ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1040гр. София, 05.03.2026 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 983 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е на 28.11.2025г. от „Т. Н. ЕООД чрез адв. Т. молба за изменение на постановеното по делото определение от 20.11.2025г. в частта за разноските, с която молителят е осъден да заплати на ответника по касационната жалба А. И. Ц. сумата 2500 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Твърди се, че адвокатският хонорар е необосновано висок, не е съобразен с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Изтъква се, че в предходните инстанции, в които са провеждани открити заседания, съдът е намалил претендираните разноски от 2500лв. на 1160 лв. и на 600лв., а в касационната инстанция не са извършени действия, които да оправдават по-висок размер на възнаграждението. Иска се намаляването му поради прекомерност.

Ответникът по молбата А. Ц. не е взел становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

С постановеното по делото определение № 5334 от 20.11.2025г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 6411 от 21.11.2024г. на Софийски градски съд по гр. д. № 10314/2024г. по касационната жалба на “Т. Н. ЕООД. Осъдено е дружеството да заплати на А. И. Ц. 2500лв. лева разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението е допустимо да бъде направено с молбата по чл. 248 ГПК, тъй като производството пред Върховния касационен съд се развива в закрито заседание и страните не могат да се запознаят с направените от насрещната страна разноски и да възразят по размера им.

Съгласно на чл. 78, ал. 5 ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 17/2026г./ заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Тези минимални размери могат да служат само като ориентир при определяне на разноските. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Приема се в създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т. е. че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

В случая правният спор по чл. 49 ЗЗД не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Извършената адвокатска работа в касационното производство, за която се претендират разноски, се състои в представяне на писмен отговор на касационната жалба, в който е взето становище по правилността на решението и представяне на кратък отговор на основанията за допускане на касационно обжалване, без обсъждане на изведените от касатора правни въпроси. При съобразяване на горните обстоятелства, както и на обжалвания интерес, който е 4000лв., настоящият състав счита, че заплатеното възнаграждение от 2500лв. е прекомерно, не съответства на обема и тежестта на положения труд. Следва също така да се вземе предвид, че и в двете предходни инстанции е извършвано намаляване на възнаграждението (от 2500лв. на 600лв. за въззивната инстанция и от 2500лв. на 1100лв. за първата инстанция). На основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде намалено до размер на 900лв., които се равняват на 460,16 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 5334 от 20.11.2025г. постановено по настоящето дело в частта за разноските, както следва:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК присъдените в полза на А. И. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение, дължими от “Т. Н. ЕООД, от 2500лв. на 900лв., равняващи се на 460,16 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: