О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50580

гр. София, 06.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1786 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Районна потребителска кооперация „Р.“ Г. срещу решение № 83/12.05.2022 г. по в. т. д. № 107/2022 г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решение № 12/07.01.2022 г. по гр. д. № 1040/2021 г. на Районен съд Габрово за отмяна на решение, взето от общото събрание на РПК „Р.“ на 04.06.2021 г., за изключване на П. Б. Г. като член-кооператор.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му съдът е навлязъл в обсъждане по същество на целесъобразността на взетото решение относно изключване на П. Г.. Заявяват се доводи, че в устава на кооперацията и в Закона за кооперациите /ЗК/ не се съдържа легално определение на понятието „интереси на кооперацията“, поради което смисловото му съдържание следва да бъде извлечено от общото разбиране в живота като се държи сметка за целите, функциите и предмета на дейност на кооперацията като доброволно сдружение на гражданите, които чрез взаимопомощ и сътрудничество въз основа на кооперативните принципи и ценности осъществяват съвместна стопанска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни потребности. С действията си П. Г. е нарушил принципите, залегнали в ЗК и Устава и най-вече в Декларацията за кооперативна идентичност на Международния кооперативен алианс от 1995 г., поради което според касатора законосъобразно е бил изключен. С въззивното решение е прието, че не са били допуснати нарушения по свикването и провеждането на самото общо събрание, ето защо следва да се приеме, че атакуваното решение на общото събрание е взето законосъобразно, а въпросът за неговата целесъобразност неправилно е станал основание за неговата отмяна, тъй като попада извън обсега на съдебния контрол.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и както и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира се въпрос, който според касатора е включен в предмета на делото и е обусловил мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1. „В производството по чл. 58 ЗК проверява ли се фактическото наличие на предпоставките за изключване по чл. 13 ЗК - извършени ли са нарушенията и какви са те - и това въпрос ли е на целесъобразност?“

От касатора се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практика на ВКС, обективирана в определение № 537/2011 г. по т. д. № 45/2011 г. на I т. о. и определение № 209/2008 г. по т. д. № 657/2008 г. на I т. о. на ВКС.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено с произтичащите от това последици.

От ответника по касация П. Б. Г. е постъпил отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, тъй като въззивното решение не е очевидно неправилно. От друга страна, касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за делото, а касационната инстанция не може да го извежда от изложението към касационната жалба. Касаторът се позовава на две определения, които не представляват практика на ВКС по смисъла на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При изложените доводи от ответника се претендира постановяване на акт, с който въззивното решение да не бъде допускано до касационен контрол, евентуално да бъде потвърдено и присъдени в негова полза разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от П. Б. Г. срещу Районна потребителска кооперация „Р.“ искова молба, обективираща претенция с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на решение, взето от общото събрание на кооператорите на датата 04.06.2021 г. за освобождаване на ищеца като член-кооператор.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Окръжен съд Габрово в отклика от първоинстанционния съд е приел, че общото събрание на кооперацията е било редовно свикано и проверено. Въззивният съд не е приел мотивите на първоинстанционния съд за неспазена процедура по чл. 14 , ал. 1 от устава, а е споделил допълнително изложените такива, че от доказателствата по делото не се установява посочените от кооперацията действия или бездействия на ищеца да представляват нарушение на устава или да са годни да увредят кооперацията. Съставът на Окръжен съд Габрово обстойно е анализирал сочените за допуснати от Г. нарушения, а именно: 1.без да уведоми ръководството на кооперацията е провеждал разговори с ЕТ „П. – Н. Т.“, които биха довели до негативен резултат – разваляне на договор за наем, което да лиши кооперацията от осигурени наемни вноски като приход; 2.уронва престижа на кооперацията с изнасяне на неверни и непроверени факти, че 200 000 лв. се намират по сметка в чужда банка, както и като публично изказва съмнения в почтеността на председателя на кооперацията и твърди, че кооперацията загива, като отправя сигнали до прокуратурата поради негови съмнения за извършени финансови злоупотреби и като завежда дела срещу кооперацията; 3.нарушава кооперативната дисциплина като отказва да участва в събрания на кооперацията, предизвиква непланирани разходи в кооперацията и насажда недоверие. В мотивите на решението е посочено, че проверката, която осъществява съдът, се свежда до преценка дали решенията, които се атакуват, са в съответствие със закона и устава, както и при изключване дали е извършено соченото нарушение и представлява ли то основание на изключване по смисъла на закона като по този начин се проверява законосъобразността на решението. След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че финансовата ревизия, извършена по искане на Г., не е констатирала нарушения в дейността на кооперацията; недоказано е по делото, че сигналът до прокуратурата е подаден само от Г., а той е подаден и от други член-кооператори по повод възникнали у тях съмнения за финансовото състояние на кооперацията; касае за техническа грешка, допусната при съставяне на финансовия отчет на кооперацията, поради което не е налице действително открита сметка на кооперацията в банка в чужбина. Съдебният състав е направил извод, че по делото не са събрани доказателства, от които категорично да се направи извод, че ищецът пречи на дейността на кооперацията, както и че публично е огласявал твърдения, че кооперацията загива. Воденият разговор с наемател относно невъзможността да бъде подновен договорът му за аренда също е преценил за негоден да бъде квалифициран като тежко нарушение. Съдът е определил действията на Г. като нарушения на етичните норми, но не и като основание за изключването му. Счел е за неоснователно оплакването във въззивнтата жалба, че съдът превишава правата си като преценява целесъобразността на решението на общото събрание за изключване на ищеца. Позовал се е на определения № 226/2017 г. по т. д .№ 2143/2016 г. на II т. о. и определение № 425/2018 г. по т. д. № 2657/2017 г. на II т. о.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение, постановено от Окръжен съд Габрово.

Не се явява изпълнен съставът на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК дотолкова, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а и в касационната жалба липсва каквато и да е мотивировка на причините, поради които касаторът счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. При извършената от настоящата инстанция проверка не се установява наличието на този порок, критериите за съществуването на който са подробно разяснени в немалка по обем практика на ВКС.

Поставеният от касатора въпрос е намерил своето разрешение в практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 158/10.11.2017 г. по т. д. № 2143/2016 г. на I т. о., която изцяло се споделя и от настоящия състав. В цитираното решение е прието, че пределите на проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решение на общото събрание на кооперация, се разпростира до съответствието на решението със закона или устава по наведените от ищеца основания за отмяна като при разглеждане на конститутивния иск съдът не е оправомощен да преценява целесъобразността на обжалваното решение. В хипотезата на изключване на кооператор, посочената проверка обхваща и преценка за наличието на предвидените от закона предпоставки за изключване - чл. 13, ал. 1 ЗК, и включва отговор на въпроса извършено ли е соченото нарушение и представлява ли то основание за изключване по смисъла на закона като по този начин се проверява не целесъобразността на решението, а неговата законосъобразност. Нищо различно не е казано от съставите на ВКС и в цитираните от касатора определения. Следва да бъде посочено, че те не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК и ТР № 2/2011 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с определенията по чл. 288 ГПК не се разрешават конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, съответно не се разрешава спор по същество. Въззивната инстанция не се е отклонила от дадените с цитираното решение разрешения, поради което не се явява удовлетворен соченият критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, релевиран от касатора. Ето защо, достъп до касация следва да бъде отказан.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 80 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83/12.05.2022 г. по в. т. д. № 107/2022 г. на Окръжен съд Габрово.

ОСЪЖДА Районна потребителска кооперация „Р.“ да заплати на П. Б. Г. сума в размер на 300 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.