№ 887

С. 01.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3212 по описа за 2015г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Ц. А. - Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 52 от 6.01.2015г. по в. гр. д.№ 3696 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІІ- 81 - 125 от 30.05.2011г. по гр. д. № 4410/2008г. на Районен съд София в обжалваната част, с която е уважена претенцията на ищцата за пътувания на детето извън страната до САЩ, където живее майката, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил така предявения иск с правно основание чл. 127а от СК като неоснователен. /Решението е влязло в сила в частта, с която съдът замества съгласието на бащата да бъде издаден на детето паспорт по реда на ЗБДС/.

За да постанови акта си въззивният съд е приел, че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, доколкото не е допустимо по този ред да бъдат разширявани правомощията на родителя, упражняващ родителските права. За недопустимо е приел и за сметка на правото на свободно придвижване, да бъде ограничавано правото на детето на осъществяване на пълноценен контакт с другия родител, който живее постоянно на територията на РБългария. Независимо, че е посочил, че определящ е интереса на детето който следва да бъде преценяван внимателно във всеки конкретен случай, съдът е взел решението си, акцентирайки основно на възможността да се осигури пълноценен контакт с другия родител. Счел е, че „интересът на детето не е свързан по принцип с необходимостта да пътува, да опознава други страни и култури, да разширява своя кръгозор и мироглед” и че ищцата не е навела „обстоятелства, обуславящи интереса на детето от осъществяване на пътувания”.

При тези мотиви, като се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, касаторът поставя въпроса: „Може ли съдът да разреши неограничено пътуване в чужбина на малолетно дете без съгласието на единия родител?” Въпросът е поставен във връзка със служебното задължение на съда да прецени и защити интереса на детето и с оглед позитивното задължение на държавата съгласно чл. 8 Е. да предприеме разумни действия за намиране на справедлив баланс, така че постановеният акт да не съставлява неоправдана намеса в личния и семеен живот както на детето, така и на неговите родители. Счита, че в конкретния случай съдът не е съобразил, че майката се е установила трайно в САЩ, където е сключила брак, има постоянна работа, свое жилище и среда. С оглед настоящия спор е била принудена да се върне в страната, за да не позволи ограниченията на пътуванията на детето да я лишат от възможност за пълноценен контакт с него. По този начин нейното право на личен и семеен живот е накърнено, за да се защити това на другия родител. Разкъсването на едни семейни връзки, за да се поддържат други не е израз на справедлив баланс на интереси и не съответства на принципа на порпорционалност. Освен това не са съобразени от съда установените по делото факти за епизодични контакти с бащата, за това че той и неговата майка са въздействали отрицателно на детето до степен, че то да не желае да се вижда с тях, постановеният изричен съдебен акт от 2010г./в хода на настоящето производство/, с който е изменен режима на лични отношения на детето с бащата, като последните именно поради негативното им въздействие са ограничени, както и изрично изразеното от детето желание да живее и учи в САЩ. В този смисъл касаторът се позовава на решението П. срещу България /жалба № 77818/12/, в което за пореден път е прието, че правото на детето и родителя да живеят съвместно е основополагащо за правото на семеен живот. Вътрешни мерки, които пречат за упражняването му, съставляват неправомерна намеса. При преценката дали намесата е „съгласно условията, предвидени в закона” съдът е длъжен да извърши задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и съобразно установените факти да направи балансирана преценка на съответните интереси на всяко едно лице, като при вземане на решението си да съобрази най-доброто за детето. В цитираното решение /в което е констатирано нарушение на чл. 8 Е. за намеса, изразяваща се в производство по чл. 127а от СК, продължило две години и два месеца /изрично е посочено, че адекватността на мярка, отнасяща се до събиране на деца с техните родители, се преценява и с оглед бързината на нейното изпълнение. Такива случай изискват спешност, тъй като прекомерната продължителност може да има непоправими последици за отношенията между децата и родителя, който не живее с тях.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., чието реално извършване е установено с приложено адвокатско пълномощно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

По поставения от касатора въпрос, касаещ срока, за който съдът може да даде разрешение за пътуване в чужбина на ненавършило пълнолетие дете без съгласието на единия родител, следва да се допусне касационно обжалване, доколкото същия е от значение за изхода на спора и по него съществува необходимост поради настъпили промени в обществените условия от промяна и осъвременяване на установената съдебна практика.

В светлината на горецитираното решение П. срещу България /жалба № 77818/12/, като констатира, че настоящето производство продължава около седем години, настоящият съдебен състав – с оглед предмета на спора – счита, че следва да предприеме мерки, целящи осигуряване на бързина на същото. Това налага делото да се насрочи с приоритет и страните да се призоват чрез призовки / а не чрез ДВ, което би отнело повече време/.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 6.01.2015г. по в. гр. д.№ 3696 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.

ДЕЛОТО да се докладва за спешно насрочване, като страните бъдат уведомени за съдебното заседание чрез призоваване на посочените по делото адреси.

ПРЕПИС да се връчи на страните.

П.:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.