ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 696

София, 27.07. 2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 818/2018 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. М. и А. И. М., чрез пълномощника им адв.Е.П. против решение № 2369/ 16.11.2017 год., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3506/2017 год.,в частта, с която е потвърдено решение № 2497/15.04.2017 г. постановено по гр. д.№ 8017/2016г. по описа на Софийски градски съд, с което предявения от И. Н. М. срещу П. на РБългария иск с правно основание чл. 2, т. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 600 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016 год. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която предявения от А. И. М. срещу П. на РБългария иск с правно основание чл. 2, т. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016 год. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволеното увреждане, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/ 1968 г.,т. 11 и решение по...