ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931

София, 25.02. 2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 543 по описа за 2026 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Н. Б. СТ“ ООД, чрез адв. Я. против определение № 2167 от 22.08.2025 г. на Апелативен съд София, постановено по ч. гр. д. № 1968/2025 г., с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателя срещу определение № 659/30.05.2025 г. по гр. д. № 807/2024 г. на Окръжен съд София, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от „Н. Б. СТ“ ООД срещу Ц. П. и И. Б. установителни искове.

Касаторът поддържа становище, че определението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон – чл. 126, ал. 1 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК. Излагат се съображения, че в конкретния случай не са налице посочените в чл. 126, ал. 1 ГПК предпоставки за прекратяване на производството, доколкото основанието и петитума на исковете, предявени от дружеството и иска по чл. 19, ал. 1 ЗЗД, предявен от ответниците, са с различно основание и петитум, както и че искът на ищеца за признаване за установено, че ответниците не се явяват кредитори на вземането за прехвърляне на правото на собственост върху обектите, предмет на предварителния договор от 31.05.2021 г. и съответно ищецът не дължи прехвърляне на собствеността, поради прекратяване на предварителния договор, е допустим, доколкото с него се цели установяване несъществуването на едно правно отношение, а не установяването на факти. В изложението на основанията към частната касационна жалба, са формулирани четири въпроса, по отношение на които се поддържа наличието на допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /последното неправилно посочено от касатора като т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. По първия допълнителен критерий – противоречие със задължителна и съдебна практиката на ВКС, касаторът изобщо не е посочил такава, а вторият критерий е заявен бланкетно, без излагане на надлежна обосновка по смисъла на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Поддържа се и наличието на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение с обосновка за неправилно възприемане от съда на момента на прехвърляне на собствеността върху процесните имоти.

Насрещните страни Ц. И. П. и И. К. Б., чрез адв. Б. и адв.А., са подали отговор, в който заявяват становище, че частната жалба не е депозирана в срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане; евентуално – ако се приеме, че е подадена в срок, поддържат липса на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като излагат конкретни съображения. Поддържат и становище, че изложените в жалбата доводи за неправилност на въззивното определение са неоснователни.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК - на 20.10.2025 г. видно от справката, извършена от въззивния съд в ЕПЕП, от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 и на ал. 4 ГПК.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция е съобразила следните факти и обстоятелства: 1/ по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Ц. И. П. и И. К. Б. срещу „Н. Б. СТ“ ООД за обявяване на сключения между страните предварителен договор от 31.05.2021 г. за окончателен, е образувано гр. д. № 9300/2022 г. по описа на Софийски градски съд, по което на 31.08.2023 г. е постановено решение, с което искът е отхвърлен; последното е потвърдено с решение от 16.04.2024 г. по в. гр. д.№ 3215/2023 г. по описа на Апелативен съд София; с определение от 04.06.2024 г. по гр. д. № 764/2025 г. на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване; 2/ по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от Ц. И. П. и И. К. Б. срещу „Н. Б. СТ“ ООД за обявяване за относително недействителен спрямо тях на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 73, том L., дело 22900/22.04.2024 г., в частта, с която ответникът е прехвърлил на „Н. П. С. ЕООД недвижимите имоти, предмет на предварителния договор от 31.05.2021 г.; 3/ предмет на производството по гр. д. № 807/2024 г. по описа на Софийски градски съд са предявени от „Н. Б. СТ“ ООД срещу Ц. И. П. и И. К. Б., искове за установяване, че ответниците не са кредитори на вземането за прехвърляне на правото на собственост върху обектите съгласно чл. 12, ал. 4 от предварителния договор от 31.05.2021 г., сключен с ищеца и последният не дължи прехвърляне на собствеността на имотите, а в условията на евентуалност – иск за установяване, че предварителният договор за покупко-продажба и СМР на недвижими имоти от 31.05.2021 г. между страните е прекратен на основание чл. 3, ал. 2, т. 1, изр. 2 от договора, евентуално - на основание чл. 18, ал. 3 /поради отказ на ответниците да изпълнят задължението си по чл. 12, ал. 2 и непредставяне на нот. заверени пълномощни по образеца, даден от продавача, евентуално – че с продажбата на процесните недвижими имоти на 22.04.2024 г. се е прекратило действието на посочения предварителен договор на основание чл. 19 от него.

При съобразяване на трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК и по-конкретно, че обективен идентитет е налице не само при пълно съвпадане на предмета на делата, но и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се предендира да се установи, че то не съществува, въззивният съд е решаващо е приел, че страните по настоящото дело съвпадат със страните по гр. д. № 9300/2022 г., макар и да участват в двете производство в различно процесуално качество, както и че с формулирания по настоящото дело петитум ищцовото дружество се стреми да отрече правото на ответниците да претендират сключване на окончателен договор, като същевременно това право е заявено в предмета на гр. д. № 9300/2022 г. по описа на Софийски градски съд, което е заведено преди предявяване на разглежданата искова молба по настоящото дело и е висящо /въззивното решение по него е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/. Споделил е изводите на първата инстанция, че валидността и действието на предварителния договор са част от предмета на гр. д. № 9300/2022 г. по описа на Софийски градски съд, поради което не може повторно да се заведе иск с такъв предмет. По тези съображения, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК, поради което е оставил без уважение частната жалба на ищеца срещу определението за прекратяване на производството по делото. Във връзка с оплакванията и доводите на жалбоподателя по отношение на предявения в условията на евентуалност иск, съдът е изложил и допълнителни съображения, че с него се претендира установяване на факт с правно значение, а съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК това е допустимо само в случаите, предвидени в закон. В закона обаче не е придвидена възможност за установяване на факта на прекратяване на договор.

При така изложените решаващи изводи на въззивният съд, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:

Следва да се посочи, че на настоящия състав е служебно известно определение № 4422/1.10.2025 г. на състав на Трето гражданско отделение на ВКС по ч. гр. д № 2751/2025 г., което е приложено с отговора на насрещните страни по частната касационна жалба, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1144 от 28.04.2025 г. по ч. гр. д. № 3212/2024 г. на Апелативен съд София. С последното е потвърдено определение на Софийски градски съд от 09.09.2024 г. по гр. д. № 5844/2024 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковете, предявени от „Н. Б. СТ“ ООД срещу Ц. И. П. и И. К. Б. за признаване за установено, че сключеният между тях предварителен договор от 31.05.2021 г. е прекратен на основание чл. 3, ал. 2, т. 1, изр. 2 от договора, евентуално - на основание чл. 18, ал. 3 /поради отказ на ответниците да изпълнят задълженията си по чл. 12, ал. 2/, а при условията на евентуалност - да се признае за установено, че продажбата от 22.04.2024 г. на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, е прекратила действието му на основание чл. 19 от него.

Приложното поле на касационното обжалване на въззивните съдебни актове е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Първият въпрос макар и да покрива общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с трайната практика на ВКС по въпроса кога е налице обективен и субективен идентитет между делата, като основание за прекратяване съгласно чл. 126 ГПК /определение № 1020 от 5.03.2025 г. по ч. гр. д. № 651/2025 г. на IV г. о. и цитираната в него практика по приложението на чл. 126 ГПК/. Останалите формулирани въпроси не покриват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на съда и са без значение за крайния изход на спора. Отделно от това, сочените допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не са и надлежно обосновани от касатора. В частната касационна жалба и изложението към нея не е посочена съдебна практика на ВКС, в противоречие на която въззивният съд да е разрешил релевантния за спора въпрос налице ли е обективен идентитет между двете дела. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото пък е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.

Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното определение поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно установен момент на прехвърляне на имотите от страна на обещателя по предварителния договор в хода на висящото производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния и изразяващ се във видимо „тежко нарушение“ на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Хипотезата на неправилно установени факти не попада в обхвата на очевидната неправилност – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това процесният факт е и без значение за решаващия извод на съда за наличие на обективен идентитет. Както е посочил и съставът на Трето гражданско отделение на ВКС в определението си от 1.10.2025 г. по ч. гр. д. 2751/2025 г., недопустимо е обещателят по предварителен договор, след като е отчуждил собствеността, да предяви иск, че кредиторите – купувачи нямат право да развалят договора или да искат от съда обявяването му за окончателен, респ. да искат връщане на разпореденото имущество в патримониума на длъжника, което последните в настоящия случай са сторили с предявяването на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу дружеството-продавач по предварителния договор.

С оглед изложеното, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2167 от 22.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1968/2025 г. по описа на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: