Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на “Кю Би И И. Ю. Л.”, Великобритания за изменение на определение № 755/15.10.15г. по т. д.№ 3784/14г., с което е осъден да заплати на В. И. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място], сумата от 7736.44 лв. разноски за касационното производство.

Молителят поддържа, че уговореното адвокатско възнаграждение не е заплатено, а ако се приеме, че са представени доказателства за плащане, то същото е прекомерно и моли да се намали до размерите по т. 7 и т. 9 на Наредба № 1/04г. на сумата от 2969 лв.

Ответникът В. И. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място] оспорва молбата. Възразява, че заплатеното адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото и ако същото се намалява, то това намаление не може да е под двукратния размер на възнагражденията по Наредба № 1/04г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че молбата допустима и частично основателна.

С определение № 755/15.10.15г. по т. д.№ 3784/14г. ВКС не допусна касационно обжалване на въззивно решение № 1835/15.09.14г. по т. д.№ 3435/11г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 27.12.02г. по т. д.№ 867/02г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора “Кю Би И И. Ю. Л.” да заплати на В. И. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за вредите от застрахователно събитие – пожар, настъпило на 10.12.01г. по договор за имуществена застраховка в размер на средствата, необходими за възстановяване на щетите по складова постройка в [населено място] и за сумата от 94301.75 лв., представляваща обезщетение за вредите, претърпени от същото застрахователно събитие в размер на унищожени материални запаси – бутилки за минерална вода, ведно със законната лихва върху тези суми от 24.07.02г. до изплащането им. С това определение касаторът е осъден да заплати на ответника сумата от 7736.44 лв. разноски за касационното производство по представен договор за правна защита и съдействие от 05.12.14г.

Видно от договора от 05.12.14г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 7736.44 лв. за „изготвяне, подписване и подаване на отговор на касационната жалба”. В договора е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.

Съгласно разрешението по т. 1 на ТР № 6/12г. от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка за плащане, поради което съставът на ВКС намира, че е доказано заплащането на уговореното възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съставът на ВКС приема, че уговореното и заплатено възнаграждение е прекомерно съобразно с фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Адвокатската защита на ответника по делото е осъществена чрез изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато. Възнаграждението е уговорено само за касационното производство, поради което е без значение доводът на ответника за фактическа сложност с оглед на продължителността на разглеждане на делото в първоинстанционния и въззивния съд. За представителството пред тези инстанции на страната са били присъдени разноски.

По силата на т. 3 от ТР № 6/12г. от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/04г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер. В случая обжалваемият интерес е в размер на 119301.75 лв. и възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/04г. възлиза на сумата от 4109.05 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/04г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер на 75 % от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по тези ред, минималният размер на възнаграждението следва да се определи на сумата от 3081.78 лв.

По тези съображения определението на ВКС от 15.10.15г. следва да се измени, като присъдените разноски за касационното производство се намалят до размер на сумата от 3081.78 лв., а в останалата част молбата по чл. 248 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 755/15.10.15г. по т. д.№ 3784/14г. ВКС, І т. о. в частта, с която “Кю Би И И. Ю. Л.”, Великобритания е осъдено да заплати на В. И. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място] разноски за касационното производство, като намалява разноските до размер на сумата от 3081.78 лв.

ОТХВЪРЛЯ молбата на “Кю Би И И. Ю. Л.”, Великобритания за изменение на определение № 755/15.10.15г. по т. д.№ 3784/14г. ВКС, І т. о. в частта за разноските за разликата между сумата от 2969 лв. до сумата от 3081.78 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.