ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490

гр. София, 18.02.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

разгледа докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1255 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против решение № 732 от 17.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 402/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260067 от 01.02.2023 г. по т. д. № 1188/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VII-17 състав, с което са отхвърлени предявените от синдиците на обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД („КТБ“ АД (н.)) срещу Л. И. В., Ю. Т. П., Г. П. Х., А. М. П., И. А. З., Г. К. З. и В. Б. С. искове, квалифицирани с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 КТ, за солидарно, евентуално - за разделно, осъждане на ответниците да заплатят на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) сума в размер на 953 950 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - загуби от несъбрани вземания по договор за кредит, сключен на 30.01.2008 г. между „КТБ“ АД и „Ню Б. А. ООД, изменен с десет анекса, за предоставяне на кредит в размер на 1 000 000 лв., причинени в резултат на неизпълнение на посочени в решението задължения по осъществяване на управлението на банката - от Л. И. В., Г. П. Х. и И. А. З. в качеството на членове на управителния съвет, от А. М. П. - в качеството на член на управителния съвет и на прокурист, и от Ю. Т. П. - в качеството на прокурист, съответно от неизпълнение на задължения по сключени с „Корпоративна търговска банка“ АД трудови договори за заемане на длъжността началник управление в Управление „Кредитиране“ - от Г. К. З., и на длъжността директор в Дирекция „Кредитен риск“ - от В. Б. С., при разрешаване на кредита и сключването на договора/анексите.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Поддържат се оплаквания, че в нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че синдиците на банката не са провели пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН, конкретно - претърпяна от банката в несъстоятелност вреда, намираща се в причинно - следствена връзка с противоправното поведение на ответниците. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи необсъждането на факти и доказателства от значение за правилното решаване на спора, свързани с неплатежоспособността на дружеството - кредитополучател, сключването на договора за кредит при явно неизгодни за банката условия и при липса на учредени обезпечения, прекратяването на производството по несъстоятелност на кредитополучателя на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ и заличаване на същия от Търговския регистър, без да е извършено осребряване на имущество от масата на несъстоятелността и разпределение на получени от осребряването суми между кредиторите, в т. ч. и „КТБ“ АД (н.). Излагат се и оплаквания за необоснованост на решението поради формирани от въззивния съд грешни логически изводи, че предприемането на действия за удовлетворяване на вземанията на банката по договора за кредит не е било задължение на ответниците, а на квесторите и на синдиците, и че макар предявеното в производството по несъстоятелност на дружеството - кредитополучател вземане на „КТБ“ АД (н.) да е несъбираемо по правилото на чл. 739 ТЗ, неговата несъбираемост, която представлява вреда за банката, не е в причинна връзка с поведението на ответниците.

Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси: 1. Доказването в исково производство по чл. 57, ал. 3 ЗБН на противоправно поведение на администраторите, както и доказването на настъпила за несъстоятелната банка имуществена вреда, определящо ли е за преценката на съда относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка на доказаната вреда с установеното противоправно поведение на администраторите; 2.1. Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато едва в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучател по отпуснат банков кредит се установи, че към момента на сключване на договора за кредит кредитополучателят е бил неплатежоспособен; 2.2. Какво е значението на определената дата на неплатежоспособност на кредитополучател по отпуснат банков кредит, установена в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя, за отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН; 2.3. Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата, представляваща несъбираемо вземане по правилото на чл. 739 ТЗ, се установи след прекратяване на правоотношенията между банката и администраторите, в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя; 3. Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН; 4. Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 57, ал. 3 от ЗБН; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства“. По отношение на въпроси от № 1 до № 4 се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а за въпрос № 5 - че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация В. Б. С. - чрез особен представител адв. С. Д., Г. П. Х. и Ю. Т. П. - чрез адв. А. Т.. В отговорите са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Ответниците по касация Л. И. В., И. А. З., А. М. П. и Г. К. З. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по т. д. № 1188/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от синдиците на „КТБ“ АД (н.) искове за солидарно, евентуално - за разделно, осъждане на Л. И. В., Ю. Т. П., Г. П. Х., А. М. П., И. А. З., Г. К. З. и В. Б. С. да заплатят на „КТБ“ АД (н.) сумата 953 950 лв., претендирана като обезщетение за причинени на банката имуществени вреди от несъбрани вземания, възникнали от сключен на 30.01.2008 г. с „Ню Б. А. ООД договор за банков кредит и 10 бр. анекси към него. Исковете са основани на твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в неизпълнение на посочени в обстоятелствената част на исковата молба техни задължения в качеството им на членове на управителния съвет (изпълнителни директори), на прокуристи и на служители, заемащи ръководни длъжности в банката, при сключване на договора за кредит и при предоговаряне на условията по него.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл. 57, ал. 3 вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 57, ал. 3 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 КТ, изхождайки от твърденията в исковата молба относно качеството, в което всеки от ответниците е причинил подлежащите на обезщетяване вреди (Г. П. Х., И. А. З. и Л. И. В. - в качеството на членове на управителния съвет/изпълнителни директори на банката, А. М. П. - в качеството на член на управителния съвет и на прокурист, Ю. Т. П. - в качеството на прокурист, Г. К. З. и В. Б. С. - в качеството на служители с ръководни функции в банката, съответно началник в Управление „Кредитиране“ и директор в Дирекция „Кредитен риск“). След преценка на фактите и доказателствата по делото първоинстанционният съд е достигнал до изводи, че ответниците са бивши администратори на „КТБ“ АД (н.) по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ ДР на ЗБН и че при осъществяване на правомощията си са извършили противоправни действия, респ. са допуснали противоправни бездействия, изразяващи се в неизпълнение на конкретни задължения, произтичащи от сключените договори за възлагане на управление/за прокура и трудови договори, от Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД и от закона, в процедурата по вземане на решение за сключване на договор за кредит с „Ню Б. А. ООД, а също така при сключване на договора на 30.01.2008 г. и на последващите 10 бр. анекси към него, с които са променени възнаградителните лихви, сроковете за погасяване на кредита и размера на предоставения кредит. Въпреки установената противоправност в поведението на ответниците, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените против тях искове като неоснователни по съображения, че не са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената им отговорност по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН, а именно - настъпила вреда за „КТБ“ АД (н.) със съдържанието и в размера, твърдени в исковата молба, и причинна връзка между поведението на ответниците като администратори по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ ДР на ЗБН и вредата, за която се претендира обезщетение.

Сезиран с въззивна жалба от синдиците на „КТБ“ АД (н.), Апелативен съд - София е потвърдил решението за отхвърляне на исковете, след като е достигнал до краен решаващ извод, че в хода на делото не е установена релевантна за приложението на чл. 57, ал. 3 ЗБН имуществена вреда за банката, намираща се в причинна връзка с противоправното поведение на ответниците в качеството им на администратори на „КТБ“ АД.

Въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и е възприел съдържащите се в тях фактически констатации на първоинстанционния съд относно заеманата през съответния период длъжност от всеки ответник, предопределяща качеството „администратор“, задълженията, чието неизпълнение предпоставя ангажиране на отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН, хронологията на възникване и развитие на кредитното правоотношение между „КТБ“ АД и „Ню Б. А. ООД, развитието и приключването на производството по несъстоятелност на дружеството - кредитополучател и неговото имуществено състояние.

