ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928

гр. София, 25.02. 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4128 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. против решение №128/10.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 185/2025 г. от състав на АС-Пловдив.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С решението си, АС – Пловдив е счел за основателен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 40 000 лева и е постановил решение в този смисъл, отменяйки частично първоинстанционното решение.

Съдът е приел, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 01.10.2016г. по ДП №33/2015г. по описа на СГП, СЗ “Антикорупция“, ищцата е привлечена, като обвиняем за извършване на престъпление по 301, ал. 1, предл. първо и второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 30.09.2016 г., в дома на ищцата е било извършено претърсване и изземване, за което е съставен протокол за претърсване и изземване по чл. 164, ал. 1 НПК, приет като писмено доказателство по делото. На същата дата е извършен и обиск на ищцата, за което е съставен протокол за обиск и изземване, от който е видно, че от ищцата не са били иззети пари, предмети и книжа. Със заповед за задържане на лице от 30.09.2016г., ищцата е била задържана за срок до 24 часа в помещение за временно задържане - в РУ - Х., като е била освободено в 13,00ч. на 01.10.2016г. На основание чл. 61 от НПК, на 01.10.2016 г., спрямо обвиняемата е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000 лв., която е внесена на 05.10.2016г. С постановление от 01.11.2016 г. на прокурор при СГП, Специализирано звено „Антикорупция“ по ДП № 33/2015 г. по описа на СО-СГП-СЗА, по отношение на ищцата е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Р. Б. , която е била потвърдена с определение от 28.04.2017г. по НЧХД № 303/2017 г. по описа на ОС - Хасково, с което искането на обвиняемата за отмяна на забраната е било оставено без уважение.

С постановление от 21.06.2018 г. на Специализираната прокуратура с рег.№ 112/2018 г. са отменени взетите спрямо ищцата мерки за процесуална принуда, включително и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“. С постановление от 15.02.2019 г. на прокурор от Специализираната прокуратура, наказателното производство за престъпление по чл. 321 НК е прекратено, като е прекратено изцяло спрямо част от лицата, а досъдебното производство е изпратено по компетентност по местоизвършване - на ОП-Х..

С постановление от 08.04.2024г., частично е прекратено наказателно производство срещу ищцата за престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2НК по ДП№СП-81/2019г. по описа на О. при ОП-Х., представляващо преписка № СП - 1163/2019 г. по описа на ОП - Х., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. Постановлението от 08.04.2024 г. е обжалвано по реда чл. 243 от НПК и е влязло в сила на 06.07.2024 г.

При определяне размера на справедливото обезщетението по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, съдът е взел предвид, от една страна, повдигнатото обвинение - за престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години и глоба до 5000 лв, е тежко по см. 92, т. 7 НК, продължителността на наказателното производство – 7 г., 9 месеца и 6 дни, произтеклият обществен интерес и отзвук, изразяващ се в медийни публикации и коментари в обществото относно образуваното срещу ищцата наказателно производство, претърпеният стрес и отрицателните последици за психическото й състояние, настъпилите неблагоприятни последици и отражения за нея в личен, служебен и професионален план, наложеното й ограничение да напуска пределите на страната и невъзможността й да посети дъщеря си във Великобритания.

От друга страна, съдът е съобразил, че наказателното производството срещу ищцата се е развило и приключило само в досъдебната фаза, без повдигане на обвинение срещу нея с обвинителен акт или постановяване на осъдителна присъда от съд, от което следва, че търпените от ищцата вреди от наказателното производство са с по-нисък интензитет. Установява се, че след първоначалните действия по разследването, ищцата не е била обект на интензивна процесуално-следствена дейност от страна на разследващите, като освен разпита й след предвилчането като обвиняем и предявяването на разследването през 2017г., други действия с нейно участие не са извършвани. Взетата спрямо нея мярка парична гаранция не е в особено голям размер и е действала по-малко от 1/4 от целия период на наказателното производство, какъвто е бил и срока на забраната да се напуска страната. Считано от 21.06.2018г, до края на производството, спрямо ищцата не е имало никакви мерки за неотклонение и същата не е била ограничена да пътува при дъщеря си. Взето е предвид също, с оглед наведените в ИМ твърдения, че възникването и протичането на множество сериозни заболявания при ищцата, след началото и по време на воденото срещу нея наказателно производство, че тези заболявания не са възникнали вследствие на претърпения от нея стрес и негативни емоции в резултат наказателното производство. Съдът е взел предвид и че в ИМ се признава, че уволнението на ищцата е отменено и същата е възстановена в структурата на А. М. макар и на друга позиция, което сочи, че възможността й за развитие в професионалната сфера, в която е била ангажирана преди наказателното производство, не е приключила в резултат на последното.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Сочи се правен въпрос, има ли значение при определяне на обезщетението за неимещуствени вреди по ЗОДОВ обстоятелството, че наказателното производство е прекратено в досъдебна фаза и в тази връзка се поставят въпроси относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението по справедливост.

Безспорно е в съдебната практика, че при наличието на производство в съдебната фаза на наказателното преследване и наличие на присъди против обвиненото лице, вредите, които същото търпи са в по-голям размер. В същата насока, по тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр. д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№ 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395по гр. д.№ 159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№ 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.128/10.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 185/2025 г. от състав на АС – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.