ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809гр. София, 29.10. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 3208 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от М. Н. С. против въззивно решение № 207/11. 07. 2014 г., постановено от Варненски апелативен съд, Търговско отделение по т. д. № 191 по описа на съда за 2014 г., с което е след отмяна на първоинстанционно решение от 13. 01. 2014 г., постановено от Варненски окръжен съд по т. д. № 186/2013 г., е уважен предявеният срещу касатора от [фирма], ЕИК:[ЕИК] иск за осъждане на касатора да заплати на ищеца – ответник по касация обезщетение за вреди от недобросъвестно управление, изразяващи се в липсващ актив на стойност 54 000,14 лв., ведно със законна лихва, считано от предявяване на претенцията до окончателното плащане, на осн. чл. 145 ТЗ, със законните последици.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се сочи, че изводите на въззивния съд по оценка на показанията на разпитаните по делото свидетели противоречат на принципни правни постановки в доктринерното разбиране за правната същност на гласните доказателствени средства, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение, като е разпоредил изслушаното по делото вещо лице да събере свидетелски показания, въз основа на които да даде заключение, тоест да изгради и крайните си изводи на...