РЕШЕНИЕ

№ 132

гр. София, 26.02.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1877/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 9/07.01.25г., постановено по в. гр. д. 641/24г. на Пернишки окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса - Как се определя несеквестируемостта на вземане за пенсия по чл. 446, ал. 1 ГПК, когато длъжникът получава и трудов доход - отделно за всяко вземане или общо върху целия получаван доход?

По поставения въпрос ВКС намира следното:

Ищцата и касатор в настоящото производство счита, че несеквестируемата част по чл. 446, ал. 1 ГПК се определя отделно за всяко вземане на длъжника - отделно за възнаграждение за труд и за пенсия. Освен това изразява становище, че пенсията за инвалидност е изцяло несеквестируем доход съгласно чл. 114а КСО.

Ответникът по делото изразява становище, че несеквестируемата част по чл. 446, ал. 1 ГПК се определя върху общия месечен доход, който включва вземане за труд и вземане за пенсия.

ВКС счита за правилно второто становище (разбирането на ответника за смисъла на нормата) по съображения, извлечени от систематическото тълкуване на нормата. Разпоредбата на чл. 446 ГПК е озаглавена несеквестируем доход, от където следва, че нормата урежда частичната несеквестируемост на доход, а не на отделни вземания. Под термина „месечно възнаграждение“ в т. 1,2 и 3 се има предвид „месечен доход“ съгласно заглавието, и в месечния доход по ал. 1 се включват вземанията от труд и от пенсия, както посочва закона.

Освен това разпоредбата на ал. 3, макар да е нова от 2025г., в първата си част има тълкувателен характер, а именно, че дробните части по ал. 1 се изчисляват от пълния размер на дохода, т. е. смисълът на нормата от самото начало е да се определя частична несеквестируемост на общия доход, а не на отделните вземания.

Целта на нормата е не да препятства имуществената отговорност на длъжника, доколкото той отговаря за задълженията си с цялото си имущество, а да се остави част от дохода на длъжника, необходима и достатъчна за неговата издръжка, поради което частичната несеквестируемост се определя на база общия доход, а не върху отделните вземания за труд и пенсия.

Неоснователно е становището на ищцата, че пенсията за инвалидност е парично обезщетение и помощ по смисъла на чл. 114а, ал. 1 КСО, която разпоредба регламентира изцяло несеквестируемост на обезщетенията и помощите. Обезщетенията и помощите са уредени в Глава ІV от КСО, а инвалидната пенсия е уредена в Глава VІ от КСО, т. е. инвалидната пенсия не е обезщетение или помощ по смисъла на КСО. Освен това с разпоредбата на ал. 2 на чл. 114а КСО, пенсиите, включително и инвалидната пенсия, са изключени изрично от обхвата на ал. 1, т. е. липсва специална забранителна норма, която да определя инвалидната пенсия като изцяло несеквестируемо вземане.

При така дадения отговор на поставения въпрос ВКС намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения:

Предявен е иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Ищцата И. С. твърди в исковата молба, че ЧСИ неправомерно насочил и осъществил принудително изпълнение върху несеквестируем доход, а именно върху инвалидна пенсия, която била в размер под размера на минималната работна заплата. В периода 09.09.20г. до 10.01.23г. ЧСИ събрал принудително чрез запор на вземанено й за пенсия към НОИ общо 5520лв.. Ищцата претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в същия размер, заедно със законната лихва от увреждането до подаването на исковата млолба- 820,07лв..

В срока за отговор ответникът е възразил, че доходът на ищцата през процесния период представлявал сбор от трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност, поради което извършените удръжки не надвишавали несеквестируемия доход.

Пернишкият окръжен съд е приел, че и двете вземания на ищцата били частично секвестируеми и ЧСИ е изпълнил принудително само върху секвестируемия доход след сбор на двете вземания съгласно заключението на вещо лице по СИЕ. Според съда нормата на чл. 446 ГПК следвало да се тълкува, че се взема предвид общия доход при няколко източника на доходи, а не всеки източник поотделно и сам за себе си, тъй като последното би поставило в неравноправно положение длъжниците, които имат доход само от един източник. Поради изложеното, въззивният съд е заключил, че липсва противоправност и е отхвърлил исковете.

Видно е (с оглед дадения отговор на поставения въпрос), че въззивният съд правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 446, ал. 1 ГПК, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 610 евро, представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 9/07.01.25г., постановено по в. гр. д. 641/24г. на Пернишки окръжен съд.

Осъжда ищцата И. М. С. да плати на ответника М. А. К. 610 евро разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: