ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 567
Гр. София, 24.02. 2026 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 18.02.2026 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Ч. т. д. № 216/2026 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. И., чрез пълномощника му – адв. З., срещу определение № 14 от 16.01.2026 г. по в. т. д. № 174/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на надвнесена държавна такса за въззивното производство в размер на 32.50 лв.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – постановено в нарушение на чл. 29 ТДТССГПК, чл. 1, ал. 1 ЗДТ и чл. 4б ЗДТ. По подробно изложени съображения, че дължимата държавна такса за исковото производство е 15 лв., съответно за въззивното – 7.50 лв., а е била събрана такава в размер на 40 лв., се моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата да бъде уважена.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
К. И. И. е обжалвал решение № 88 от 26.04.2025 г. по т. д. № 85/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по предявените от него срещу Сдружение „За развитие на Беляковец“ искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Исковете са неоценяеми. Дължимата по тях държавна такса е била в рамките между 30 и 80 лв. за всеки – чл. 3 от Тарифата за държавните такси,...