Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Д. М. Членове:

КАЛИНА АРН. А. при секретар

А. И. и с участието на прокурора

Д. Д. изслуша докладваното от съдията

В. А. по административно дело № 774/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Институт по публична администрация (ИПА), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 36948 от 10.11.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 7998/2025 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ИПА срещу Решение № ФК-2025-377 от 15.07.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ (РУО на ОПДУ) 2014-2020 г., с което му е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по сключения Договор № ДУ-2.017-0001-22 от 19.09.2023 г., с изпълнител „К. Г. ЕООД, на стойност 167 199,19 лв. без ДДС, за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани като нередност по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.).

Касационният жалбоподател – ИПА, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че в обжалваното съдебно решение, единствено се преповтарят доводите на административния орган, констатирани в Решение № ФК-2025-377 от 15.07.2025 г. на РУО на ОПДУ, без съдът да излага свои собствени мотиви. Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които се приема, че поставеното изискване в обществената поръчка – „участникът да е вписан в централен професионален регистър на строителя (ЦПРС) за първа група, четвърта категория строежи и да притежава и поддържа застраховка „Професионална отговорност в строителството" ограничава участието на потенциални изпълнители, което съставлява нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Твърди, че предметът на обществената поръчка представлява комбинация от множество строително-монтажни работи (СМР), което може да доведе до цялостна намеса в експлоатационните характеристики и функционално преустройство на сградата, предвид което преценката дали да се въведе изискване към бъдещия изпълнител да е строител, вписан за обекти от съответната категория, следва да бъде направена от възложителя на обществената поръчка. Счита, че въведеното изискване за вписване в ЦПРС, за определена категория, не зависи от това дали се извършва нов строеж, основен ремонт или текущ ремонт и възниква когато дейностите, които ще се извършват представляват комплекс от СМР, които попадат в КИД сектор F „Строителство“ по „Класификацията на икономическите дейности“ 2025 г.

П. П. изх. № 28-59/19.08.2025 г. на председателя на комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС, като твърди, че съдържанието на същото оборва изводите на пъвроинстанционния съд, че Решение № ФК-2025-377 от 15.07.2025 г. на РУО на ОПДУ, с което е определена финансова корекция, е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и при съответствие с целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Касаторът се представлява се от адв. И. К. – Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – РУО на ОПДУ, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения по същество на оспорването в подкрепа на мотивите изложени от първоинстанционния съд.

Прави искане съдът да остави в сила обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът се представлява се от експерт И. К..

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови съдебния си акт съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 28.11.2019 г. между УО на ОПДУ 2014-2020 г. и Института по публична администрация е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-2.017-0001 (АДПБФП) по процедура № BG05SFOP001-2.017 чрез директно предоставяне на БФП с наименование „Обучения за служителите в администрацията, организирани от ИПА“ за Проект № BG05SFOP001-2.017-0001 (от ИСУН) с наименование „Дигитална трансформация в обучението - дигитална компетентност и учене", с обща стойност на проекта 4 733 208,34 лв.

На 04.08.2023 г., ИПА публикува обява за събиране на оферти с наименование: „Строително-ремонтни работи в сградата на Института за публична администрация - зали, намиращи се на адрес: гр. Банкя ул. „Шейново“ № 11“ и предмет „Дейности, свързани с текущ ремонт, като комплекс от дейности - строително-ремонтни работи, насочени към съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и износването на материалите и обособяване на кътове за учебни цели в сградата на ИПА“.

В раздел III. Изисквания за личностно състояние и критерии за подбор, т. III.1.4) Правоспособност за упражняване на професионална дейност от обявата за събиране на оферти и раздел V Изисквания към участниците, т. 2 „а“ от Указанията за подготовка на офертите, възложителят на обществената поръчка предвидил следния критерий за подбор:

„Участникът следва да е вписан в ЦПРС (чл. 60 ЗОП) съгласно Закона за Камарата на строителите (ЗКС) и да има валидно удостоверение от Камарата на строителите, за изпълнението на строежи първа група, четвърта категория, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС, което да му позволява извършването на строителните работи, предмет на настоящата обществена поръчка, а за чуждестранно лице - еквивалентен документ или декларация от компетентните органи съгласно приложимия национален закон за вписването на лицето в съответния професионален регистър на държавата, в която лицето е установено и осъществява дейността си, които да му позволяват извършването на строителните работи, предмет на настоящата обществена поръчка, придружена с превод на български език.

В случаи на участие на обединение, което не е юридическо лице, изискването се отнася за тези членове на обединението, които съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, ще извършват дейностите по строителството, при съобразяване с разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗКС.

Подизпълнители, които ще изпълняват дейност по строителство, също следва да са вписани в ЦПР на строителя, за изпълнение на съответната група и категория строеж.“

На 19.09.2023 г. между ИПА и „К. Г. ЕООД е сключен Договор за строителство № ДУ-0001-22 за възлагане на обществена поръчка с предмет, изразяващ се в СМР в сградата на ИПА - зали намиращи се на адрес: гр. Банкя, ул. Шейново 1. Уговорената между страните цена на договора е в размер на 167 199,19 лв. без ДДС респективно 200 639,02 лв. с ДДС.

На 09.06.2025 г. ИПА е уведомен от РУО на ОПДУ, за констатирано нарушение на чл. 2, ал. 2, чл. 59, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 ЗОП и за предстоящо определяне на финансова корекция.

На 23.06.2025 г. ИПА е представил възражение.

На 15.07.2025 г., с Решение № ФК-2025-377, ръководителят на УО на ОПДУ 2014-2020 г. е определил на ИПА финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходите по Договор № ДУ-2.017-0001-22 от 19.09.2023 г. с изпълнител „К. Г. ЕООД с предмет: „Строително-ремонтни работи в сградата на ИПА – зали, намиращи се на адрес: гр. Банкя, ул. Шейново № 1“ за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Компетентността на издателя на решението е доказана със Заповед № Р-12 от 20.01.2025 г. на министър-председателя на Р. Б. с която издателят на акта е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" 2014 – 2020 г.

При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Анализирайки фактите по делото първоинстанционният съд е приел за правилни констатациите на РУО на ОПДУ, че така поставените критерии за подбор от възложителя в раздел III. Изисквания за личностно състояние и критерии за подбор, т. III.1.4) Правоспособност за упражняване на професионална дейност от обявата за събиране на оферти за обществената поръчка и раздел V Изисквания към участниците, т. 2 „а“ от Указанията за подготовка на офертите, не са съобразени и не съответстват на предмета и сложността на поръчката и същите са непропорционални и неотносими към обекта на строителство.

Позовал се е на решение от 31.03.2022 г. на СЕС по дело С-195/21. Достигнал е до извод, че за изпълняваните видове дейности по процесния обект не е необходима регистрация в ЦПРС за първа група, четвърта или по-висока категория строежи и застраховка за професионална отговорност за същата. Приел, е че поставеното от възложителя изискване за регистрация в ЦПРС, за първа група, четвърта категория строежи не е продиктувано от предмета, обема, стойността и сложността на поръчката. Счел е, че след като в обявата за възлагане на обществената поръчка е посочено, че дейностите, предмет на поръчката, са свързани с текущ ремонт, неоснователно е твърдението от страна на възложителя, че естеството и обемът на предвидените за изпълнение СМР води до цялостно функционално преустройство на определени помещения, поради което е необходима регистрация в ЦПРС за първа група, четвърта или по-висока категория строежи и застраховка за професионална отговорност за тази категория строежи. Посочил е, че ако чрез предмета на обществената поръчка ще се доведе до цялостно функционално преустройство на определени помещения на обекта, то това е следвало да бъде ясно упоменато в обявата на обществената поръчка. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, доколкото, в случая въведеното изискване за вписване в ЦПРС е за завишена категория строежи, която не отговаря на действително необходимата за осъществяване предмета на обществената поръчка, ограничава участието на лица, в обществената поръчка, и това ограничаване е необосновано.

Решението е правилно.

По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът излага оплакване, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е преповторил тези на административния орган.

Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, като е обосновал подробно правните си изводи относно издаване на оспорвания административен акт. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Това прави довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неоснователен.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция.

Спорен по делото се явява въпросът дали постановеният от възложителя на обществената поръчка критерий за подбор, свързан с правоспособността за упражняване на професионална дейност, а именно изискването към участниците да са вписани в ЦПРС за първа група, четвърта категория строежи и да подържат застраховка „Професионална отговорност в строителството“ за тази категория, в случай, че бъдат избрани за изпълнители, е ограничителен и в нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП.

Видно от обявата за събиране на оферти, обществената поръчка е с предмет: „Дейности свързани с текущ ремонт, като комплекс от дейности - строително-ремонтни работи, насочени към съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и износването на материалите и обособяване на кътове за учебни цели в сградата на ИПА“.

Посочено е, че текущият ремонт включва следните основни строително-ремонтни дейности: „Демонтаж на врати и дограма, демонтаж на преградна тухлена стена, демонтаж на парапет, премахване на мазилки, прокопаване на канали, демонтаж на окачени тавани, демонтаж на ключове и контакти, демонтаж на осветителни тела, демонтаж на таванни елементи“.

От страна на възложителя на обществената поръчка е поставено следното изискване към участниците: “Участникът да е вписан в ЦПРС съгласно ЗКС и да има валидно удостоверение от Камарата на строителите, за изпълнението на строежи първа група, четвърта категория, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС (ПРВВЦПРС)“.

В чл. 9, ал. 1, т. 13 от проекта на договор, възложителят е изискал изпълнителят да е вписан в ЦПРС за строежи първа група, четвърта категория и да притежава и поддържа съответна застраховка „Професионална отговорност в строителството” според минималните изисквания за настоящия обект на действащото българско законодателство в тази област, за срока на договора и по време на уговорения между страните гаранционен срок.

Според чл. 59, ал. 2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗОП, когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица – в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени.

Следователно, дали включването на дадено изискване представлява нарушение на посочените разпоредби ще зависи на първо място от това доколко то е свързано с предмета на поръчката, на второ място – дали то е необходимо за установяване възможността на кандидатите да я изпълнят и на трето – дали се явява обосновано и пропорционално с оглед предмета на поръчката. В този смисъл е т. 1 от диспозитива на решение от 31.03.2022 г. по дело C-195/21, в което СЕС приема, че чл. 58, 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. В т. 48 от мотивите към решението се приема, че в съответствие с член 58, параграф 1, втора алинея от тази директива възлагащият орган може да налага на икономическите оператори като изисквания за участие само критериите, посочени в член 58, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата, отнасящи се съответно до годността за упражняване на професионалната дейност, до икономическото и финансовото състояние, както и до техническите и професионалните способности. По-нататък посочените изисквания трябва да са ограничени само до тези, които са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. Освен това всички тези изисквания трябва да са пропорционални на предмета на поръчката и да са свързани с него. В т. 50 от изрично се приема, че възлагащият орган е в състояние най-добре да прецени собствените си нужди, поради което законодателят на Съюза му е предоставил широко право на преценка при определянето на критериите за подбор, както личи по-специално от многократната употреба на глагола "мога" в член 58 от Директива 2014/24. Така, в съответствие с параграф 1 на този член, възлагащият орган разполага с известна свобода, за да определи кои изисквания за участие в процедура за възлагане на поръчка счита за пропорционални на предмета на поръчката и свързани с него, и за необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. По-конкретно съгласно параграф 4 от посочения член възлагащият орган преценява свободно изискванията за участие, които от негова гледна точка са необходими, за да се гарантира по-специално изпълнението на поръчката със стандарт за качество, който той счита за подходящ.

Безспорно е, че възложителят притежава оперативна самостоятелност при определяне изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Той най-добре познава нуждите си и начина за изпълнение на предмета на поръчката изцяло, в срок и качествено. Предвид чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП обаче поставените критерии за подбор трябва да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Възлагащият орган може да наложи изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има възможност да изпълни възлаганата поръчка.

Правилно административният орган с решението си е приел, че в случая предметът на обществената поръчка включва дейности, които са свързани с „текущ ремонт“, като комплекс от дейности - строително-ремонтни работи, насочени към съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и износването на материалите и обособяване на кътове за учебни цели в сградата на ИПА. От описанието на основните строително-ремонтни работи по част „Архитектура“ в Техническата спецификация и Количествената сметка е видно, че същите се състоят в „изграждане на вътрешни преградни стени от гипсокартон, шпакловки, грунд, латексово боядисване, полагане на декоративни мазилки, изграждане на окачени тавани, монтаж на акустични панели, монтаж на мокет, монтаж на цокъл и первази, монтаж на ПВЦ настилка, нова дограма и врати“. Следователно неоснователни се явяват доводите на касатора, че предметът на обществената поръчка включва дейности, които ще доведат до цялостно изменение на конструктивните и функционалните характеристики на сградата.

Предвидените строителни работи попадат в обхвата на дефиницията за „текущ ремонт” съгласно 5, т. 43 от ДР на ЗУТ - подобряване и поддържане в изправност на сградите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията н сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж.

Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Р. Б. като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство".

В случая правилно първоинстанционният съд, а и административният орган са приели, че въведеното от възложителя на обществената поръчка изискване към кандидатите да са вписани в ЦПРС за първа група, четвърта категория строежи е завишено, тъй като същото не необходимо за установяване на възможността им да изпълнят предмета на поръчката, поради факта, че не се установява строежът, който е предмет на обществената поръчка, да попада в първа група, четвърта категория строежи съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ. Като е завишил необходимата категория, за която се твърди, че следва вписване в ЦПРС, възложителят на обществената поръчка е въвел критерии за подбор, които водят до ограничаване участието на кандидати, които действително имат опит в изпълнение на ремонти дейности, описани в предмета на поръчката, но не са вписани в ЦПРС за първа група, четвърта категория строежи.

Позоваването от страна на касатора на Класификацията на икономическите дейности - „Строителство“ (КИД-2025) също е неоснователно, тъй като макар изброените в нея дейности да съвпадат с тези, които са част от предмета на обществената поръчка, за извършването на същите не необходимо участникът да е вписван в ЦПРС за първа група, четвърта категория строежи.

По изложените по-горе съображения, завишено се явява и изискването към участниците за задължителна застраховка по чл. 171, ал. 1 ЗУТ за първа група, четвърта категория строежи. Задължение да сключват такава застраховка имат строителите за цялостното изпълнение на строителството или за отделни видове строителни и монтажни работи, за строежите от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 - 5 ЗУТ. Както вече посочено по-горе, предметът на настоящата обществена поръчка не се отнася за строеж от четвърта категория, предвид което и изискването за сключване на задължителна застраховка за тази категория се явява завишено и ограничаващо спрямо участниците.

С оглед изложеното правилен е изводът на административния съд за осъществяване на нарушенията на чл. 59, ал. 2 ЗОП. Законосъобразно органът е квалифицирал нередността по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, доколкото е безспорно установено, че в процедурата е подадена само една оферта. Тъй като естеството на допуснатото нарушение не позволява да се определи точното финансово отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. Правилно е определил и основата на финансовата корекция.

С оглед горното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора - ИПА да заплати в полза на Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. – юридическото лице в чиято структура е административният орган - ответник, направените разноски за касационна инстанция в размер на 66,50 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 130 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36948 от 10.11.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 7998/2025 г.

ОСЪЖДА Института по публична администрация, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сердика“ №6-8 да заплати на Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. с адрес: гр. София, бул. „К. А. Д. №1, разноски по делото в размер на 66,50 евро (шестдесет и шест евро и петдесет евроцента).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Д. М.

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ В. А.