувано, на основание чл.357, ал.2 от НПК, в досъдебно производство по общия ред. Въпреки положените усилия и предприети действия за издирване, включително и обявяване на Й. за ОДИ с Телеграма № 33102/19.11.2018г. на РУП Поморие, по време на досъдебното производство същият не е открит. На 05.12.2018 г., на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПК с постановление на прокурора по съображения, че разглеждането на делото в отсъствието на Й. би препятствало разкриването на обективната истина, досъдебното производство е било спряно. С прокурорско постановление от 10.04.2020 г. производството било възобновено, като от мотивите за възобновяване не се извежда заключение лицето да е било издирено или установено. В подкрепа на посоченото е и факта, че на 02.06.2020 г. е съставено постановление по чл.219 от НПК, с което, в отсъствието му и при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал.3, т.2 от НПК, В.Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем, в присъствието на служебно назначен защитник - адвокат П. А. от АК Бургас. С постановлението, мярка за неотклонение по отношение на Й. не е била взета, а досъдебното производство приключило на 16.06.2020 г. с предявяване на разследването с протокол от същата дата, на служебния защитник адвокат А..

На 13.07.2020 г. по внесен от РП Поморие обвинителен акт срещу В. Н. Й. за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, в РС Поморие било образувано НОХД № 129/2020 г. С разпореждане от 15.07.2020 г. съдията –докладчик насрочил разпоредително заседание по делото, което било двукратно отлагано поради нередовното призоваване на подсъдимия. Положените от съда усилия същият да бъде открит и призован били безрезултатни и при липса на положителни данни от проведеното общодържавно издирване на подс.Й., съдът приел, че са налице условията за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия и на 29.10.2020 г. дал ход на разпоредителното заседание. Също в отсъствие на подсъдимия и отново с участието на назначения от досъдебното производство служебен защитник било проведено и съдебното заседание на 19.11.2020 г., приключило с присъда, с която подс.Й. бил признат за виновен по обвинението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от една година при строг режим и глоба в размер на 500лв.

Изложената фактология недвусмислено сочи, че и двете фази на наказателния процес - досъдебна и съдебна са проведени и приключили без участието на искателя Й..

Вярно е, че производството е започнало по реда на глава ХХІV от НПК като Бързо производство, а съгласно чл.356, ал. 4 от НПК лицето се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. В конкретния случай първото действие по разследването, с което е стартирало производството е проведения разпит на свидетел. За предявяване на постановлението за привличането му в това му качество – на обвиняем и съответно за провеждане на разпит, още на следващият ден след деянието, а именно на 24.07.2018 г. са били предприети действия от разследващият орган за призоваването на В. Й.. Надлежно е установено и документирано в изготвени докладни, констатираното отсъствие на Й. и обстоятелството, че същият е отпътувал за /държава/.

Прегледът на материалите по делото действително сочи както, че Й. вече е бил осъждан за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, тоест е бил наясно с признаците на посочения престъпен състав, така и че е бил наясно и с обстоятелството, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление, след като вече има издадено и влязло в сила на 10.04.2018 г. НП за същото такова деяние и че е напуснал България по - малко от 48 часа след като компетентните органи са го спрели и е констатирано неправомерното управление на МПС.

След като обаче липсват надлежни данни, че В. Й. е бил уведомен и е знаел за образуваното срещу него производство, то и не са налице основания да се счете, че проведеното изцяло в негово отсъствие наказателно производство е вследствие неговото укриване. Недобросъвестното поведение като основание за отказ да се приеме за основателно искането за възобновяване не може да се извлича по предположение, а следва да е недвусмислено установено и да се извлича от материалите по делото, свързани с обезпечаване на неговото участие.

Ето защо и след като в случая не са налице данни искателят, знаейки за воденото срещу него наказателно производство и по собствена воля да се е отклонил, като по този начин да е препятствал провеждането на производството с негово участие и след като цялото наказателно производство, в двете му фази се е развило и приключило задочно, то и предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело са налице.

При тези данни, искането на осъдения В. Й. се явява основателно, което налага възобновяване на наказателното дело и свързаната с това отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство ( чл. 425, ал. 2 НПК), а именно - от стадия на разследването.

Предвид решението си за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице, каквато спрямо него не е била вземана. Като съобрази, че към настоящия момент Й. изтърпява наказанието си по влязлата в сила присъда, обстоятелствата по чл.56, ал.3 НПК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, включително, че последният е осъждан, ВКС прие, че е налице реален риск от укриване и извършване на престъпление. Това налага, с оглед обезпечаване на предвидените в чл.57 от НПК цели и за законосъобразното протичане и приключване на наказателното производство срещу В.Й., спрямо него да бъде определена най - тежката мярка за неотклонение, а именно задържане под стража.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 129/ 2020 г., по описа на Районен съд Поморие, ОТМЕНЯВА постановената по делото присъда № 260013 от 19.11.2020 г., като ВРЪЩА делото за ново разглеждане на досъдебното производство, от стадия на разследването.

ОПРЕДЕЛЯ по отношение на В. Н. Й., с ЕГН [ЕГН], мярка за неотклонение задържане под стража, на основание чл. 423, ал. 4 НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.