ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815

гр. София, 20.02.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 179 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца по делото Е. Д. М. и приподписана от назначения му процесуален представител адв. Е. Я., срещу определение № 1250/30.09.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 813/2025 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане № 151732/21.10.2024 г. по гр. дело № 45104/2024 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се подържат оплаквания и съображения за неправилност на същото.

В изложението към жалбата, подадено чрез адв. Я., като общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да осигури служебно съдействие на лишено от свобода лице за отстраняване на нередовности на исковата молба, когато страната обективно не може лично да изпълни дадените указания, но изрично е заявила воля за това и е поискала съдействие от съда, и допустимо ли е прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 от ГПК при подобни обстоятелства. От страна на касатора се навеждат допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се поддържа, че по този въпрос обжалваното въззивно определение противоречало на определение № 60258/23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4982/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 161/10.03.2015 г. по ч. гр. д. № 844/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 489/17.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4035/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; излагат се и съображения, въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

За да постанови обжалваното въззивно определение, окръжният съд е установил следното: С разпореждане № 113750/09.08.2024 г. СРС е оставил исковата молба без движение и е дал указания на касатора-ищец, в едноседмичен срок от съобщението, да подпише исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 6 от ГПК; изрично е указал на ищеца и че при неизпълнение на така дадените указания в срок, исковата му молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на 16.08.2024 г., като с молба от 23.08.2024 г. той е поискал нов срок да изпълни указанията, тъй като се намира в затвора, няма екземпляр от исковата молба и не знае за какво е делото. С разпореждане № 124520/02.09.2024 г. съдът е разпоредил копие от исковата молба да се връчи на ищеца, като му е разяснил, че указанието за подписване ще счита за изпълнено, ако ищецът или подпише предоставеното му копие и го изпрати обратно на съда, или изрично потвърди писмено исковата молба. С това разпореждане СРС е дал нов седемдневен срок за изпълнение на указанията от страна на ищеца, като то му е връчено лично на 17.09.2025 г. С обжалваното пред въззивния съд разпореждане № 151732/21.10.2024 г. СРС е върнал исковата молба, тъй като така дадените указания не са изпълнени от ищеца в предоставения му нов срок за това.

При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че жалбоподателят-ищец не е отстранил нередовността на исковата си молба, като СОС е намерил, че дадените от първоинстанционния съд указания са ясни и пълни и прецизно сочат какво следва ищецът да отстрани, за да бъде исковата молба редовна. Съдът е съобразил, че ищецът се намира в място за лишаване от свобода, като именно там е връчен препис от разпореждането с указанията за подписване на исковата молба, а след като ищецът е изложил, че не знае за коя искова молба се касае, съдът му е дал повторни указания да подпише исковата молба в нов седемдневен срок. Окръжният съд е изтъкнал, че при повторните си указания СРС е съобразил изявлението на ищеца и му е изпратил копие от исковата молба, като му е указал, че ще счита указанията за изпълнени, в случай, че ищецът върне копието на исковата молба подписано в съда или потвърди подаването на последната в писмена молба. Въззивният съд отново е посочил, че тези указания не са били изпълнени от жалбоподателя в дадения му от съда седемдневен срок, поради което е приел, че правилно с разпореждането от 21.10.2024 г. СРС е върнал неподписаната искова молба, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

По наведените от страна на жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

Поставеният процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, макар и непрецизно формулиран, е обуславящ правните изводи на въззивния съд в мотивите към обжалваното определение и е от значение за изхода на частното производство, респ. – осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са налице обаче наведените от страна на касатора допълнителни предпоставки за това.

В подкрепа на твърдението си за разрешаване на въпроса от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, назначеният процесуален представител на жалбоподателя некоректно сочи определение № 60258/23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4982/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 161/10.03.2015 г. по ч. гр. д. № 844/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 489/17.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4035/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които не съществуват в правния мир. При извършената служебна проверка в информационната система на ВКС, настоящият съдебен състав установи, че такива частни граждански дела не са образувани и по тях не са постановявани определения с посочените номера и дати (образувано е гр. дело № 4982/2016 г. на І-во (а не на ІV-то) гр. отд. на ВКС, по което са постановени определение № 317/29.05.2017 г. и решение № 174/19.02.2018 г.; образувано е гр. дело № 844/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, по което са постановени определение № 489/04.05.2015 г. и решение № 178/20.10.2015 г.; образувано е гр. дело № 4035/2013 г. на ІІ-ро (а не на ІV-то) гр. отд. на ВКС, по което са постановени определение № 339/23.10.2013 г. и определение № 60147/06.10.2021 г.; като тези съдебни актове нямат отношение към поставения процесуалноправен въпрос). Следователно, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Поставеният процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК не е и такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като неговото разрешаване не създава затруднение в съдебната практика. В същата никога не е имало съмнения и колебания, че в случаите, когато ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение и поради това е обективно затруднен да изпълни дадените му от съда по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, съдът следва да му окаже необходимото и достатъчно съдействие за изпълнение на дадените указания; както и че ако такова съдействие е осигурено на ищеца, но въпреки това той не изпълни в срок дадените му указания и не отстрани нередовностите на исковата си молба, съдът следва да изпълни правомощието си по чл. 129, ал. 3 от ГПК и да върне същата и да прекрати образуваното по нея производство по делото. Именно в този смисъл е и възприетото в случая от въззивния съд разрешение на въпроса – в конкретната по делото хипотеза, при която на касатора-ищец е оказано необходимото и достатъчно съдействие, за да може той да подпише или да потвърди писмено исковата си молба, но същият не го е сторил в повторно дадения му срок.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на основание по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1250/30.09.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 813/2025 г. на Софийския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: