ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
София, 30.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2708 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молбата на Р.Д. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв Г. И., за отмяна на решение № 739 от 19 май 2015 г., постановено по гр. д. № 1360/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], с което се отхвърля предявения от Д. против УМБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с правно основание чл. 242, вр. чл. 128, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4396,60 лева трудово възнаграждение за периода 17.09.2013 г. – 18.07.2014 г.
В молбата за отмяна и четирите й допълващи молби се сочи, че атакуваното решение е нищожно и има съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че още при образуването на делото искът се определил по чл. 128 КТ, но този член не е посочен никъде от молителката в исковата молба; в окръжния съд в [населено място] разделили делото и образували ново, като сега общата сума за обжалване е над 5000 лева и чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложим. Не били приети „незаработените” заплати като пропуснати ползи и нанесени вреди, нито пък незаплащането от бюрото по труда, и така нанесените вреди от ръководството на болницата ще са оправдани и болницата няма да понесе дори минимално правно осъждане. Подчертава се, че за периода 17.09.2013 г. –...