№ 627

[населено място], 25,11,2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д.№ 2551 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №160 по ч. т.д.№ 126/2015 год. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение № 405/23.03.2015 год. по т. д.№ 372/2014 год. на Бургаски окръжен съд.С потвърденото определение е прекратено, поради липса на правен интерес, производството по заведените от [фирма] против [фирма] и [фирма] субективно пасивно съединени искове, с правно основание чл. 440 ГПК, за признаване за установено, че ответникът [фирма] – длъжник в образувано срещу същия изпълнително производство, с взискател - втория ответник [фирма],не е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, твърдяни като собственост на ищеца, в качеството им на апортна вноска в капитала на дружеството, направена от ответника [фирма].Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като необосновано досежно извода за липса на правен интерес, изводим от липсата на спор между страните относно правото на собственост на ищеца върху недвижимите имоти – обект на наложена в полза на взискателя възбрана, тъй като не правото на собственост е предмет на иска по чл. 440 ГПК,а то единствено обуславя интереса от осуетяване на насоченото срещу съответното имущество принудително изпълнение.Цитира задължителна за въззивния съд съдебна практика, в противоречие с която твърди постановено определението.

Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба и счита, че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираният от жалбоподателя въпрос...