Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. В. Членове:

МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар

М. Ц. и с участието на прокурора

А. И. изслуша докладваното от съдията

М. Г. по административно дело № 1028/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г., чрез юрк. Б., срещу решение №1231/23.12.2025 година на Административен съд гр. Монтана по адм. д. № 257/2025 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на АС гр. Монтана за липса на нарушения на чл. 112, ал. 2, т. 2, чл. 112, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – „незаконосъобразно сключен договор“. Като изписва поставените от възложителя изисквания за професионален опит на експертите с определена продължителност (от минимум 5, респективно 3 години), а именно: за изпълнение на СМР: на Ръководител обект и на Технически ръководител; и за изпълнение на Проектиране: на Ръководител на проектантския екип, касаторът изброява реално представените от избрания за изпълнител списъци и доказателства, като прави извод за недоказаност на професионалния опит на тези експерти в сочената продължителност. Като неправилен определя и извода на съда за нарушение на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община Лом, срещу решение № РД-02-14-1397/09.07.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба.

Ответникът, община Лом, чрез адв. Ш., оспорва касационната жалба като неоснователна. В отговор на касационната жалба излага съображения за правилност на съдебното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Монтана е решение № РД-02-14-1397/09.07.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. С последното, на община Лом е определена финансова корекция по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г., в редакцията й към датата на издаване на решението. Констатираните нарушения са по чл. 112, ал. 2, т. 2, чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във вp. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП, като определеният размер на корекцията е 25 % върху допустимите разходи по договор №a BG16RFOP001-I.034-0001-C01-S-07/01.11.2019 г., с изпълнител ДЗЗД „ДИ - СИ 2019“, ЕИК177404704.

За да отмени обжалвания индивидуален административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения като общи са неоснователни. Касационният състав не извършва служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

1.Страните не спорят по фактите, като те са установени от първоинстанционния съд след анализ на доказателствата по делото:

О. Л. е възложител на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и СМР за обект „ ЦДГ 7 „Калинка“, в това число детска ясла 1 гр. Лом“. Процедурата е приключила със сключен договор № BG16RFOР001-1.034-0001-С01-S-07/01.11. 2019 г., с изпълнител ДЗЗД „ДИ - СИ 2019“.

В хода на процедурата общината е поставила изискване по отношение на екипа за изпълнение на СМР/Проектиране, както следва: т. 4.5.3, подточка 2.1. от техническата документация - Ръководител на обекта (1 бр.), да притежава професионален опит от минимум 5 години и участие като „Ръководител или Зам. ръководител на обект" или „Групов технически ръководител" в изпълнението на минимум 1 обект, идентичен или сходен с предмета на обществената поръчка; 2.2 Технически ръководител (1 бр.) да притежава професионален опит от минимум 3 (три) години и участие като „технически ръководител” на минимум 1 обект с предмет, идентичен или сходен на предмета на обществената поръчка и 1.1. Ръководител на проектантския екип: „ минимум 5 години професионален опит.“

РУО приема, че избраният за изпълнител преди подписване на договора за възлагане на обществената поръчка не доказва с изискуемите документи професионалния опит на горепосочените експерти от екипа в изисканата продължителност. Поради това се приема и нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2, чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във вp. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП.

С Решение РД-02-14-701 от 20.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР за същото нарушение, квалифицирано като нередност по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, в редакция към ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 година, на община Лом е определена финансови корекция в размер на 25 % от допустимите средства от ЕФСУ по договор № BG16RFOР001-1.034-0001-С01-S-07/01.11. 2019 г., с изпълнител ДЗЗД „ДИ - СИ 2019“. С влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 10113/2024 година съдът е отменил Решение РД-02-14-701 от 20.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР в частта за тази нередност, като е приел, че нарушението неправилно е квалифицирано като нередност по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, в редакция към ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 година.

С решение №РД-02-14-1397/09.07.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. така изписаното от фактическа страна нарушение е квалифицирано като нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2, чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във вp. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП, и определено като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, в редакция към ДВ, бр. 59/12.07.2024 година.

2.Първият поставен от страните спор от правна страна е досежно валидността на второто решение на РУО, а именно: решение №РД-02-14-1397/09.07.2025 г. .

Първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за прогласяване на нищожността на обжалваното решение № РД-02-14-1397/09.07.2025 г. на УО на ОПРР 2014-2020 поради влязло в сила съдебно решение.

Изводът е правилен. Съображенията на касационния състав в тази насока са следните:

2.1.Второто по ред решение на РУО в действителност е издадено въз основа на същия сигнал за нередност. След постановяването на окончателния съдебен акт на Върховния административен съд РУО обаче е образувал ново производство, каквото правомощие има с оглед предписанието на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г. (Наредбата за администриране на нередности), чрез изпращането на ново уведомление до бенефициера с изх. № 99-00-6-144/29.05.2025 година, спазвайки по същество реда по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Видно от представените по делото доказателства бенефициерът е уведомен с писмо за постъпилия сигнал, съдържащ съмнение за нередност и в срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ е подал възражение, поради което при формиране на властническото волеизявление не е допуснато твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл съдебната практика е безпротиворечива - виж например Решение № 13170/17.12.2025 г. по адм. дело № 8750/2025 г.; Решение № 316 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2025 г.

2.2.На следващо място: С Постановление № 248 от 05.07.2024 г. на Министерски съвет (обн., ДВ, бр. 59 от 2024 г. - ПМС № 248 от 05.07.2024 г.) Наредбата за посочване на нередности е изменена и допълнена, като съгласно разпоредбата на 13 от Преходните разпоредби към ПМС № 248 от 05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Р. Б. участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. Т.е. при тази нормативна регламентация и с оглед датата на започване на новата процедура – 29.05.2025 година, по отношение процесния спор относно законосъобразността на решение № РД-02-14-1397/09.07.2025 г. на УО на ОПРР 2014-2020 са приложими разпоредбите на Наредбата действали след влизането в сила на ПМС № 248 от 05.07.2024 г.

2.3.Неоснователни са доводите на община Лом, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на съдебното решение.

При извършване на преценка относно наличието на тъждество между отменения административен акт и повторно постановения такъв, следва да се съпоставят обективираните в тези актове фактически и правни основания, разгледани в светлината на отменителното съдебно решение. Само наличието на пълно тъждество между тези основания би могло да обоснове нарушаване на изискването на чл. 177, ал. 2 АПК.

В случая имаме частично съвпадение между първото и второто решение на РУО, тъй като към изписаното от фактическа страна нарушение е отнесена нова правна квалификация на нарушението и нередността, в нова редакция на Наредбата за посочване на нередности. С решението на ВАС по адм. д. № 10113/2024 година се отрича единствено правната квалификация на нередността по т. 16 в предходна редакция на Наредбата за посочване на нередности. Съобразявайки горните обстоятелства се обосновава извод за липса на пълно тъждество между отмененото решение и настоящия административен акт по отношение на правната квалификация. В този смисъл не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК.

3. Вторият поставен от страните спор от правна страна е досежно законосъобразността на процедурата по определяне на ФК с втория индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че след излагане на становището на бенефициера, РУО е извел правната квалификация на нарушението и нередността, без да изясни какви доказателства е следвало да представи изпълнителят по договора, за да се приеме, че съответства на критериите за подбор на възложителя в частта досежно изискването за опит на експертите. Този извод не съответства на правилното разпределение на тежестта на доказване и правилното приложение на процесуалния и материалния закон:

3.1. В т. 4.5.3 от документацията по поръчката е поставено изискване:

2.1.Ръководител на обекта (1 бр.), да притежава професионален опит от минимум 5 години и участие като „Ръководител или Зам. ръководител на обект" или „Групов технически ръководител" в изпълнението на минимум 1 обект, идентичен или сходен с предмета на обществената поръчка;

2.2 Технически ръководител (1 бр.), да притежава професионален опит от минимум 3 (три) години и участие като „технически ръководител” на минимум 1 обект с предмет, идентичен или сходен на предмета на обществената поръчка;

1.1. Ръководител на проектантския екип, да притежава минимум 5 години професионален опит.

3.2. За изпълнител е избран ДЗЗД „ДИ-СИ 2019“ гр. София. Дружеството е предложило за:

3.3.Ръководител на обекта: инж. М. О. М. с образователна квалификация Строителен инженер и ПГС с диплома от УАСГ. Относно професионалния опит на експерта е посочено следното: „Месторабота – ДИКИСТРОЙ ЕООД 2014г. – до момента – Управител; Инфракънстракшън ЕАД 2013-2015г. – Ръководител обекти; О. В. – 2008 – 2013г.-Д. Д. УРИПЕ; О. Л. – 2003-2007г. – зам. кмет; Пътно поддържане Лом – 2002-2003г.; Ломстрой АД – 2000-2002 г.“

За експерта е представено копие от диплома, както и копия от удостоверения за добро изпълнение за два изпълнявани обекта. РУО е направил извод, че дружеството избрано за изпълнител не е представило доказателства за професионален опит на експерта като ръководител на обект за минимум пет години.

Касационният състав приема, че изводът на РУО съответства на правилното приложение на закона във връзка с направените фактически установявания: От изписването на упражняваните длъжности – управител, директор на Дирекция, заместник-кмет, не може да се направи доказан извод за професионален опит от 5 години като ръководител на обект. Посочената месторабота: Инфракънстракшън ЕАД 2013-2015г. – Ръководител обекти, не покрива изискуемата продължителност на 5 години професионален опит. Липсва копие от трудова книжка например или друго доказателствено средство, от което да може да се направи заключение за професионален опит от минимум 5 години като „Ръководител или Зам. ръководител на обект" или „Групов технически ръководител" в изпълнението на минимум 1 обект, идентичен или сходен с предмета на обществената поръчка.

3.4. Технически ръководител: А. А. с образователна квалификация „Строителен техник“ (диплома от техникум по строителство), а относно изискването за професионален опит е посочено: „Месторабота - ДИКИСТРОЙ ЕООД - 05.04.2013г. – до момента“. Към документите преди сключване на договора е представено единствено копие от диплома от Техникум по строителство „Г.С. Р.“ Враца.

РУО е направил извод, че дружеството избрано за изпълнител не е представило доказателства за професионален опит на експерта като технически ръководител за минимум три години.

Касационният състав приема, че изводът на РУО съответства на правилното приложение на закона във връзка с направените фактически установявания: Посочването на месторабота в ДИКИСТРОЙ ЕООД не доказва наличието на изисквания от възложителя професионален опит с определена продължителност, както и на позиция като технически ръководител.

3.5. Ръководител на проектантския екип: арх. Г. Й. с изписана от участника ИСИ 09 ООД диплома и удостоверение от КАБ.

РУО е направил извод, че липсват доказателства за професионален опит на експерта като ръководител на проектантски екип за минимум пет години за изпълнение на обект идентичен или сходен с предмета на поръчката. Изводът е правилен.

Неправилен е аргументът на АС гр. Монтана, че в тежест на РУО е да посочи изрично какви доказателства следва да представи избрания изпълнител за доказване на съответствието на експертите с критериите за подбор на възложителя. В случая няма спор относно доказателствената тежест на определени документи, тъй като такива въобще не са представени. От друга страна безспорно правилен е изводът на РУО, че продължителността на професионалния опит по никакъв начин не се доказва с твърдяна месторабота на експертите или с представено копие от дипломата им за образование. Липсват копия от трудови книжки, договори или други документи, чрез които да се докаже изискуемият от възложителя опит с изискуемата продължителност.

Липсата на доказателства установяващи поставените от възложителя изисквания за съответствие с критериите за подбор на етап преди подписване на договора за възлагане на обществената поръчка съставлява нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, която разпоредба императивно гласи, че възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител представи документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива, което в случая не е направено. С нарушаване на цитираната норма се допуска разходване на средства спрямо участник, който не отговаря на изискванията за подбор и с който не е следвало да се сключва договор, в който смисъл е чл. 112, ал. 2, т. 2 ЗОП.

4. Предвид гореизложеното, касационният състав на ВАС приема, че установената от РУО фактическа обстановка в оспорения пред АС гр. Монтана административен акт съответства на доказателствения материал по преписката, като правилно се субсумира в изписаната и приложена правна квалификация на нарушението: чл. 112, ал. 2, т. 2, чл. 112, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за обществените поръчки.

В процесния административен акт изрично е посочено, че нарушението има и би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Европейския съюз. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно решение: Firma Ernst Kollmer Fleischimport und - export, C-59/14, EU: C: 2015: 660, t. 24, както и решение Wroclaw, C-406/14, EU: C: 2016: 562, t. 44.

Предвид обосновката на трите елемента от фактическия състав на нередността по чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013г., правилно нарушението е определено като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности в редакцията й към датата на издаване на оспорения административен акт. След изменението на Наредбата за посочване на нередности с ПМС № 248/5.07.2024 година, нарушенията на чл. 112, ал. 1 ЗОП са изписани като изрично попадащи в хипотезата на нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. Правилно за тази нередност е определена ФК в размер на 25% от допустимите средства от ЕФСУ по договора с изпълнителя.

При постановяване на ИАА РУО не е допуснал нарушение на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ. В действителност, съгласно сочената разпоредба, при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1. В случая с предходно Решение РД-02-14-701 от 20.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР по процесния договор е определена ФК в размер на 5% от допустимите средства от ЕФСУ. Фактът, че с процесното решение върху същия договор се определя ФК в размер на 25% не означава, че процентите в хипотеза на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ се наслагват. Напротив, приложението на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ е относимо към изпълнението на административния акт, при което се изпълнява една корекция в размер на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1.

Предвид гореизложеното, като неправилно, обжалването решение на АС гр. Монтана следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на община Лом срещу решение № РД-02-14-1397/09.07.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. Решението за определяне на ФК е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

Предвид изхода на спора, на РУО се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на общо 250 евро и държавна такса за касационна инстанция в размер на 393,92 евро.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК съставът на ВАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1231/23.12.2025 година на Административен съд гр. Монтана по адм. д. № 257/2025 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на община Лом срещу решение № РД-02-14-1397/09.07.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

ОСЪЖДА[Фирма 4] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 643,92 (шестстотин четиридесет и три евро и деветдесет и два евроцента) евро, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. В.

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ Ю. Р.