ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 880 гр.София, 24.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 464 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на Е. Г. П., чрез адвокат И. Д. от АК–Видин, срещу определение № 3089 от 20.11.2025 г. по в. ч.гр. д.№ 1775/2025 г. на Апелативен съд София в частта, в която се потвърждава определение № 126/05.03.2025 г. по гр. д.№ 128/ 2024 г. на Окръжен съд Видин и се отхвърля молбата й за изменение на постановеното по същото дело определение от 17.01.2025 г., на основание чл. 248 ГПК.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: Следва ли съдът да мотивира въззивното определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, като самостоятелно установи фактите, относими към приложимата процесуална норма, провери всички правно релевантни факти, разгледа и прецени релевантните и надлежно заявени аргументи в жалбата? и Следва ли съдът при разглеждане въпроса за възлагане и определяне разноските в тежест на ищеца или ответника, при прекратяване на производството поради отказ или оттегляне на исковата молба, да провери поведението на ищеца и ответника, да изясни оттеглянето на иска дали е породено от факти, настъпили след предявяване на иска и от значение ли е дали ищецът е оттеглил иска веднага след настъпване на фактите?

От П. Ф. Д. не е подаден писмен отговор.

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване въззивно определение, поради което е редовна и процесуално допустима.

За да постанови определението, въззивният съд е приел, че производството е било образувано на 19.04.2024 г. по иск на основание чл. 135 ЗЗД, предявен от П. Ф. Д. срещу Е. Г. П. и И. З. Ш. да се обяви за относително недействителен сключеният между двамата ответници договор за дарение от 12.09.2022 г. на идеални части от правото на собственост върху описаните в нот. акт имоти. Съдът е установил, че ищецът е кредитор, въз основа на изпълнителни листи от 12.04.2023 г., издадени на основание влязло в сила решение за премахване на незаконни строежи по чл. 109 ЗС и разноски от 3618 лева. Отговор на исковата молба е подаден на 22.10.2024 г., в който се твърди, че паричното вземане за разноски е погасено и не се възпрепятства премахването на незаконните строежи, поради което искат да се отхвърли иска и да им се присъдят разноски по делото. След размяна на книжата, на 27.11.2024 г., съдът е постановил определение по чл. 140, ал. 1 ГПК, като приема иска по чл. 135 ЗЗД за процесуално допустим и допуска изслушване на вещо лице за стойността на дарения имот, на незаконните строежи и други имоти, по искане на ответниците, които внасят депозит 400 лева. За доклада по делото ищецът е уведомен на 04.12.2024 г. С молба от 15.01.2025 г., П. Ф. Д. оттегля иска поради доброволно изпълнение в хода на процеса – през септември 2024 г. и претендира сторените разноски. Производството по делото пред Видинския окръжен съд е прекратено в открито заседание на 17.01.2025 г., след изслушване на вещо лице, като разноските се присъждат в тежест на двамата ответници. С определение № 126 от 05.03.2025 г., Окръжен съд Видин е оставил без уважение молбата на Е. Г. П. за изменение на постановеното по същото дело определение от 17.01.2025 г., в частта му за разноските, което е потвърдено с обжалваното определение № 3089 от 20.11.2025 г. на Апелативен съд София, тъй като този ответник е дал повод за завеждане на делото по чл. 135 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС, намира че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като даденото решение по поставените въпроси е в съответствие с указанията по ТР № 6/2017 г. на ОСГТК, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, т. е. въззивната инстанция е длъжна да обсъди всички правнорелевантни обстоятелства от значение при преценката му за дължимостта на разноските. Мотивите следва да се основават на ясни, точни и достатъчно пълно изложени съображения, така че да е гарантирано правото на страните на защита и справедлив съдебен процес.

В съдебната практика на ВКС – напр. определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д.№ 6176/2014 г., IV г. о., определение № 24/22.02.2021 г. по ч. гр. д.№ 303/2021 г., ІІ г. о. и определение № 4242/21.12.2023 г. по гр. д.№ 315/2023 г., І г. о., се приема, че ищецът има право на сторените разноски, когато оттеглянето или отказа от иска са породени от независещи от него и настъпили след подаване на исковата молба факти и обстоятелства, и при условие, че ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска. В този случай, отказът следва да е извършен веднага след узнаване на посочените факти и обстоятелства. Има се предвид, че основание за разместване на тежестта за разноските по арг. от чл. 78, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК, ще е налице единствено по отношение на тези от тях, които са извършени преди възникване на обстоятелствата, довели до отпадане на интереса от водене на делото.

От данните по делото е видно, че поради доброволно изпълнение от страна на длъжника, за премахване на част от незаконните постройки, извършено в хода на процеса през м.ІХ.2024 г. и заплащането на дължимата сума за разноските по делото, преди първото открито съдебно заседание, с молба от 15.01.2025 г., ищецът е оттеглил иска по чл. 135 ЗЗД поради „отпадане на правния интерес“ и „доброволно изпълнение от длъжника П. в хода на процеса“ /с поето задължение от ответниците да премахнат незаконно изградената „таванска стая“/. Тези изводи на въззивния съд, че поведението на ответниците е станало повод за завеждане на делото, а изявлението за оттегляне на иска е поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, поради което ищецът има право на направените разноски в производството, са изцяло в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че несвоевременното оттегляне на иска е довело до неоправдано внасяне на депозит за вещо лице от ответника, което е основание за възлагането им в тежест на ищеца, тъй като интересът на ищеца от водене на иск по чл. 135 ЗЗД ще отпадне едва при пълното реализиране или неупражняване на правата по издадените изпълнителни листи. Обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба в съда липсва доброволно изпълнение на влязлото в сила решение, а при оттегляне на иска все още не е премахнат един от незаконно изградените обекти в имота, води до извод, че поведението на ответниците е станало повод за съдебния спор, поради което на ищеца се дължат разноски в съответната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а разноските на ответника следва да останат в нейна тежест, както са направени.

Предвид изложените съображения, поставените въпроси в изложението към частна касационна жалба не обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3089/20.11.2025 г. по гр. д.№ 1775/2025 г. на Апелативен съд София в частта, с която се потвърждава определение № 126/05.03.2025 г. по гр. д.№ 128/2024 г. на Окръжен съд Видин, за отхвърляне на молбата на Е. Г. П., на основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по същото дело определение от 17.01.2025 г., в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.