Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кю Би И И. /Ю./ Л.”, Великобритания срещу решение № 1835/15.09.14г., постановено по т. д.№ 3435/11г. от Софийския апелативен съд в частта, с което е оставено в сила решение от 27.12.02г. по т. д.№ 867/02г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на В. И. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за вредите от застрахователно събитие – пожар, настъпило на 10.12.01г. по договор за имуществена застраховка в размер на средствата, необходими за възстановяване на щетите по складова постройка в [населено място] и за сумата от 94301.75 лв., представляваща обезщетение за вредите, претърпени от същото застрахователно събитие в размер на унищожени материални запаси – бутилки за минерална вода, ведно със законната лихва върху тези суми от 24.07.02г. до изплащането им.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът В. И. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по спора е сключен договор за имуществена застраховка на сграда, представляваща склад в [населено място] и намиращите се в нея материални запаси със срок на действие от 10.10.01г. до 09.10.02г., като застрахователната премия е заплатена на 09.10.01г. На 10.12.01г. в склада е възникнал пожар, при който са били нанесени щети на постройката и са били унищожени намиращите се стоки (материални запаси), представляващи пластмасови бутилки за минерална вода, като образуваното дознание срещу неизвестен извършил е било спряно на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 НПК. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че застрахователното покритие по договора включва настъпването на застрахователно събитие пожар. По отношение на сградата умишленият палеж е изключен от покритието, но в случая не е доказано умишлено причиняване на пожара, като застрахованият не е задължен и не би могъл да докаже отрицателния факт „че пожарът не е причинен умишлено”, както и причините за възникването му. Решаващият състав е кредитирал заключението на техническата експертиза, според което необходимите ремонтни работи за укрепване на конструкцията и за възстановяване на сградата са в размер на 31501 лв., поради което искът е уважен в предявения размер от 25000 лв. По отношение на унищожените бутилки за минерална вода въззивният съд е изложил съображения, че същите представляват материални запаси и се обхващат от застрахователното покритие по договора. Спорният по делото въпрос за количеството бутилки, които са се намирали в складовото помещение при възникване на пожара, е разрешен след обсъждане на заключенията на техническите експертизи – за кубатурата на помещението и възможността за складиране и конкретно количество бутилки на счетоводните експертизи – за счетоводното отразяване на бутилките по вместимост и цена. Между вещите лица е имало разногласия, включително и относно редовността на водене на счетоводните книги. За определяне на стойността на вредите решаващият състав е взел предвид не счетоводно отразеното количество материални запаси, а действителното им наличие в склада, респ. такова количеството от тях, което фактически е могло да бъде съхранявано в складовото помещение. В този смисъл обезщетението е определено като стойност на складовата наличност в края на периода 01.01.01г. – 01.12.01г., но с оглед на установената от техническата експертиза действителна площ, която бутилките заемат и според разположението им в складовото помещение, очертано от изгорелите остатъци и с прилагане на среднопретеглена цена.

Настоящият състав на ВКС, І търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касаторът поставя въпросите: 1.Имат ли доказателствена сила счетоводните записвания, когато по делото е установено, че те противоречат на установени по делото факти, за които се отнасят тези записвания, както и че счетоводните записвания съдържат вътрешни противоречия?, 2. Трябва ли застрахованият да докаже действителния размер на претърпените вреди? И когато има заключения на вещи лица с посочени от тях варианти, трябва ли съдът да изложи мотиви, в които да посочи причините, поради които приема определен вариант, като прецени всестранно и другите доказателства?, 3. Трябва ли страната да доказва фактите, на които основава претенцията си и това включва ли доказване на отрицателни факти? Когато страните в договора са определили какво включва понятието „палеж”, както и че ако застрахованият предостави неверни данни с цел получаване на обезщетение и застрахователят може да откаже изплащането му, съдът длъжен ли е да се съобрази с тази договореност?, 4. Влиза ли в сила застрахователният договор за доброволна имуществена застраховка за конкретно имущество, след като за него не е платена премията? и 5. Има ли сключен договор за застраховка, когато в полицата за конкретното имущество няма предвидените в чл. 381 ТЗЗ отм. елементи – покрит риск, застрахователно покритие, застрахователната сума или начина на изчисляването й, застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане? Всички въпроси са въведени на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорите на поставените от касатора въпроси не изискват прилагането на правни норми, които се налага да бъдат тълкувани от ВКС, тъй като са били приложени или тълкувани неправилно от въззивния съд. Развитите доводи от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са обвързани изцяло с приетите за установени по спора факти и обстоятелства от състава на апелативния съд. Въведените основания представляват оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Първият въпрос за доказателствената сила на счетоводните записвания е свързан и с отговора на втория въпрос за доказването на действителния размер на вредата и за правомощията и задълженията на съда да изложи съображения по предложените различните варианти в изслушаните експертни заключения. Отговорите на тези въпроси произтичат пряко от процесуалните и материалноправните норми, като при прилагането им Софийския апелативен съд не се е отклонил от практиката на ВКС. В обжалваното решение са изложени подробни съображения по констатираните разногласия на вещите лица, за доказателствената сила на счетоводните записвания, направена е съпоставка на първичните счетоводни документи с данните на техническата експертиза, като са обсъдени всички варианти на заключенията и въззивният състав е направил мотивирана преценка защо приема или не приема за доказани спорните факти и обстоятелства. Третият въпрос е свързан с дадено от касатора тълкуване на договора относно понятията „пожар” и „палеж” и с разсъждения коя е страната, която черпи изгодни последици от настъпването или ненастъпването на застрахователното събитие. Доколкото тълкуването на договора е дейност по решаване на конкретния спор, то евентуалната неправилност на изводите на въззивния съд би имала за последица необоснованост на съдебния акт. От друга страна, апелативният съд е съпоставил отделните клаузи по договора за застраховка и е приложил критериите по чл. 20 ЗЗД. Изложените от касатора съображения по същество представляват атакуване на правилността на решението. Предвид на тълкуването на договорните клаузи въззивният съд е приел, че в едната от хипотезите „умишленият палеж” е изключен риск, което дава отговор и на въпроса относно разпределението на доказателствената тежест. Четвъртият въпрос също се свързва от касатора с тълкуване на договора досежно вложеното съдържание в понятията „машини и съоръжения” и „материални запаси”. Въззивният съд мотивирано е отговорил на така повдигнатия спор, поради което и поставеният въпрос за заплащането на премията е изцяло некоректно зададен, както и петият въпрос за съдържанието на застрахователната полица.

По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

По разноските. Право на разноски за производството има ответникът по касационната жалба. По представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 05.12.14г. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 7736.44 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1835/15.09.14г., постановено по т. д.№ 3435/11г. от Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Кю Би И И. /Ю./ Л.”, Великобритания, съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.Б. и адв.В., да заплати на В. И. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 7736.44 лв. (Седем хиляди седемстотин тридесет и четири лв. и 44 ст.) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.