Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 3394 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

„Уон“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя И. С., чрез адв. Л. и адв. Ц., обжалва Решение №296/17.01.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №4186/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение рег. №32-110355/06.04.2021 г. към митнически декларации MRN18BG002002Н0058564/03.05.2018 г. и MRN 18BG002002H0079887/14.06.2018 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска, сега М. В. с което същите са коригирани в частта на тарифния код на стока „отработено масло от растителен произход за технически цели“ от 1518009590 на 1518009990 и в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за мито и ДДС.

В касационната жалба са наведени трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, чието осъществяване е аргументирано с отхвърляне на искането на касатора допускане на повторна съдебно-химическа експертиза. Поддържа се, че доводите на първостепенния съд, че е допустимо разширителното прилагане на резултатите от проверката на стоката по митническата декларация от 03.05.2018 г. към стоката по МД от 14.06.2018 г., тъй като към тях са приложени абсолютно идентични документи, не намират нормативна опора, а са плод на предположение, че вероятността пробата да покаже и наличие на животински мазнини е пренебрежимо нищожна. В подкрепа на тезата си касаторът се позовава на протокол за извършена митническа проверка от 12.03.2020 г., 2 бр. МЛЕ от 03.06.2021 г. и решение на митнически орган, от които се установява, че при изследване на стоки от един и същи вид, описани по идентичен начин с приложени едни и същи документи за произход на стоката и декларирани с един код по ТАРИК, при взети проби от два от четирите контейнера и изпълнени 2 МЛЕ по всяка проба, са показали противоположен резултат. Най-сетне, съдът не е съобразил, че доказателствената тежест да установи химическия състав на стоките по втората МД е за административния орган.

По тези съображения се инвокира искане за отмяна на решенето и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

Ответникът, директорът на ТД М. В. чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на касационната жалба в подробно писмено становище.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е, че решението е правилно постановено.

Върховният административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е било Решение рег. №32-110355/06.04.2021 г. към митнически декларации MRN18BG002002Н0058564/03.05.2018 г. и MRN 18BG002002H0079887/14.06.2018 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска, сега М. В. с което същите са коригирани в частта на тарифния код на стока „отработено масло от растителен произход за технически цели“ от 1518009590 на 1518009990 и в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за мито и ДДС. Решението на митническия орган е мотивирано с експертното заключение на Централна митническа лаборатория, според което анализираната проба представлява нееднородна маслообразна течност с тъмнокафяв цвят и с неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина. В нея не се установява наличие на метилови естери на мастни киселини и парафинови въглеводороди. Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на стоката не показва наличие на животински мазнини, а само на растителни масла /преобладаващо палмово масло и неговата фракция/. На база МЛЕ стоката се характеризира като негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни. На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1518, класирането се извършва в позиция 1518009990. Посочено е в решението, че идентичността на стоката по МД MRN18BG002002Н0058564/03.05.2018 г., от която е взета проба и стоката по МД MRN 18BG002002H0079887/14.06.2018 г. се установява от придружаващите документи, според които износител е ANIMA CO., Ltd, Taiwan, описанието е „отработено масло от растителен произход за технически цели“, декларираният код по ТАРИК е 1518009590, и към двете митнически декларации е приложен договор №АN060318, според представените към двете митнически декларации сертификати за анализ изследваното йодно число е едно и също – 85, а свободните мастни киселини са в параметрите 2,0-2,7. Според митническия орган различното съдържание на свободните мастни киселини не променя характеристиките на продукта и следователно независимо от посочените в сертификата данни стоките по двете митнически декларации могат да се счетат за идентични. Въз основа на шест изпитани показателя 1/ органолептично описание; 2/ мастно-киселинен състав; 3/ качествена химична идентификация; 4/ триглицериден състав; 5/ йодно число и 6/ свободни мастни киселини МЛЕ дава ясен отговор, че пробата представлява негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, смес само от растителни мазнини и масла, в която няма животински мазнини, а единствено растителни масла /преобладаващо палмово масло и неговата фракция/

За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът се е позовал на резултатите от МЛЕ, които ценил в съвкупност със заключението на СХЕ като компетентно изготвени и опровергаващи позицията на „Уон“ ЕООД, че в състава на разглежданите стоки се съдържа и животинска мазнина. Възприел е и двете експертни заключения като мотивирани по начин, който не оставя съмнение, че се касае за смес от растителни мазнини и масла /триглицериди, характерни за палмово масло и растителни масла/, в който няма присъствие на животински масла и мазнини и е акцентирал върху високото съдържание на свободни мастни киселини, даващо основание продуктът да бъде определен като „пържилни масла, само растителни, негодни за консумация“.

При изслушването си в открито съдебно заседание на 29.11.2021 г. вещото лице е заявило, че не е извършило анализ на пробата, която не е видял, а се базира на опита си с такъв вид продукти и изследване. Процесуалният представител на „Уон“ ЕООД е оспорил заключението като некомпетентно дадено по въпросите, касаещи анализа на конкретната проба. Едновременно с това е поискал допускане на повторна съдебно-химическа експертиза. Съдът е приел заключението и отхвърлил цитираното искане.

За да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на обжалвано съдебно решение, е необходимо съдът да е нарушил съществена процесуална норма, такава, която обуславя правилността на решението, защото нейното спазване е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда.

Осъществяването на проверката за законосъобразност на оспореното митническо решение по чл. 168, ал. 1 АПК е обусловена от установяване на относимите за спора факти.

Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесния контрол, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите (решение от 16 септември 2004 г. по дело DFDS, С-396/02, Recueil, стр. 1-8439, точка 27, решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, С-495/03, Recueil, стр. 1-8151, точка 47 и решение от 8 декември 2005 г. по дело Рossehl Erzkontor, С-445/04, Recueil, стр. 1-10721, точка 19).

Тарифното класиране на внасяните в ЕС стоки се урежда с Комбинираната номенклатура на ЕС, която се основава на Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ХС/. Към датата на осъществяване на вноса е действаща редакцията, произтичаща от Регламент за изпълнение /ЕС/ №1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 година за изменение на приложение I към Регламент /ЕИО/ №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.

Следователно съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства. В разглеждания случай противоречивите позиции на страните по делото налагат преценка дали декларираният от касатора продукт следва да бъде отнесен по позиция 1518009590 „негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции“ от КН, или по позиция 15180099 „други“. За целите на тази преценка е необходимо приобщаване на специални знания от областта на науката, конкретно химичен анализ – чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

При обективно съществуващата, с оглед естеството на стоките и дължимия предмет на изследване, необходимост от научно познание, съдът е уважил искането на „Уон“ ЕООД за допускане на съдебно-химическа експертиза. Нейното заключение е своевременно оспорено от настоящия касатор. Едновременно с това процесуално действие е заявено и искане за изготвяне на повторно заключение по смисъла на чл. 201 ГПК, за да могат да се потвърдят твърденията на „Уон“ ЕООД за неговата неправилност посредством същото доказателствено средство, което по дефиниция предполага използване на специални знания. Като е отхвърлил искането, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуално правило - чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК, лишавайки жалбоподателя от възможност да установи фактите и обстоятелствата, на които основава искането си за отмяна на оспорения от него административен акт. Като резултат на това е опорочена дейността по надлежното установяване на релевантните за класирането на стоките факти. Нарушенията в процесуалната дейност препятстват възможността за касационен контрол по правилното приложение на материалния закон, което се преценява от ВАС при действието на правилото по чл. 220 АПК. Затова те трябва да бъдат отстранени от първата инстанция.

По тези съображения е дължима отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да допусне повторна съдебно-химическа експертиза за изясняване на спорния въпрос какво представляват внесените стоки и дали те следва да бъде отнесена по позиция 1518009590 „негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции“ от КН, или по позиция 15180099 „други“. При преценката на заключението на тази експертиза съдът следва да съобрази и приетите в касационното производство писмени доказателства.

По разноските за настоящата инстанция произнасянето ще е по чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №296/17.01.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №4186/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА