№ 50536Гр. София, 03.11. 2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 10.05.2023 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 1646/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. В., подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 980 от 29.04.2022 г. по в. гр. д. № 10080/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20109972 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 14440/2019 г. по описа на Софийския районен съд, І г. о., 169 състав в обжалваната от касатора част, с която е отхвърлен предявеният от Б. В. срещу[Фирма 1] главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № [ЕГН] от 09.05.2018 г. в неговата цялост. С първоинстанционното решение е уважен предявеният евентуален иск за прогласяване нищожността на Раздел VІ от посочения договор, озаглавен „Параметри“, в частта, регламентираща заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и размера на месечната погасителна вноска по този пакет, както и клаузите на чл. 15, от т. 1 до т. 5 от Общите условия на договора.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията са, че изхождайки от принципно неправилната теза, че недействителността на клаузите за ГПР и възнаградителна лихва не влече недействителност на целия договор за кредит, съдът не е обсъдил доводите на страната в този смисъл и неправилно е приложил закона. По подробни съображения относно недействителността на сключения договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК се моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен, с присъждане на разноските (възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд:

1/ Отговаря ли на нормативните изисквания за изчисляването му чрез посочване на всички допускания ГПР по договор за потребителски кредит, с който е уговорено кредиторът да получава възнаграждение за удължаване на срока, условията, при които потребителят може да се възползва от това удължаване, без разходът за възнаграждението за удължаване на срока да е включено в обхвата на записания в договора ГПР;

2/ Какви са правните последици при недействителност на съществен елемент от императивно уреденото договорно съдържание на договорите за потребителски кредити по чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7 - 9, вр. чл. 22 ЗПК;

3/ Какво е съдържанието на понятието „условия за прилагане“ на лихвен процент по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и приложими ли са тези условия към уговорената в договора фиксирана възнаградителна лихва.

По първия въпрос се твърди, че е налице противоречие с решение по дело С-686/19 на СЕС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По втория въпрос се навежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с противоречива практика на съдилищата и необходимостта от нейното уеднаквяване, с цел точното прилагане на закона и развитието на правото. На същото основание се моли да бъде допуснато касационно обжалване и по третия въпрос с доводи, че законът не съдържа легална дефиниция на условията за прилагане на възнаградителната лихва по чл. 11 ЗПК и следва да бъде проведено тълкуване, съответстващо на целта на Директива 2008/48/ЕО за обезпечаване на потребителската защита и гарантиращо правната сигурност.

Ответникът по касационната жалба –[Фирма 1], чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, с който заявява доводи, че цената на иска от 5 270 лв. е основание за недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК; евентуално – че отсъстват релевираните предпоставки на чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна по същество. Претендира разноски.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата поради приложение на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Последната се отнася до разглеждането на търговски спорове, а настоящият спор, с оглед правилото на чл. 113, изр. 2 ГПК, е гражданско-правен.

За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е приел за безспорно обстоятелството относно наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит „П. К. С. № [ЕГН] от 09.05.2018 г., по който ответникът е заемодател, а ищецът – заемополучател. По силата на същия ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 3 000 лв., от които 1 033,17 лв. за рефинансиране, със срок на връщане 36 месеца, при размер на месечна вноска от 146,39 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,90 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41,17 %, лихвен процент на ден от 0,11 % и дължима сума по кредита от 5 270,04 лв. Уговорена е и клауза за закупен пакет допълнителни услуги срещу сумата от 3 801,96 лв., платима на вноски по 105,61 лв., като по този начин общото задължение по договора възлиза на 9 072 лв. при общ размер на погасителната вноска от 252 лв.

Този договор попада в обхвата на регулация на ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, а също и на ЗЗП, който урежда защита на определена категория длъжници. Съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора – ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на установените в чл. 23 ЗПК последици, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

При проверка относно действителността на сключения договор въззивният съд е приел, че същият отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в договора е посочен общият размер на кредита от 5 270,04 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по договора от 9 072 лева, ведно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума. Договорът не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК е неприложима.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на първоначално уговорения лихвен процент. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен неговият размер, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като не важи изискването за посочване на методиката за определянето му.

В процесния договор годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49,90 %. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. По този начин от страна на кредитодателя са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК условията за издължаване на кредита от потребителя са обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. Едновременно с това са посочени поотделно: размерът на вноската по кредита, размерът на включените в него компоненти – главница и лихва, размерът на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги и общият размер на месечната вноска. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, в чл. 7.3 от Общите условия е установено правото на кредитополучателя при погасяване на главницата по договора да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, в договора за кредит следва да е посочена информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Въззивният съд е приел, че и тези изисквания са били спазени при съставяне на процесния договор за кредит, доколкото в т. 7.1 от Общите условия на договора е изрично предвидено, че кредитополучателят има право да се откаже от договора, като е точно регламентиран и начинът, и срокът, в който може да стори това – чрез отправяне на писмено предизвестие в четиринадесетдневен срок, считано от датата на неговото сключване или в случай че кредитополучателят е избрал договора, общите условия и погасителния план да бъдат изпратени по реда на чл. 13.1 от договора – от датата на тяхното получаване. Договорени са и условията за упражняване на това право, а именно, че в срок не по-късно от 30 дни от датата на изпращане на уведомлението, кредитополучателят е длъжен да върне предоставената главница по кредита, както и да заплати начислената лихва от датата на усвояване на средствата по договора до датата на връщане на главницата. Посочено е, че лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент на дневна база. Кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт, поради което и разпоредбата на чл. 12 ЗПК е неприложима.

Предвид изложеното съдът е приел, че оспорваното кредитно правоотношение отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което исковата претенция за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК се явява неоснователна. Наведените във въззивната жалба оплаквания за нищожност на клаузите, установяващи размера на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и на възнаграждението за допълнителни услуги, дори при положителен извод на съда за тяхната основателност, не са от естество да доведат до генерален извод за недействителност на целия договор за потребителски кредит, съгласно изискванията на чл. 22 ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че формулираният втори въпрос в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, макар и по-общо поставен, удовлетворява общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е преценил, че формалното посочване на ГПР и ГЛП в договора за потребителски кредит е достатъчно условие, за да не бъде приложена разпоредбата на чл. 22 ЗПК. От посочената и приложена към жалбата практика е видно, че въпросът се разрешава противоречиво от въззивните съдебни състави. Следователно е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разглеждането на този въпрос по реда на чл. 290 ГПК ще допринесе за преодоляването на противоречията в тълкуването на разпоредбите на ЗПК и като последица – до точното прилагане на закона и развитието на правото. Според предмета на спора в настоящата инстанция въпросът следва да бъде преформулиран и да е относно правните последици при недействителност на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

По останалите правни въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото първият изобщо не е разгледан от въззивния съд, а третият е разгледан, но не е обусловил обжалвания резултат по спора.

За насрочване на делото за разглеждане е необходимо касаторът да представи предварително доказателства за внесена държавна такса в размер на 181 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от съответната Тарифа.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 980 от 29.04.2022 г. по в. гр. д. № 10080/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV въззивен състав.

УКАЗВА на касатора Б. Б. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 181 лв., в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

При своевременно и точно изпълнение на горните указания, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: