Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. С. Членове:

М. М.

Б. М. при секретар

И. И. и с участието на прокурора

Д. Д. изслуша докладваното от съдията

Б. М. по административно дело № 385/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. А., без гражданство, подадена чрез процесуалния представител адв. С., срещу решение № 40675 от 04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6086/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3373 от 12.05.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение. Претендира се отмяна на съдебното решение.

Ответникът председател на ДАБ, редовно призован, чрез процесуалния представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. А. срещу решение № 3373/12.05.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и в установената форма, както и при спазване на административно-производствените правили и в съответствие с материалния закон. Прието е от съда също така, че в конкретния случай нито в интервюто, нито в представените доказателства по делото се излагат достоверни твърдения за факти, нито се сочат доказателства за преследване именно по отношение на жалбоподателя поради изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ критерии за предоставяне на убежище. Според съда фактите, които излага и поради които е напуснал Йордания жалбоподателят не могат да обосноват извод за основателни съмнения за преследване по критериите в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като в хода на административното производство няма нито едно обосновано твърдение за проявено спрямо него действие или съвкупност от действия на преследване по смисъла на закона от страна на официалните власти в Йордания. Съдът приема също така, че не може да се направи извод и от събраните по делото доказателства, че спрямо кандидата е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. В случая според съда не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, съдът също намира, че решението е издадено при правилно прилагане на материалния закон. Позовавайки се и на справка вх. № МД-02-206/11.04.2024 г. на Д. М. дейност съдът приема също така, че в Йордания не е налице въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответната форма и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А..

Неоснователно е направеното в касационната жалба твърдение, че мотивите на първоинстанционния съд са в противоречие със събраните по делото доказателства и със закона. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е формирал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от касатора международна закрила. При това, коректно се е дистанцирал от обсъждане на информацията от всички налични по делото справки и се е ограничил до взимане предвид само на информацията относно Йордания. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви в съдебното решение, които не е нужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Предвид това, намира за недължимо и обсъждането на представената в касационното производство справка с вх. № МД-02-625/01.12.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в И. Г. Палестинска територия, както и на дублираните и вече налични по делото справки във връзка с Йордания и с К. С. А.

Неоснователно е и изложеното в касационната жалба оплакване срещу изводите на първоинстанционния съд, според които в Йордания не съществува опасност от посегателства срещу личността. Предвид информацията от справките за Х. К. Йордания и съгласно Решение № 247/03.04.2024 г. на Министерския съвет на Р. Б. същото се счита за сигурна страна на произход по отношение на търсещите закрила. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд правилно е съобразил актуалното състояние на държавата по произход, преди и след напускането й от чужденеца. В случая, като се вземе предвид историята на А., в частност държавата на предишното му обичайно пребиваване, и като се отчете информацията от наличните по делото документи, удостоверяващи неговата самоличност, за държава по произход по смисъла на 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ следва да се счита именно Йордания. Отсъстват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ по какъвто и да било признак преди да напусне Йордания, както и самият той е заявил в проведеното с него интервю в хода на административното производство. Освен това, семейството му жена му и четирите му деца, е останало в Йордания и продължава да живее там. Цялостният анализ на обясненията на А. налага обоснованият извод, че причините за напускане на Йордания са от личен и семеен характер, смесени с такива от икономически.

Следва да се има предвид също така, че представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ на базата на преглед и анализ на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Настоящата съдебна инстанция намира, че установената от първоинстанционния съд липса на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ по отношение на касатора не се опровергава с представените на касационната фаза писмени доказателства, още повече като се има предвид, че предвид дублирането на справките от 27.08.2025 г. и от 08.10.2025 г., относно С. А. и относно Йорадния, които вече са налични в кориците по делото на Административен съд София-град, нови данни не се представят.

При така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратнопропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то интензитетът на безогледно насилие в страната му би следвало да е на много високо ниво. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ.

Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на ситуацията в държавата на произход и на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. По отношение на твърдяното от касационния жалбоподател неправилно отбелязване в съдебното решение, че той не се е явил в откритото съдебно заседание, следва да се има предвид, че действително е налице противоречие между така отбелязаното в съдебно решение и посочено в протокола от проведено открито съдебно заседание на 04.11.2025 г., видно от който действително жалбоподателят не само е бил представляван от адв. Ж., но се е явил и лично. Така установеното несъответствие по отношение отбелязването в съдебното решение обаче нито опорочава съдебния акт, доколкото не е част от мотивите и диспозитива на съда, нито нарушава правото на защита на касационния жалбоподател.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40675 от 04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6086/2025 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. С.

секретар:

Членове:

/п/ М. М.

/п/ Б. М.