ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024

Гр. София, 04.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 4136 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Основно училище „В. А.“ в [населено място], чрез адв. В., срещу въззивно решение № 146 от 06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 213/2015 г. на Окръжен съд – Шумен, с което, след отмяна на решение № 36 от 03.03.2025 г. по гр. д. № 299/2024 г. на Районен съд – Велики Преслав, училището-жалбоподател е осъдено да заплати на Г. И. Й. на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 20 757.77 лв., представляваща разликата между дължимото към 29.04.2024 г. (датата на прекратяване на трудовото й правоотношение) обезщетение в размер на 11.5 брутни работни заплати от 37 635.47 лв., и сумата от 16 877.70 лв., изплатени от работодателя на същото основание при незаконното й уволнение на 19.11.2019 г., ведно със законната лихва от 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. При твърдения за разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр. д....