Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

МИРОСЛАВ М. К. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

Д. П. изслуша докладваното от съдията

М. М. по административно дело № 813/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Oбразувано e по касационна жалба на И. С. А., [ЕГН], действаща като ЕТ „Маня – И. И.”, притежаващ ЕИК 121042199, подадена чрез пълномощник адв. Б., против Решение № 37858/15.11.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6792 по описа за 2025 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221724001267-091-001/29.10.2024 г. на органите по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 203/20.02.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП"– София, с който са установени задължения общо в размер на 146 836,98 лв., в т. ч. задължения за годишен и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на ЕТ в размер на 40 393,64 лв., ведно с лихви в размер на 13 521,74 лв.; за ДДС за данъчни периоди от м. 10.2020 г. до м. 11.2021 г. в размер на 47 605,42 лв., ведно с лихви в размер на 18 893,23лв.; за осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващи се в размер на 10 508,83 лв., ведно с лихви в размер на 3 762,66 лв.; за 3О за самоосигуряващи се в размер на 5 386,65 лв., ведно с лихви в размер на 1 943,36 лв. и УПФ за самоосигуряващи се в размер на 3 550,28 лв., ведно с лихви в размер на 1 271,17 лева. И. С. А. е осъдена да заплати разноски в размер на 10 523,48 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че не са налице предпоставки за преминаване към ревизия по особения ред. Посочва, че е подавала пратки и са ѝ изплащани суми по наложени платежи от нейно име, но основно от името на „Чери и Ко” ЕООД. Излага, че не са отчетени разходи за продадените стоки. По подробни съображения моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът по КЖ – директорът на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП е оспорил, чрез процесуалният представител юрк. Е., касационната жалба в съдебно заседание като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: И. С. А. е местно физическо лице. На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания до различни банки и дружества за представяне на документи, данни, сведения, книжа относно извършвани плащания от страна проверяваното лице. От „Е. Е. АД и „Спиди“ АД са представени справки /файл/ с изпратени и получени пратки, получени преводи/наложени платежи и разходни касови ордери /РКО/ за изплатените суми. Установено е, че И. А. е изпращала с наложен платеж пратки със стоки, основно очила/аксесоари, чрез „Е. Е. АД и „Спиди“ АД. За периодите от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. пратките са изпращани от името на „Чери и Ко“ ЕООД. Сумите от наложен платеж са получавани от И. А.. В писмени обяснения лицето заявява, че е подписала договор с „Чери и Ко“ ЕООД, по силата на който е изпращала пратки, които е опаковала в гараж, находящ се в [жк]. Дейността, която е извършвала, не е включвала работа с уебсайт или електронни платформи. Не е участвала в процесите и не е запозната с механизма по осигуряване на достъп до сайт, начин на приемане на заявките и данните, които се изискват от клиентите при направена поръчка. Представител на дружеството ѝ е предоставял част от стоките, които се предлагат за продажба. При направена поръчка е получавала съобщение по телефона с данни за доставката, във връзка, с което е изпращала стоката по „Еконт“. Сумите от наложен платеж за продадената стока е получавала от „Еконт” като същите впоследствие предавала на представител на дружеството. Заявява, че е запозната само с начина на плащане чрез наложен платеж, тъй като за това е била упълномощена. Единственият документ, който е виждала, е трудовият договор, който е подписала, но не притежавала екземпляр от него. Не разполагала с данни, телефон и адрес на представител на дружеството. Не може да посочи презимето и фамилията на лицето, което и доставяло стоката и на когото отчитала сумите от наложен платеж. Не пази документи за предаването на средствата. Установено е, че пратките са изпращани от името на И. А. и наложените платежи в размер на 2 370 лв. са получени от нея за периодите от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. чрез „Спиди“ АД; от името на И. А. и наложените платежи в размер на 11 315 лв. са получени от нея за периода от 13.04.2020г. до 30.04.2020 г. чрез „Е. Е. АД; от името на „Чери и Ко“ ЕООД, наложените платежи в размер на 330 484,03 лв. са получени от И. А. за периодите от 05.06.2020 г. до 09.01.2021г. чрез „Е. Е. АД. С протокол №П-22221424103320-141-001/19.08.2024 г. е обективирана извършената насрещна проверка на „Чери и Ко“ ЕООД. Установено е, че едноличният собственик и представляващ дружеството, П. И. Б. е починал на 05.11.2020 г. „Чери и Ко“ ЕООД било в ликвидация. Представено е нотариално заверено пълномощно от дата 04.06.2020 г., с което П. Б. - управител на „Чери и Ко“ ЕООД, упълномощава И. А. да го представлява пред „Е. Е. ООД като изпраща и получава пратки, изпраща и получава парични средства от негово име. И. А. твърди, че е предавала получените суми от „Е. Е. ООД на лице, което не познава, но не са налице доказателства за това. Посочено е, че през м. 09.2020 г. лицето достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС в размер на 53 102 лева. В ревизионното производство е начислен ДДС за сумите, получени от наложен платеж след 22.10.2020 година. Отбелязано е, че при определяне на доходите за 2020 г. и 2021 г. дължимият ДДС не е включен в размера им. За разходите, които лицето е направило във връзка с осъществяване на дейността, не са представени документи. Жалбоподателката е получила общо приходи от наложен платеж в размер на 94 072,46лв. за 2020 г. и в размер на 250 096,57 лв. за 2021 година. Във връзка с начислените задължения по ЗДДС са определени приходи за 2020 г. в размер на 88 149,80 лв. и в размер на 208 413,81 лв. за 2021 година. Прието е, че И. А., в качеството ѝ на физическо лице е упражнявала независима икономическа дейност, като едноличен търговец, като органите по приходите са счели, че същата е следвало съгласно изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Обосновано е наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи. Позовавайки се на установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, органите по приходите са констатирали, че основата за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски за ревизираните периоди следва да бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Съобразно чл. 124, ал. 1 от ДОПК на И. А. е връчено Уведомление №Р-22221724001267-113-001 от 26.07.2024 г., с което е уведомена, че основата за облагане с данъци, както и осигурителният доход за установяване на задължения за ДОО, УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за ревизираните периоди, ще бъдат определени по предвидения в чл. 122-124а от ДОПК ред.

Административният съд е преценил РА, като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдебният състав е приел, че органите по приходите са доказали основанията по чл. 122, ал. 1 т. 1 и т. 2 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Стигнал е до извод, че определените данъчни основи за ревизираните периоди са намалени с установените от ревизиращите дължими осигурителни вноски на лицето, в резултат на което органите по приходите правилно и законосъобразно са достигнали до определеният данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по години и размер, както и съответни лихви. Според съда правилно са установени задължения и за ДДС по реда на чл. 122 от ДОПК и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Приел е, че допълнителните осигурителни задължения на лицето за ДОО, УПФ и ЗО са правилно определени, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2022 г. по тълкувателно дело № 8/2020 г. на ОСС на ВАС.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото следва да бъде оставено в сила. От събраните доказателства по безспорен начин се установява, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Получаването на средствата така, както са посочени в РД и РА, от страна на ревизираното лице не е оспорено. Липсват доказателства за предаване на сумите на други лица. Правилно е прието, че реален получател на сумите от наложен платеж за пратки, изпратени от името на „Чери и Ко” ЕООД, е РЛ. Не са оспорени и електронните изявления, представени от дружествата куриери - „Е. Е. АД и „Спиди” АД, от които се установява получаването на парични средства от извършваната търговска дейност. И. А. не е представила или посочила доказателства, обосноваващи различен извод касателно твърдените разходи. Правилно във връзка с получените данни от куриерските дружества е установено, че лицето е следвало да начислява ДДС от 22.10.2020 г., като същото е реализирало облагаем оборот за периодите от м. 01.2020 г. до м. 09.2020 година. На основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС вр. чл. 86, ал. 2 ЗДДС законосъобразно е начислен ДДС. Установените в хода на ревизията обстоятелства, че през процесния период задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, налагат извода, че същото по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Осигурителният доход е определен по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях правилно е установен съгласно КСО и ЗЗО. Въз основа на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: За касационното производство в полза на НАП се дължат предявените разноски в размер на 5 380,55 евро, (10 523,44 лева) за юрисконсултско възнаграждение. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37858/15.11.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6792 по описа за 2025 г. на този съд.

ОСЪЖДА И. С. А., [ЕГН], действаща като ЕТ „Маня – И. И.”, притежаващ ЕИК 121042199, да заплати на Националната агенция за приходите - гр. София, сумата в размер на 5 380,55 евро разноски за касационното съдебно производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ Х. К.