Р Е Ш Е Н И Е
№ 50101
гр.София, 07.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 3220 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на О. П. и на Р. В., И. Н., М. С., Т. А., А. Т. и Т. Т. против решение № 449 от 8.4.2022 г., постановено по в. гр. д. № 280 по описа за 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, V състав.
О. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено
решение № 262510 от 16.11.2021 г. по гр. д. № 19557 по описа за 2017 г. на Пловдивския районен съд, XVII състав. С тази част О. П. е осъдена да заплати на основание чл.59 от ЗЗД на Р. Т. В. 4 125 лв., на И. Т. Н. 4 125 лв., на Т. Д. А. 2 062,50 лв., на А. Н. Т. 2 062,52 лв., на Т. Н. Т. 2 062,50 лв. и на М. Д. С. 2 062,50 лв., които суми представляват обезщетение за лишаването на ищците от ползването на притежаваната от тях общо една четвърт идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ....................... по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-48/3.6.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за периода от 30.11.2011 г. до 31.03.2016 г.
Р. В., И. Н., М. С., Т. А., А. Т. и Т. Т. обжалват въззивното решение в частите, с които е отменено първоинстанционното решение за присъдените суми за разликата над 4 125 лв. до 25 000 лв. за Р. Т. В., над 4 125 лв. до 25 000 лв. за И. Т. Н. и над 2 062,50 лв. до 12 500 лв. за останалите ищци и е постановено друго за отхвърляне на исковете за тези разлики.
Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:
Касационните жалби срещу решението на Пловдивския окръжен съд са допустими: подадени са от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №50198 от 3.05.2023 г. по настоящото дело по един въпрос на О. П. и обобщен въпрос на ищците. Въпросът, поставен от община Пловдив, е дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните. По този въпрос съществува трайна многобройна и последователна практика на ВКС, според която въззивният съд следва да изложи мотиви по всички относими доводи и възражения на страните.
Въпросите на ищците са обобщени по следния начин:
Какво значение за основателността и размера на обезщетението по чл.59 от ЗЗД, дължимо от общината на съсобствениците за лишаване от ползването на недвижим имот, отреден за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, има наличието на улична регулация и сервитут на топлопровод върху части от този имот? Възможността на ищците да получат обезщетение по друг ред води ли до неоснователност на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД?
За да се даде разрешение на питането, следва да се съобразят конкретното
съдържание на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, тълкуването и в съдебната практика и залегналият в нормата общ принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, като се зачете общественият интерес от благоустройството, въведен в чл.1 от ЗУТ. Както е посочено в т.9 на ППВС №1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип на гражданското право. Това означава, че трябва да се удовлетвори обеднелият, но без да се надвиши еквивалентността и да се достигне до другата крайност - до неоснователно обогатяване на първоначално обеднелия. Затова трябва да се сравнят двете величини-обогатяването на ответника и обедняването на ищеца и да се присъди само сумата до размера на обедняването. Когато имущественото разместване, причинило неоснователното обогатяване, касае недвижим имот, който е бил обект на благоустрояване, трябва да се избегне засягането на обществения интерес от териториалното устройство, залегнал в чл.1 от ЗУТ. В тази разпоредба ясно е казано, че територията на страната е национално богатство и нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Затова собственикът на имота е длъжен да търпи ограниченията, наложени от благоустройството и при определяне на дължимата компенсация за обедняването не може да се пренебрегнат вече извършените благоустройствени мероприятия, които не подлежат на премахване. Или казано другояче, собственикът не може да претендира компенсация, която би се дължала в по-голям размер, ако имотът е свободен от всякакви ограничения, свързани с благоустройството. Дължи се компенсация само за начина на ползване, който е съобразен с благоустройствените ограничения. Собственикът може да иска промяна на предназначението на имота, но от това не следва, че се дължи компенсация по чл.59 от ЗЗД, определена съобразно свободен от ограничения имот. Ако отказът да се промени предназначението на имота е незаконосъобразен, тогава собственикът би получил обезщетение на друго основание, което изключва субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД съгласно ал.2 на разпоредбата.
При тези отговори на въпросите по съществото на спора и по оплакванията
в касационната жалба се констатира следното:
Р. В., И. Н., М. С., Т. А., А.
Т. и Т. Т. са изложили в исковата молба, че са собственици на една четвърт идеална част от процесния имот, възстановен по реда на реституционните закони. След първоначален мълчалив отказ, отменен от съда, със заповед на кмета е отменено отчуждаването на имота, извършено през 1965 г. О. П. възпрепятства възможността те да ползват имота, който служи за обществени нужди. Ето защо са поискали общината да бъде осъдена да им заплати на основание чл.59 от ЗЗД обезщетение за лишаването им от ползване на имота за периода от 30.11.2011 г. до 31.3.2016 г. по 25 000 лв. за първите двама и по 12 500 лв. за останалите ищци.
В отговора на исковата молба общината е оспорила, че препятства ползването
на имота от ищците и се обогатява за тяхна сметка. Посочила е, че по-голяма част от имота е обременен от сервитут по Закона за енергетика от „ЕВН България-Топлофикация“ ЕАД, което дружество ползва топлопровода под имота. Застъпила е становище, че не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД, за да бъдат уважени така предявените искове.
Пловдивският районен съд е присъдил изцяло поисканите от ищците суми.
Във въззивната жалба срещу неговото решение общината е формулирала довода, че искът по чл.59 от ЗЗД не може да се уважи, тъй като е субсидиарен. Страните се намират в друго правоотношение, което изключва приложимостта на този иск. Поради наличието на обществен парк и зеленина в процесния имот се прилага разпоредбата на чл.62, ал.5 от ЗУТ, която предвижда отчуждаване на тази част. Ако общината не отчужди имота, ищците разполагат с деликтен иск, а не с иск по чл.59 от ЗЗД.
Пловдивският окръжен съд е приел за установено, че ищците са съсобственици
на имота, но са лишени от възможността да го ползват, тъй като е пешеходна зона с озеленяване и служи за задоволяване на обществени потребности. Това означава, че имотът се ползва от общината, която си спестява разходи, а ищците съответно обедняват, с което е доказано основанието на претенциите на ищците. Въззивният съд е констатирал, че през имота преминава топлопровод, който е собственост на „ЕВН Б. Т. ЕАД. Това дружество ползва топлопровода, в негов интерес е определеният сервитут. Затова в тази част имотът не се ползва от общината и тя не дължи обезщетение за нея. Предвиден е специален ред по ЗЕ за обезщетяване на собственика, в какъвто смисъл е и решение № 170 от 17.06.2015 г. по гр. д. № 5897 на IV ГО на ВКС. От дължимото обезщетение е изключена и частта, попадаща в уличната регулация, тъй като тази регулация е приложена и частта е включена в ПУП на града. Ако за тази част не са уредени взаимоотношенията, също е предвиден специален ред по ЗУТ/ в този смисъл-решение № 140 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 3538/2018 г. на IV ГО на ВКС/, поради което обезщетяването не може да стане с иск по чл.59 от ЗЗД. С тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частите, с които е присъдено обезщетение за площите от имота, ползвани като сервитут на топлопровода и включени в уличната регулация, постановил е друго решение за отхвърляне на исковете за тези части и е потвърдил първоинстанционното решение за останалата площ от имота. Пловдивският окръжен съд обаче е пропуснал да обсъди довода на общината във въззивната жалба, че ищците имат друг иск за защита на правата си относно частта от имота, отреден за зелени площи, затова субсидиарният иск по чл.59 от ЗЗД не може да бъде уважен.
