ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709

С., 02,10,2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Е. Марков

Ирина П.

като изслуша докладваното от съдията П. т. д. № 3647 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ответната страна [община] против Решение № 232 от 04.08.2014г. по в. т.д.№ 321/2014г. на Варненския АС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т. д.№ 94/2013г. на Добричкия ОС за осъждането на общината да заплати на основание чл. 55 ЗЗД на [фирма], [населено място], общ.Б. сумата 28 739.52лв.- внесена гаранция по прекратен договор № 112/31.03.2009г., ведно със законната лихва.Предмет на жалбата е и същото решение, с което след отмяна на решението на ОС за отхвърляне на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, е постановено друго за осъждането на общината да заплати и сумата 304.27лв.-обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2013-18.03.2013г.

В касационната жалба се поддържа наличието на всички касационни основания по т. 3 на чл. 281 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска, тъй като общината има законно основание за задържане на гаранцията-за да се удовлетвори за причинените вреди от неизпълнението на договора /обществената поръчка с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата в посочени обекти/ от страна на изпълнителя.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен материалноправният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване: Дължи ли се възстановяване на гаранция за изпълнение на договор, възложен по реда на ЗОП, на изпълнител, който е...