О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50529/30.10.2023 г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1020/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №27/12.08.2022 г., поправено с решение №363/12.06.2023г. по т. д.№1082/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №900975/11.08.2021г. по т. д.№74/20г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която предявеният от „Юробанк България“АД против Г. А. Н. и И. Й. Н. иск с правно основание чл.430 ТЗ е отхвърлен като неоснователен за разликата над 57 869,61 лв. до претендирания размер от 92 725,19 лв. главница и за разликата над 290,61 лв. до претендирания размер от 10 133,74 лв. наказателна лихва.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, като се твърди, че въззивният състав не е обсъдил наведените в жалбата на банката възражения и доводи относно изводите на първата инстанция за наличие на забранен от закона анатоцизъм, каквито уговорки в договора, според касатора, липсват. Твърди се, че лихвата в случая е капитализирана в интерес на двете страни по договора и тази възможност за банката е изрично предвидена с разпоредбите на Наредба №9/03.04.2008г., без да се прави разграничение в качеството на длъжника. Неправилен, според касатора, е и изводът на въззивния съд, с който е отрекъл функционалната свързаност между кредитополучателите и собственото им търговско дружество, като се е ограничил до клаузите на договора за кредит, без да обсъди останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност. Сочи се като напълно игнорирано от състава на апелативния съд оплакването във въззивната жалба, че...