С въззивната жалба не е оспорвана правилността на изводите на първоинстанционния съд, че ответниците са допуснали неизпълнение на задължения от съдържанието на съответното договорно или трудово правоотношение, както следва : В качеството на прокуристи на „КТБ“ АД ответниците Л. В. и Ю. П. са взели решение за сключване на договор за кредит с „Ню Б. А. ООД при липса на оценка и анализ на предлаганото от дружеството обезпечение на кредитните задължения, което е в противоречие с установените в Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД правила, и по този начин не са положили дължимата съгласно договорите за възлагане на управление и за прокура грижа на добрия търговец/банкер; В качеството на изпълнителни директори и на прокурист на „КТБ“ АД ответниците Г. Х., И. З. и А. П. - действайки в различни конфигурации, са сключили в периода от 26.01.2009 г. до 17.06.2014 г. 10 бр. анекси към договора за кредит, с които са предоговорени условията по кредита, в т. ч. увеличаване на кредитната сума до 1 000 000 лв. (при първоначален размер 700 000 лв.) и продължаване на срока за издължаване на кредита, без да изискат и без да разполагат с надлежно и задълбочено проучване на финансовото състояние на кредитополучателя, както и при липса на анализ и оценка на учредените обезпечения, включително дали те са учредени върху имущество на кредитополучателя или върху друго имущество, гарантиращо сигурното удовлетворяване на банката в случай на договорно неизпълнение; В качеството на началник в Управление „Кредитиране“ ответникът Г. З. не е изпълнил трудовите си задължения във връзка с постъпили искания от „Ню Б. А. ООД за увеличаване на предоставената сума по кредита и за продължаване на срока за нейното връщане, а именно - да осигури изготвянето от служител на ръководеното от него управление на анализ и оценка на финансовото състояние на кредитополучателя и на учреденото обезпечение, каквото изискване е съществувало за всяко предоговаряне на условията по вече отпуснат кредит; В качеството на директор в Дирекция „Кредитен риск“ ответникът В. С. не е изпълнил трудовите си задължения да извърши контрол дали служителите в управлявана от него дирекция са извършили анализ и оценка на кредитоспособността на „Ню Б. А. ООД, на степента на риска и на учредените обезпечения по повод постъпилите искания от дружеството за подписване на анекси към сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит, както и сам да извърши тези анализи и оценки. Въпреки липсата на въведени с жалбата оплаквания, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и е достигнал до собствени изводи за противоправност в поведението на всеки един ответник като администратор по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ ДР на ЗБН, съвпадащи с констатациите на първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция не е съществувал спор и по фактите, относими към сключването на договора за кредит с „Ню Б. А. ООД от 30.01.2008 г., с който е постигнато съгласие „КТБ“ АД да предостави на дружеството кредит в размер на 700 000 лв. (усвоен изцяло) срещу възнаградителна лихва за срок до 15.12.2010 г. с цел закупуване и заплащане на цената на акции от увеличението на капитала на „Сити П.“ АД. За гарантиране издължаването на предоставения кредит кредитополучателят се е задължил в срок до 30.06.2008 г. да учреди в полза на банката първи по ред залог на всички настоящи и бъдещи вземания по всички негови банкови сметки в „КТБ“ АД, особен залог на всички бъдещи вземания за дивиденти при разпределяне на печалбата на „Сити П.“ АД, както и на всички други бъдещи вземания към „Сити П.“ АД, включително при разпределяне на имуществото на дружеството. С договор за особен залог на вземания кредитополучателят се е задължил да учреди в полза на кредитодателя (представляван при сключване на договора от изпълнителните директори О. Р. и И. З.) особен залог при уговорени условия и да впише особения залог в ЦРОЗ, каквото вписване не е извършено. Кредитът е погасяван редовно до 20.06.2014 г. (според заключението на счетоводната експертиза), след което погашенията са забавени и са заведени от банката като просрочени. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя е подадено заявление по чл. 417 ГПК от синдиците на „КТБ“ АД (н.) и е издадена заповед за изпълнение от 13.07.2015 г., оспорена с възражение от „Ню Б. А. ООД. С влязло в сила на 01.12.2016 г. съдебно решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че дружеството - кредитополучател дължи на „КТБ“ АД (н.) просрочена главница по договора от 30.01.2008 г. в размер на 953 950 лв., заедно с лихви и неустойки, като според мотивите към решението просрочието по кредита е започнало от 25.10.2014 г.

С решение от 08.07.2020 г. по т. д. № 334/2020 г. на Софийски градски съд, постановено по повод подадена от синдиците на „КТБ“ АД (н.) молба по чл. 625 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „Ню Б. А. ООД с начална дата 31.12.2009 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му, наложени са общ запор и обща възбрана върху имуществото му, разпоредено е осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ с указания за предплащане на разноските за неговото развитие. Впоследствие спряното производство е възобновено, спряно е отново поради липса на средства за покриване на разноските и след тяхното предплащане е възобновено, като е разрешено на синдика да извърши действия по осребряване на имуществени активи от масата на несъстоятелността. В хода на производството по несъстоятелност са предявени и приети вземания на „КТБ“ АД (н.) към длъжника, в т. ч. и признатите за съществуващи с решението по чл. 422 ГПК вземания по договора за кредит от 30.01.2008 г., за които въззивният съд е констатирал, че няма доказателства да са погасени в резултат на извършено разпределение на суми, постъпили от осребряване на имущество на длъжника. Установено е, че по време на разглеждане на делото пред въззивната инстанция е постановено решение от 24.06.2024 г. по т. д. № 334/2020 г., влязло в сила, с което съдът по несъстоятелност е прекратил производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ и е постановил заличаване на длъжника „Ню Б. А. ООД от Търговския регистър.

