ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3358

гр. София, 03.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. И.

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от В. И. К. гражданско дело № 20238002101004 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. И. П., чрез адв. Р. П., против въззивно решение № 456/13.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 609/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което след частична отмяна на решение № 479/09.05.2022 г. по гр. д. № 3096/2021 г. на Районен съд - Пазарджик, допълнено с решение № 931/15.08.2022 г. по същото дело, на основание чл. 16 ЗПФКПП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, касаторът е осъден да заплати на Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, допълнително сумата 2667,12 лв., представляваща разликата от присъдените 5207,88 лв. до претендираните с исковата молба 7875 лв. - заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на наследника на И. Х. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението - 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебно деловодни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е по възражения на извършителя на престъплението, който не е страна в административното производство по Закона за подпомагане и финансова конпенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/, да се осъществи съдебен контрол, вкл. и косвен, по чл. 17, ал. 2 ГПК на решение по чл. 24, ал. 2 и ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 4 и чл. 15 ЗПФКПП на особената юрисдикция Национален съвет по ПФКПП?; Забраната за обжалване решенията на Националния съвет по ПФКПП по чл. 24, ал. 5 ЗПФКПП само за страните в административното производство по ЗПФКПП ли се отнася или и за трети лица, неучаствали в него?; Допустимо ли е съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК да осъществи контрол върху решение на Национален съвет по ПФКПП за материалната законосъобразност при определяне на ФК за пропусната издръжка на дете в съответствие с чл. 142, ал. 2 във вр. с чл. 152, ал. 1 и ал. 8 СК и чл. 3, ал. 1 НОРИДПИ и задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления?“ и 2. „Длъжен ли е съдът, във връзка с гражданско производство по ГПК и предявен регресен иск по чл. 16 ЗПФКПП и с оглед задължението му, да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на закона, да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, възражения, доказателства и доказателствени средства, изложени в иска и/или отговор/жалба, за да постанови решението си?”. Сочи, че първата група въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а вторият въпрос е решен в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и практиката на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, е депозирал отговор след изтичане на законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на регресния иск по чл. 16 ЗПФКПП, а именно: по делото е установено от събраните писмени доказателства, че с влязла в сила присъда № 47/08.10.2019 г., постановена по НОХД № 535/2018 г. на Окръжен съд - Пазарджик, потвърдена с решение № 26/24.02.2020 г. по ВНОХД № 652/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив, Х. И. П. е признат за виновен в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 115 НК, извършено на 23.09.2017 г. в [населено място], обл. П., с пострадало лице И. Х. П.; по молба на И. И. П., подадена чрез законния представител И. С. Г., като наследник на починалия вследствие на престъплението, с решение № 1/2021 г. НСПКПП на основание чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗПФКПП е разрешила предоставянето на финансова компенсация в размер на 7875 лева в полза на правоимащото лице; на 17.06.2021 г. с бюджетно платежно нареждане № Е00935/17.06.2021 г. Министерство на правосъдието е изплатило на молителя сума в общ размер на 7875 лева, предоставена му като финансова компенсация по ЗПФКПП. Посочил е, че съгласно приетото в практиката разрешение - решение № 164/21.06.2011 г. по гр. д. № 937/2010 г. на ВКС, III г. о., съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, ето защо в охвърлителната част решението на Районен съд - Пазарджик следва да се отмени и вместо това искът да се уважи до пълния предявен размер.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения въпрос : „Допустимо ли е по възражения на извършителя на престъплението, който не е страна в административното производство по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/, да се осъществи съдебен контрол, вкл. и косвен, по чл. 17, ал. 2 ГПК на решение по чл. 24, ал. 2 и ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 4 и чл. 15 ЗПФКПП на особената юрисдикция Национален съвет по ПФКПП?“.

Жалбоподателят следва да внесе държавна такса в размер на 157,50 лева за касационно разглеждане на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на № 456/13.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 609/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик .

УКАЗВА на Х. И. П. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 157,50 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Определението е окончателно.

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Председател:

Членове: