Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 861/ 30.03.2015 год. по ч. гр. д.№ 1187 / 2015 год. на САС, с което е оставено без разглеждане определение на Софийски градски съд, постановено в закрито заседание от 20.11.2014 год. по гр. д.№ 2750 / 2014 год., поради недопустимост на частната жалба.Въззивният състав е приел, че атакуваното определение, с което е отказано конституирането на нов ответник, наред с първоначалния, не попада в никоя от хипотезите за допустимост на обжалването му по чл. 274 ал. 1 ГПК.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, позовавайки се на принципната допустимост на такова конституиране, визирана според него от чл. 372 ал. 2 ГПК,както и на обстоятелството, че самостоятелното разглеждане на претенциите срещу всеки от ответниците в отделни производства, ще затрудни установяването на действителната фактическа обстановка, доколкото ще позволи на всеки от тях да прехвърля отговорността върху другия, а и е в разрив с принципа за процесуална икономия.Цитира в подкрепа на тезата си опр. № 101 по ч. гр. д.№ 109 / 2009 год. на І гр. отд. на ВКС.Излага съображения относно неправилността на мотивите на първоинстанционния съд, отказал конституирането на нов ответник, тъй като се касае за различно правно основание – договорно, а не деликтно, на иска срещу искания за конституиране нов ответник, респ. за недопустимо по реда на чл. 228 ал. 3 ГПК изменение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, като преграждащ по смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първоинстанционното определение, с което е отказано конституиране на нов ответник, за съвместно разглеждане, при условия на евентуалност, на иска срещу същия с този срещу първоначалния ответник, не е преграждащо за развитието на производството, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК,нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК.Трайна и непротиворечива е съдебната практика по необжалваемостта на определение на първоинстанционен съд за отказ за конституиране на страна по реда на чл. 228 ал. 3 ГПК. Част от същата е цитирана от въззивния съд, а в същия смисъл са и: опр.№ 466 по ч. гр. д.№ 460 / 2011 год. на ІІ г. о. ВКС, опр.№ 26 по ч. гр. д.№ 20 / 2011 год. на ІІ г. о. на ВКС, опр. № 222 по ч. гр. д.№ 2186/2013 год. на ІV г. о. на ВКС,вкл. цитираната в същото съдебна практика, опр. № 707 по ч. гр. д.№ 5391 / 2014 год. на ІV г. о. на ВКС и др.,

За ищеца не съществува пречка да предяви иска в самостоятелно производство, нито е съществувала пречка, полагайки необходимата грижа за гарантиране на действителния си правен интерес, да предяви иска и срещу този ответник своевременно, с исковата молба.Процесуалната икономия, като възможност, не е изведена като достатъчно основание за обжалваемост.Неотносими към предмета на настоящото произнасяне са съображения по правилността на отказа на първоинстанционния съд. Цитираното от жалбоподателя опр. № 101 по ч. гр. д.№ 109 / 2009 год. на І г. о. ВКС касае напълно различна хипотеза – за атакуване определение на първоинстанционния съд по отделяне на предявен насрещен иск в самостоятелно производство, по който въпрос при това е постановено последващо и задължително за въззивния съд ТР № 1 / 2013 год. по тълк. дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС – т. 7 б.”в”, в различен смисъл.

Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 861/ 30.03.2015 год. по ч. гр. д.№ 1187 / 2015 год. на САС.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: ,