Оплакванията на ищците срещу така постановеното въззивното решение са, че обезщетение е следвало да им се присъди за ползването на целия имот, без да се изключват частите, попадащи в топлопровода и уличната регулация. Инженерно-техническите възможности за ползване на парцела с оглед регулационния му статут, отреждане и съоръжения на техническата инфраструктура се съдържат в заключенията на вещото лице-архитект. От общата площ на поземления имот от 1 119 кв. м. 630 кв. м. попадат в сервитут на съществуващ топлопровод, 233 кв. м.-в отреждане за улица/стр.163 по описа на ПРС/. В останалата площ попадат още тревни площи и дървета, шадраван, бетонова пластика около шадравана и метална пластика в шадравана, настилки и стълби/стр.212 и скица-приложение 6 на стр.214/. Наличното състояние на имота е такова, защото в съответствие с предвиждането на Подробния устройствен план е оформено площадно пространство с пешеходна настилка, водно огледало-шадраван с метална пластика, а около шадравана-декоративно лежащо бетоново пано, зелени площи, дървета и пейки/стр.213/. При съществуващото положение единствената възможност за ползване на имота само от ищците, от което те биха получили доход, е да се поставят преместваеми съоръжения върху посочените с червено зони на приложение 6/стр.213/. Съдебно-техническата експертиза е съобразена с тази възможност във вариант втори-с приспадната площ, попадаща в улична регулация и площ, попадаща в сервитута на съществуващия топлопровод. Предполагаемото използване на имота посредством поставяне на едноетажни търговски обекти може да се разпростре върху 147,73 кв. м. При този втори вариант на заключението за исковия период от 30.11.2011 г. до 31.03.2016 г. общата сума би била 66 000 лв., а за 1/4 идеална част-16 500 лв. Именно този вариант е бил възприет от въззивния съд, който е присъдил на ищците общо 16 500 лв. в съответствие с притежаваните от тях идеални части - на Р. Т. В. и на И. Т. Н.-по 4 125 лв. за 1/16 идеална част, а на Т. А., на А. Н. Т., на Т. Н. Т. и на М. Д. С.-по 2062,50 лв. Изводът на въззивния съд, че на ищците не се дължи обезщетение по чл.59 от ЗЗД за площите от поземления имот, попадащи в уличната регулация и в сервитута на топлопровода е законосъобразен по съображенията, изложени в отговора на поставения от тях въпрос. Ищците са реституирали собствеността си върху имот, върху който са реализирани благоустройствени мероприятия в обществен интерес. Затова те не могат да искат премахването им, нито да претендират компенсация за неоснователно обогатяване в размер, предполагащ, че имотът е освободен от благоустройствените ограничения. Да се присъди компенсация на ищците за целия имот, включително и за благоустроените части, за чието подобряване те нямат принос, би довело до неоснователното им обогатяване. Освен това компенсацията следва да бъде ограничена до размера на тяхното обедняване, което се определя от възможния начин да се получават ползи от имота, като се спазят ограниченията, произтичащи от устройството на територията. В случая единственият начин собствениците да ползват имота е да се изградят и отдават под наем временни едноетажни търговски постройки, както е посочено от вещото лице архитект и е съобразено от техническата експертиза при изчисляване размера на обезщетението. Ето защо касационната жалба на ищците е неоснователна и въззивно решение следва да бъде потвърдено в частите, с които е отменено първоинстанционното решение и исковете на ищците над сумата общо от 16 500 лв. до пълните предявени размери са отхвърлени.
Основателно е оплакването на О. П. че не е обсъдено възражението във въззивната жалба за недължимост на обезщетение за зелените площи в парцела, тъй като ищците могат да се защитят по друг ред. Това възражение по същество е неоснователно. В чл.62, ал.5 от ЗУТ действително е предвидено, че когато в терените, определени за озеленени площи - публична собственост, попадат поземлени имоти - частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред. В ал. 6 на същия член обаче е въведено изключение, че не се отчуждават имотите по ал. 5, когато подробните устройствени планове за паркове и градини предвиждат изграждане или разполагане на обекти по ал. 7, т. 3 - 6. В случая се касае за преместваеми обекти по т.5 на ал.7- преместваеми обекти по чл.56, ал.1, т.2 за търговски дейности. Според приетите по делото експертизи ПУП предвижда изграждането на такива обекти, въз основа на което е изчислено и присъденото обезщетение. Ето защо не може да се твърди, че ищците разполагат с друг иск за защита, който изключва приложението на чл.59 от ЗЗД. Следователно жалбата на О. П. също трябва да бъде оставена без уважение и въззивното решение трябва да бъде потвърдено в останалата част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за присъждане на обезщетения на ищците общо в размер на 16 500 лв.
При този изход на спора ищците дължат на О. П. адвокатско възнаграждение за отговора на касационната им жалба в размер на 2 280 лв. Това възнаграждение не може да бъде намалено поради прекомерност, тъй като е под установения минимум с оглед защитавания интерес от 83 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б.
Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449 от 8.4.2022 г., постановено по в. гр. д. № 280 по описа за 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, V състав.
ОСЪЖДА Р. Т. В.-[ЕГН], И. Т. Н.-[ЕГН], М. Д. С.-[ЕГН], Т. Д. А.-ЕГН:[ЕГН], А. Н. Т.-[ЕГН], и Т. Н. Т.-[ЕГН], да заплатят на О. П. 2 280/две хиляди двеста и осемдесет/ лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: