ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082

[населено място], 05.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4610 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от адв. М., срещу Решение № 975/18.11.2024 г. по в. гр. д. № 1244/2024 г. по описа на ОС – Бургас, с което, след като е потвърдено Решение № 1054/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 847/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Б. З., извършено с Акт № 920000000085/13.12.2023г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ищцата е възстатовена на заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт“, а касаторът е осъден да й заплати 11 322, 58 лева - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 900 лева месечно за оставането й без работа за периода от 14.12.2023г. до 10.03.2024 г., както и сумата от 3 406, 45 лева - обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 1 100 лева месечно за периода от 11.03.2024 г. до 14.06.2024 г., представляващо разликата между получаваното до уволнението трудово възнаграждение и получаването през този период по-ниско трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане, начиная от 09.02.2024 г., до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че щом след уволнението ищцата е започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател правният й интерес от исковете по...