О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 828

Гр. София, 23.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.02.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3836/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр. д. №226/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен за разликата над присъдените 5 000 лв. до претендираните 90 000 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал. 7 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че решението на въззивния съд противоречи на трайна практика на ВКС по правния въпрос относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Сочи и противоречива практика, с която според твърденията му за подобни случаи е определяно обезщетение от 15 000 лв., 20 000 лв. и 25 000 лв./последното за обвинение с медийна разгласа, продължило повече от две години/.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да определи на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв. въззивният съд е приел, че срещу него е проведено незаконно наказателно производство, преминало през досъдебна и съдебна фаза, на три съдебни инстанции. Повдигнатото му обвинение е в извършване на две тежки престъпления по см. на чл. 93, т. 7 НК. В досъдебното производство са извършени претърсвания и изземвания на вещи от посочените обекти, привлечен е и разпитан като обвиняем и разследването му е предявено на посочените дати. Пред първоинстанционния съд ищецът се е явил в три открити заседания, пред въззивния и пред върховния съд – в по едно. Бил е осъден на пробация от въззивната инстанция, като осъдителната присъда е съществувала като неокончателна за период от 11 месеца, до отмяната й от ВКС. Цялото незаконно наказателно производство е продължило от 27.04.22 г. до 4.09.24 г. – 2 години, 4 месеца и 8 дни. Този срок е разумен според въззивния съд, като подсъдимият се е явявал на всички насрочени съдебни заседания и не е станал причина за неоправдана продължителност на делото. Липсват доказателства за влошаване на здравословното му/ вкл. психическо/ състояние във връзка с наказателното производство, макар ищецът да е преживял стрес от образуването му и извършените процесуални действия по претърсване и изземване на вещи от колата, апартамента и вилата му. Няма данни, че ищецът е претърпял от обвинението негативни преживявания, надхвърлящи обичайните – страх от осъждане, неудобство и притеснение от участието си в отделните фази на наказателния процес, невъзможност да упражнява хобито си поради иззетите металотърсачи, отдръпване на част от приятелите и познатите му. От друга страна ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“, въззивната инстанция го е признала за виновен и осъдила, но на сравнително леко наказание – пробация. Осъждан е и през 2009 г. по частно обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на непълнолетната си дъщеря или вече е имал макар и инцидентен досег с наказателното правосъдие. Ищецът е продължил да получава подкрепа от жената, с която живее в съпружеско съжителство и от част от приятелите си. Не се установяват твърденията му, че е престанал да упражнява дейност като таксиметров шофьор поради намалена вследствие на обвинението концентрация и загуба на шофьорски умения. Въззивният съд, наред с тези отегчаващи и снижаващи отговорността по ЗОДОВ обстоятелства, е отчел и възрастта на ищеца – род. през 1970 г., както и обществено – икономическите условия в страната. За периода на наказателното производство МРЗ е 710-933 лв., а средногодишният доход на едно лице – 8 949 – 12 784 лв. Така присъденото обезщетение от 5 000 лв. се равнява на 6,20 средноаритметични МРЗ и на около 0,5% от средноаритметичния среден паричен годишен доход на едно лице за периода на наказателното производство.

При данните по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради възможно противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по прилагане на закона - ППВС №4/68 г., р.ІІ. Този състав на ВКС споделя изразеното в опр. по гр. д. №2165/21 г. на четвърто г. о. на ВКС разбиране, че съдът знае практиката си, като пленумните постановления на ВС и тълкувателните решения са задължителни за ВКС, както и за всички съдилища и правни субекти. Затова не е нужно изрично сочене от страната на постановлението или ТР, за да се вземе предвид от съда, щом касае поставен въпрос от предмета на произнасяне, както е в случая.

На другото посочено основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотеза на противоречива практика, касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне. Цитираните от касатора три решения по дела на ВКС/ р. №94/2020 г. по гр. д. №1219/19 г. на четвърто г. о., р. №223/22 г. по гр. д. №102/22 г. на трето г. о. и р. №107/19 г. по гр. д. №2970/18 г. на първо г. о./ не са приложени, а при търсене в ПИС и във вътрешната система на ВКС решения с такива номера и дела, по които да са постановени, не се откриват. Затова следва да се приеме, че трайната практика на ВКС е цитирана от касатора само по смисъл и не обосновава наличието на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 или чл. 290 ГПК – определянето на различни по размер обезщетения по различни дела, след преценка на конкретните за случая обстоятелства по всяко дело, не сочи на противоречиво разрешаване на правния въпрос за критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Последният сочен от касатора случай – за определяне на обезщетение от 25 000 лв. за медийно разгласено обвинение, е и неотносим към спора, защото в исковата молба при излагане на конкретните обстоятелства на случая, ищецът не е посочил медийна разгласа на обвинението и съответно такова твърдение не е обсъждано от двете съдебни инстанции при определяне на обема и изражението на претендираната за обезщетяване вреда.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр. д. №226/25 г. от 16.06.25 г. в отхвърлителната за иска част.

Указва на касатора С. С. да внесе в едноседмичен срок д. т. за разглеждане на жалбата от 2,56 евро/равностойни на 5 лв./ и в същия срок да представи вносен документ. В противен случая жалбата подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: