ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494

гр. София, 18.02.2026 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о., в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: И. П.

Членове: Д. Д.

М. Б.

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т. д. № 1839 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение № 2825 от 10.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е потвърдено определение № 1598 от 27.05.2025 г. по т. д. № 872/2025 г. на ІІ т. о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (като подадена срещу решение по търговско дело с цена на иска от 13 408.52 лв.) касационната жалба на ответника „Cardif Assurances VIE SA, France“ – чрез „К. Животозастраховане, клон България“ КЧТ срещу решение № 393 от 20.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 451/2024 г. на Окръжен съд – С. З.

На 04.11.2025 г. е постъпила молба, подадена от П. И. И. и С. И. И., чрез адв. М. В. М., с която се иска допълване на постановеното по делото определение № 2825 от 10.10.2025 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 582.25 лв. с ДДС за осъщественото от адв. М. безплатно процесуално представителство на П. и С. И. в развилото се пред ВКС производство по чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК. При съответно цитиране на множество съдебни актове на ВКС, в молбата се поддържа, че искане за присъждане на възнаграждението е направено своевременно с отговора на касационната жалба и че макар по делото да не е представен договор за правна защита и съдействие за производството пред касационната инстанция, уговарянето на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) е доказано с представени пред инстанциите по същество договори, сключени между молителите и адв. М., поради което на последния се дължи справедливо и обосновано възнаграждение по см. на чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

С писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „Cardif Assurances VIE SA, France“ – чрез „К. Животозастраховане, клон България“ КЧТ, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва допустимостта и основателността на молбата. Недопустимостта на искането за допълване на определението в частта за разноските е обоснована с обстоятелството, че молбата изхожда от ищците, а не от техния процесуален представител адвокат, който има право да претендира адвокатско възнаграждение в случаите по чл. 38 ЗАдв. Поддържа се и неоснователност на искането по същество поради направено в отговора на частната жалба единствено бланкетно искане за присъждане на разноски, без посочване дали предоставената правна защита е безплатна или платена, като счита позоваването на договори за безплатна правна помощ, касаеща процесуално представителство за други етапи от производството, за неотносимо и недоказващо процесуалното представителство във връзка с отговора на частната жалба да е осъществено на същото основание.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Молбата е подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от лица, които имат качеството на страни в производството по ч. т. д. № 1839/2025 г., и е процесуално допустима. Възражението на насрещната страна за недопустимост на молбата, като изхождаща от нелегитимирани страни, е неоснователно. Действително в молбата по чл. 248 ГПК първоначално е посочено, че искането изхожда от П. и С. И. (чрез адв. М.), но от цялостното съдържание на молбата и от формулирания петитум няма съмнение, че се претендира допълване на определението на ВКС чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на настоящите молители, в чиято полза се дължи такова по чл. 38 ЗАдв, в случай че са налице предпоставки за неговото присъждане.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, съдът следва своевременно да е сезиран с искане за осъждане на страната, която дължи разноски с оглед изхода на делото, да заплати възнаграждението на процесуалния представител – адвокат на страната, която има право на разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Според константната практика на ВКС, вкл. и цитираната в молбата по чл. 248 ГПК, съдът присъжда възнаграждение, когато установи, че такова е уговорено на съответното основание по ал. 1 на чл. 38 ЗАдв и че е предоставена дължимата правна защита и съдействие. Уговарянето на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв може да бъде доказано както с писмен договор между страната и процесуалния представител – адвокат, така и по друг начин, разкриващ постигането на съгласие между страната и адвоката за предоставяне на безплатна по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв защита и съдействие по конкретно дело.

В постъпилия по настоящото дело отговор на частна жалба, подаден от П. и С. И., чрез адв. М. М., не се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. и няма твърдения за уговорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв безплатно процесуално представителство пред Върховния касационен съд от страна на адв. М.. С отговора е поискано само присъждане на разноски в производството, представляващи „възнаграждение за процесуално представителство за изготвяне на отговор на частна касационна жалба“, каквито не се установява да са извършени от частните жалбоподатели П. и С. И., и които разноски са подчинени на друг правен режим – чл. 78 ГПК, и се дължат на страната, а не на процесуалния представител. В иницииралата настоящото производство молба по чл. 248 ГПК е направено изрично изявление, че с отговора не е представен договор за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв за производството по чл. 274, ал. 2 ГПК пред ВКС. Във връзка с това изявление следва да се отбележи, че в самия отговор е описан като приложение „договор за правни услуги“, но приложеният такъв доказва единствено постигнато съгласие между адв. М. и доверителите му за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в производството по „касационно търговско дело № 451 от 2024 г. по описа на ВКС“. Цитираното производство не е нито развилото се пред настоящия състав частно такова (ч. т. д. № 1839/2025 г.), нито това по чл. 288 ГПК пред друг състав на ВКС (т. д. № 872/2025 г.), който се е произнесъл по допустимостта на подадената касационна жалба от „Cardif Assurances VIE SA, France“ – чрез „К. Животозастраховане, клон България“ КЧТ. Препращането в молбата към представените пред инстанциите по същество договори за правна защита и съдействие е неуместно, доколкото тези договори са сключени за целите на производствата пред съответната инстанция и не обхващат процесуалното представителство на настоящите молители пред ВКС. Поради отсъствие на изрично заявено в отговора искане от адв. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и на доказателства за уговорено безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, с определението от 10.10.2025 г. настоящият състав на ВКС не е присъдил на адв. М. възнаграждение за производството по чл. 274, ал. 2 ГПК. По същите причини поисканото за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК адвокатско възнаграждение не би могло да бъде присъдено и по този процесуален ред, поради което молбата за допълване на определението следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение молба по чл. 248 ГПК, подадена от П. И. И. и С. И. И., чрез адв. М. В. М., за допълване на определение № 2825 от 10.10.2025 г., постановено по ч. т. д. № 1839/2025 г. по описа на ВКС, в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 582.25 лв. с ДДС за осъществено от адв. М. безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на П. И. И. и С. И. И. в производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.