При произнасянето по спорния във въззивното производство въпрос дали в резултат на противоправното поведение на ответниците са настъпили вреди в патримониума на „КТБ“ АД (н.) въззивният съд е изходил от разбирането, че договорът за кредит е неразривно свързан с упражняваната от банката търговска дейност, чиято цел е реализиране на печалба, и поради това отпускането на кредит не води до намаляване на патримониума на банката, предвид едновременното увеличаване на нейния актив с възникване на вземане към кредитополучателя; За да възникнат вреди от сключване на договор за банков кредит, предоставените в заем парични средства следва да са несъбираеми (от имуществото на кредитополучателя или от учредените обезпечения) и имуществото на банката да е намаляло реално с техния размер. След преценка на доказателствата въззивният съд е направил извод, че дори да се приеме - с оглед на последиците по чл. 739 ТЗ, че е настъпила вреда за „КТБ“ АД (н.) под формата на загуба от невъзможността да бъде събрана сумата 953 950 лв., предоставена като кредит на „Ню Б. А. ООД, в хода на процеса не е доказано, че вредата се дължи единствено на неправомерните действия на ответниците по повод отпускането на кредита и договарянето на условията по него.

За да мотивира така възприетото разрешение на спора, въззивният съд е съобразил, че към началния момент, от който е започнала забавата в изпълнението на задълженията на кредитополучателя, ответниците Ю. П., А. П., Г. Х., И. З. и Л. В. вече не са имали качеството на представляващи „КТБ“ АД поради отстраняването им от длъжност след поставяне на банката под особен надзор с решение на УС на БНБ, считано от 20.06.2014 г., и с оглед на това предприемането на действия за принудително удовлетворяване на вземанията към кредитополучателя е било задължение на назначените квестори на банката, респ. на синдиците. Като релевантни за спора са преценени и обстоятелствата, че заявление за издаване на заповед за изпълнение за задълженията по договора от 30.01.2008 г. е подадено от синдиците едва през м. юли 2015 г., а молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството - кредитополучател е депозирана на 14.02.2020 г. Въззивният съд е препратил по реда чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и по този начин е възприел съдържащите се в тях фактически констатации, че към момента на забавата и при откриване на производството по несъстоятелност дружеството - кредитополучател е притежавало имущество на значителна стойност (в т. ч. 325 000 акции от капитала на „Пирин пропърти инвестмънт“ АД и 6 000 бр. акции от капитала на „Сити П.“ АД, а също и дългосрочни вземания, за които няма данни да са били несъбираеми), различно от имуществото, послужило като обект на учредения за обезпечаване на кредита особен залог, което може да бъде осребрено в откритото производство по несъстоятелност; че в производството по несъстоятелност съдът е постановил да започне осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността и е разрешил на синдика да извърши продажба чрез търг с тайно наддаване по реда на чл. 717 в ТЗ на притежаваните от дружеството акции при първоначална цена 925 000 лв.; че при наличие на подлежащо на осребряване имущество, паричните средства от което следва да бъдат разпределени само между двама кредитори - банката и НАП, съществува реална възможност вземането на банката за сумата 953 950 лв. да бъде удовлетворено, като реализирането на тази възможност зависи изцяло от активността на синдика и на банката - кредитор. В съвкупността си посочените обстоятелства са навели съда на извод, че за „КТБ“ АД (н.) е било възможно да се удовлетвори от имуществото на длъжника, ако действията за принудително събиране са били предприети веднага след началото на забавата през 2014 г., включително чрез насочване на принудително изпълнение върху притежаваните от длъжника акции и дългосрочни вземания, каквито действия не са извършени от оправомощените за това лица - квесторите и синдиците на банката. Въззивният съд е акцентирал върху липсата на доказателства посочените лица да са предприели адекватни и подходящи действия с цел осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността на длъжника, а и с цел нейното попълване чрез способите на чл. 649 ТЗ. Поради това и независимо от настъпилите след постановяване на първоинстанционното решение факти - прекратяване на производството по несъстоятелност на „Ню Б. А. ООД на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ и заличаване на дружеството от Търговския регистър, въззивният съд се е произнесъл, че невъзможността да бъде събрано вземането в размер на 953 950 лв., което по правилото на чл. 739, ал. 1 ТЗ е придобило статут на несъбираемо, не е в причинна връзка с поведението на ответниците; Причина вземането да остане несъбрано е бездействието на квесторите и на синдиците на банката да предприемат своевременно действия за удовлетворяване на вземането от наличното при проявлението на забавата имущество на кредитополучателя, което изключва ангажирането на отговорността на ответниците по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН. В съответствие с така направения решаващ извод въззивният съд е заключил, че исковете са неоснователни и че решението за тяхното отхвърляне следва да бъде потвърдено.

