ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342

[населено място], 24.07.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№1360/18г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю. П. Й. срещу определение №48/27.02.2018г.,постановено по в. т.д.№22/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за тълкуване на постановеното от него въззивно решение. Изложени са оплаквания за неправилност на извода на съда за недопустимост на молбата, основан на разпоредбата на чл. 251 ал. 2 ГПК по съображения за неприключило изпълнително производство за събиране на присъдените с решението суми.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ЕАД претендира същата да бъде оставена без уважение, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането й.

Върховният касационен съд констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното определение апелативният съд е отказал да се произнесе по същество на подадената от Й. молба за тълкуване на решението в диспозитива му относно присъдените в негова тежест разноски, като е приел същата за недопустима. За да мотивира този си извод съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 251 ал. 2 ГПК,като е посочил, че решението е изпълнено с издаването на изпълнителен лист по постановения диспозитив.

Този извод е неправилен. Съгласно приеманото в практиката на Върховен касационен съд – решение по чл. 290 ГПК № 117 от 12.10.2009 г. на ВКС по т. д. №...