ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 997
София, 28.02.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3718/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Й., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. С., против въззивно решение № 103 от 29.05.2025 г. по в. гр. д. № 59/2025 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 1091 от 23.12.2024 г. по гр. д. № 1267/2024 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска му срещу Прокуратурата на Р. Б. за осъждането да му заплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата 7000 лв. до 40 000 лв. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани следните два въпроса, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора:
1. „Има ли задължение съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните в процеса, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприета и кои – не?“.
2. „Как се определя обезщетението за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост при искове за отговорност на държавата от незаконно водено наказателно производство, приключило с постановяване на оправдателна присъда?“.
О. П. на Р. Б. - не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка по делото е изяснена и релевантните факти по въпроса за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение, за което оправдан, не са оспорени от страните. Установено е, че на 07.10.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК и на 27.02.2020 г. му е наложена на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата е потвърдена от горестоящия съд и е продължила да действа до 26.10.2020 г., когато е отменена с прокурорско постановление, поради изтичане на предвидения в закона максимален срок от 8 месеца. На 19.07.2021 г. е изготвен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 3521/2021 г. на Районен съд - Бургас, приключило с оправдателна присъда, след като в хода на съдебното следствие съдът е установил, че не са събрани доказателства, свидетелстващи за участието на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Констатирано е, че протестът срещу присъдата е върнат, поради неотстраняване в указания от съда срок на недостатъците му, като разпореждането за връщането му е потвърдено с определение № 377 от 18.04.2023 г. на Окръжен съд - Бургас, на която дата присъдата е влязла в законна сила. Въз основа на установеното съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение е завършило с постановяване на оправдателна присъда. По отношение на размера на обезщетение съдът е взел предвид, че продължителността на наказателното преследване от 26.02.2020 г. до 18.04.2023 г., възлизащата на приблизително 3 години, не е прекомерна. Отчел е, че поддържаното през цялата висящност на наказателното производство обвинение е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, както и че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за максимално предвидения в закона срок. Съдът е приел, че наказателното преследване е предизвикало у ищеца обичайните негативни изживявания - страх, несигурност, тревога, които се потвърждават и от свидетелските показания, че ищецът е бил „уплашен и възмутен човек“. Във връзка с отражението на обвинението върху здравословното състояние на ищеца, съдът е приел, че от представените документи не се установява нито едно от заболяванията да е възникнало по време на процеса, поради което същите не са отчетени като свързани с незаконното обвинение. Не са приети за доказани и вредите, изразяващи се в допълнителни негативни емоции вследствие на разрушени семейни връзки, основани на свидетелските показания за разговор със сестрата на ищеца. Съдът е приел, че отношенията между брат и сестра преди обвинението не са изяснени, поради което не може да се направи еднозначен извод за претърпени вреди в тази насока. Посочено е, че данни не са събрани и във връзка с трудовата заетост на ищеца, както и конкретно отношението на обществеността в [населено място] към него. В заключение, като е взел предвид, че за здравето на ищеца не са настъпили сериозни трайни последици, както и съобразно общата икономическа обстановка в страната към момента на влизането в сила на оправдателната присъда, съдът е определил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение възлиза на 7000 лв.
При тези мотиви на съда, настоящият състав на III г. о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, доколкото при постановяването на обжалваното решение съдът е съобразил трайната практика по тях. Съобразно нея, включително и посочената от касатора, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства в хипотезата на предявен по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ иск са тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, и др. Съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото. Преценката му следва да е отразена в мотивите на решението. В случая въззивният съд е направил всичко това. Видно от мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Съдът е обсъдил както обстоятелствата, свързани с тежестта и продължителността на наказателното преследване и наложените в хода му мерки за процесуална принуда, така и конкретните твърдения във връзка с негативните последици от обвинението върху живота на ищеца. Несъгласието на касатора с преценката на съда на конкретни обстоятелства, каквито доводи се съдържат в представеното изложение, не е основание за допускане на касационното обжалване, доколкото касае правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 29.05.2025 г. по в. гр. д. № 59/2025 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.