Становището на настоящия състав на Върховен касационен съд по поддържаните от обжалващата страна основания за допускане на касационно обжалване е следното :

Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по включен в предмета на спора правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на който са налице някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Посочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и обосноваването на допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е задължение на касатора. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за преценката на доказателствата не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не съставляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдиците на „КТБ“ АД (н.) са се позовали бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са поискали въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирани в т. 1 - т. 4 въпроси, определени като значими за изхода на делото.

Първият въпрос не съответства на отразените в мотивите към решението правни изводи на въззивния съд и не удовлетворява изискването за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите въззивният съд е изложил съображения, че уредената в чл. 57, ал. 3 ЗБН отговорност за имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на лицата, които имат качеството на администратори по смисъла на § 1, т. 2, б.“а“ ДР на ЗБН, е разновидност на гражданската отговорност за вреди, която включва във фактическия си състав няколко кумулативни предпоставки - вреда, противоправно деяние във формата на действие или бездействие, причинна връзка между деянието и вредата. За да отхвърли предявените в хипотезата на чл. 57, ал. 3 ЗБН осъдителни искове, въззивният съд е приел, че е доказано по несъмнен начин единствено противоправното поведение на ответниците в качеството им на администратори в „КТБ“ АД (с оглед заеманите от тях длъжности в банката през релевантните за спора периоди), но не е доказано проявлението на останалите кумулативни предпоставки от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, съответно чл. 203, ал. 1 КТ, а именно - реално настъпила за банката вреда в размер на претендираната с иска сума, намираща се в причинно - следствена връзка с противоправното поведение на ответниците. Произнасянето на съда по основателността на предявените искове е продиктувано от становището, че ангажирането на отговорността на администраторите по реда на чл. 57 , ал. 3 ЗБН предполага едновременно проявление на всички изброени кумулативни предпоставки, формиращи фактическия състав на гражданската отговорност за вреди, като отсъствието на която и да било от тях в еднаква степен обуславя отхвърляне на исковете. Съдържащата се в обсъждания въпрос теза, че доказването на противоправно поведение на администраторите и на настъпила за банката вреда е определящо, за да се приеме наличие на пряка причинна връзка между поведението и вредата, не намира опора в разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН. Несъгласието на обжалващата страна с извода на въззивния съд за отсъствие на релевантна за отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН причинна връзка между поведението на ответниците в процеса на договаряне, отпускане и промяна на условията по кредита и настъпилата впоследствие невъзможност банката да реализира вземането си към кредитополучателя предполага проверка на правилността на осъществената от съда решаваща правораздавателна дейност, което според разясненията в цитираното тълкувателно решение е недопустимо в стадия на производството по чл. 288 ГПК.

Формулираните в т. 2.1 - т. 2.3 въпроси са изведени от възприетата в решението фактическа обстановка и техният отговор изисква преценка на фактите и доказателствата, на базата на които въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора. Предварително следва да се отбележи, че въпросът по т. 2.1 е подвеждащ, тъй като определената от съда по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност на дружеството - кредитополучател е последваща спрямо датата на сключване на договора за кредит, т. е. към момента на сключване на договора кредитополучателят не е бил неплатежоспособен. Въпросът по т. 2.2 е зададен абстрактно и няма връзка с конкретен правен извод на въззивния съд, с който е мотивирано отричането на част от предпоставките от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН. Според константната практика на ВКС началната дата на неплатежоспособност съвпада с момента на обективната невъзможност за длъжника да изпълнява краткосрочните си задължения към всички свои кредитори с ликвидни и изискуеми вземания по причина, че не притежава краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за тяхното погасяване. Неплатежоспособността е обективно състояние, което подлежи на установяване със съдебно решение в случай, че кредитор или самият длъжник инициира производство по несъстоятелност чрез подаване на молба по чл. 625 - чл. 626 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение е обявена неплатежоспособността на дружеството - кредитополучател към определена начална дата и е открито производство по несъстоятелност, но не е обвързвал преценката си за основателност или неоснователност на предявените искове с началната дата на неплатежоспособност. Това се дължи на обстоятелствата, че от една страна неплатежоспособността не е била налице към момента на сключване на договора за кредит, а от друга на констатацията (направена чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение), че след обективното проявление на неплатежоспособността, включително в хода на производството по несъстоятелност, кредитополучателят е разполагал с имущество, различно от релевантните за неплатежоспособността краткотрайни активи, достатъчно за покриване на останалите непогасени задължения по договора за кредит. Въпросът по т. 2.3 - дали е налице причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав по чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата под формата на несъбираемо вземане по чл. 739 ТЗ се установи след прекратяване на правоотношенията с администраторите в хода на открито срещу кредитополучателя производство по несъстоятелност, е неясен и не съответства на мотивите на въззивния съд. Отхвърлянето на исковете не е обусловено от преценката, че вредата е установена след прекратяване на правоотношението с ответниците в качеството им на администратори, а от извода, че вземането е придобило статут на несъбираемо в резултат на бездействието на назначените квестори и синдици на обявената в несъстоятелност банка, което изключва ангажирането на имуществената отговорност на ответниците по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН. Последният въпрос (т. 3) е разрешен положително в служебно известното на настоящия състав решение № 60151/05.01.2022 г. по т. д. № 2272/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., но даденото разрешение е неприложимо в конкретния случай предвид извода в обжалваното решение, че вредата от несъбиране на вземането не би настъпила при своевременно предприети от квесторите/синдиците на банката адекватни действия за удовлетворяване на вземането от наличното имущество на кредитополучателя, достатъчно да покрие останалата непогасена част (главница) по договора за кредит. Във връзка с този извод следва да се отчете и същественият за несъбираемостта на вземането факт, че производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ, поради което не са изчерпани способите за осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник и не е извършено разпределение на събрани от осребряването парични средства в полза на кредиторите, сред които и „КТБ“ АД (н.). Несъответствието на посочените въпроси с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.

Общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено и по отношение на четвъртия въпрос, който - с оглед мотивите към обжалваното решение, не може да се квалифицира като правен въпрос от значение за изхода по делото.

Дори условно някой от въпросите по т. 1 - т. 4 да се квалифицира като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не би могло да се допусне, тъй като поддържаната допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е посочена бланкетно, без да е аргументирано значението на всеки един от въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. е разяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържат твърдения за неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби, приложими към разрешения от въззивния съд правен спор, които да пораждат необходимост от тълкуване и/или от създаване на съдебна практика по прилагането им. Твърдения и доводи, относими към допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са изложени и по отношение на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН, под която въззивният съд е подвел спорните правоотношения и съобразно която се е произнесъл по основателността на предявените искове. Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска.

По отношение на обжалваното решение не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано във връзка с последния въпрос от изложението - длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички относими към предмета на спора доказателства, доводи и възражения на страните. Въпросът е посочен като значим за изхода на делото с обяснението, че в нарушение на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил установените по делото и релевантни за спора факти, че към момента на сключване на договора за кредит и анексите към него кредитополучателят е изпаднал в неплатежоспособност; че договорът за кредит е сключен при липса на каквото и да било движимо и недвижимо имущество на кредитополучателя и при липса на учредени обезпечения; че синдикът на несъстоятелния длъжник - кредитополучател не е извършил осребряване на имущество от масата на несъстоятелността и не е извършил разпределение между кредиторите на кумулирани от осребряването суми; че производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ и е постановено заличаване на дружеството от Търговския регистър; че договорът за кредит е сключен при явно неизгодни условия и при неспазване на интересите на банката. По начина, по който е формулиран, въпросът съдържа оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, което е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване по повод на него - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се отбележи, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, с която е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в мотивите към решението си е обсъдил изброените по-горе факти и въз основа на тях е достигнал до съответни изводи, обусловили крайния резултат от делото - отхвърляне на предявените осъдителни искове. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни, поради което целеният чрез задаването на въпроса правен резултат - въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по повод поддържаните в изложението процесуални нарушения, не може да бъде постигнат.

По изложените съображения решението по в. т. д. № 402/2023 г. на Апелативен съд - София не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК следва да бъде постановено осъждане на „КТБ“ АД (н.) на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 15.33 евро (равностойност на 30 лв. по фиксиран курс 1.95583) - държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК.

Ответниците по касация Г. П. Х. и Ю. Т. П. не са претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат.

Разноски не следва да се присъждат и на ответника по касация В. Б. С., който е представляван от особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 732 от 17.12.2024 г., постановено по в. т. д. № 402/2023 г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с ЕИК [ЕИК] да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд на РБ сумата 15.33 евро - държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :