О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 952 гр.София, 02.11.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 1694 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Инженерконсулт“ ООД /н./ срещу определение № 600/27.07.2023г. по т. д. № 964/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т. о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила определение № 265196/29.07.2022г. по т. д. № 3108/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, с което е възобновено производството по делото и същото е изцяло прекратено като процесуално недопустимо, с оглед липсата на депозирано възражение срещу включването на предявени с молба с вх. № 83150/13.08.2020г. от „Инвестбанк“ АД вземания, като обезпечени с договор за учредяване на договорна ипотека от 20.06.2011г., оформен в нотариален акт № 120, том II, рег. № 3669, дело № 287 на нотариус Д. Т., с рег. № 041 в НК.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съставът на ВКС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.233 ГПК и чл.637, ал.2 ТЗ във връзка с чл.303 – чл.309 ГПК и мотивите на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Твърди още, че посочените норми не са приложени систематично заедно с неиздирената и неправилно неприложена норма на чл.690 ТЗ. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба „Инвестбанк“ АД оспорва основателността на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане като недопустима молбата за отмяна, съставът на ВКС е приел, че определението на СГС не е сред кръга на тези, очертани в т.6 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Изтъкнал, че същото не поражда сила на пресъдено нещо, тъй като съдът се е произнесъл не относно материалноправния спор, а относно самия процес. Актовете, с които съдът се произнася по условията за допустимост на процеса, са с процесуален характер и по разрешения с тях процесуален въпрос – дали съществува право на иск или не съществува такова право, сила на пресъдено нещо не се формира. Изтъкнал е още, че определението не е и постановено при отказ от иск по чл.233 ГПК, в която хипотеза същото би подлежало на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. С оглед на това е приел за неоснователни доводите на молителя, като е отбелязал, че същите не намират опора в закона и не държат сметка за разликата в предпоставките за прекратяване на производството поради десезиране на съда при отправено волеизявление за отказ от иска, респ. – предпоставките за прекратяване на производството поради настъпване на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.637, ал.2 ТЗ. Приел е за неоснователни и твърденията, основани на тезата за идентичност на исковата молба и възражението на длъжника по чл.690 ТЗ, съответно последиците от отказ от иска и недепозирането на възражение от длъжника срещу прието от синдика вземане. Изтъкнал, че силата на пресъдено нещо се прикрепва единствено към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска си по реда на чл.233 ГПК, но не и към бездействието на ищец в несъстоятелност, предявил отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право на банката /отрицателен установителен иск за оспорване качеството на банката на обезпечен кредитор/, да депозира възражение по чл.690 ТЗ срещу включено в списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ вземане на банката, което същевременно е и предмет на спора по спряното исково производство. Продължаването на последното при обявена в хода му несъстоятелност на ищеца е възможно при предпоставките на чл.694 ТЗ – включване на вземанията на банката в списъка на приетите от синдика вземания, депозирано възражение по чл.690 ТЗ и неуважаване на възражението на длъжника по реда на чл.692, ал.4, изр. второ ТЗ, при наличието на които се открива пътя за разглеждане на предявените искове именно в спряното заварено от несъстоятелността производство, което ще изпълни ролята на такова по чл.694 ТЗ.

Определението е правилно.

Съгласно т.6 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на посоченото ТР са разграничени преграждащите определения, прието е, че са обособени в определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство и след анализ на техните особености е направен извод, че определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения като вид съдебни постановления нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. В мотивите и диспозитива на ТР са разграничени категорията преграждащи определения, които обуславят относимостта им към съдебните актове, подлежащи на отмяна по Глава 24 ГПК, а именно определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Изтъкнато е, че последиците на отказа от иска следват от неговата същност на изявление на ищеца, отправено до съда, с което заявява, че не поддържа иска си. При отказ от иска съдът не постановява решение за отхвърляне на иска като неоснователен, а прекратява делото. Без помощта на решение, сам по себе си, отказът поражда сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл.233 ГПК не регламентира силата на пресъдено нещо като правна последица на отказа от иска, а посочва една от последиците й – непререшаемост на правния спор. Силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска.

Определението за прекратяване на производството по отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, заведен преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника-дължник, поради настъпване на предпоставките по чл.637, ал.2 ТЗ, не е съдебен акт, който разрешава спор за материалното право и съдържанието му не е годно да породи сила на пресъдено нещо. Неупражняването на възражение от страна на длъжника по чл.690 ТЗ, срещу предявено от кредитора и включено от синдика в списъка вземане, не може да се приравни на изрично изявление за отказ по см. на чл.233 ГПК от иска по чл.124 ГПК. С оглед на това същото не попада в обхвата на прекратителните определения, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Предвид изложените съображения поддържаните в частната жалба доводи не могат да обосноват различен краен извод.

Поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 600/27.07.2023г. по т. д. № 964/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: