ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 676
гр. София 10.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение – 5 състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
Т. К.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 16 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд – [населено място] против решение № 182/29.10.2025г. по в. т. д. № 342/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 174/20.02.2025г. по т. д.№ 749/2023г. на Окръжен съд - Пловдив в частта му, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на всяка от ищците - Г. Г. Ш. и Я. Г. Ш., сума над размера от 25 800 лева и до претендирания от всяка от тях размер от 86 000 лева, в условията на частични искове от общ размер на твърдяно вземане от 200 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. А. Ш. – баща на Я. Ш. и съпруг на Г. Ш., настъпила на 10.04.2020г., при ПТП, причинено от неизвестен извършител, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2022г. по отношение на Г. Ш. и от 17.10.2022г. по отношение на Я. Ш., както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на Я. Г. Ш. сума над размера от 2 909,44 лева до размера от 4 156,34 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими с размера на дължима от родителя й издръжка до навършване на пълнолетие. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, при допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и като необосновано. Касаторът твърди, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 86 000 лева за всяка от ищците, е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените от тях болки и страдания. Въззивният съд не е приложил правилно, съответно на обстоятелствата в конкретния случай, критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Липсват, според касатора, мотиви, които наред с изброяване на приложимите критерии за определяне на обезщетението, да обосновават приноса на всеки от тях, при формиране на размера му. Твърди, че в обжалваното решение не са анализирани обективно, логично, последователно и с резервата на чл. 172 ГПК, свидетелските показания на допуснатите свидетели на ищците. Неправилно съдът е определил и началния момент на дължими закони лихви, без да се съобрази разликата между функциите на застраховател и тези на Гаранционния фонд. Извън теоретичните постановки на пороците „съществени нарушения на съдопроизводствените правила“ и „необоснованост“, по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД касаторът твърди следното: 1/ съдът не е съобразил и обсъдил доказателствата, от които се установяват фактите, че : а/ пострадалият Ш. е бил без поставен предпазен колан ; б/ поради непоставен предпазен колан е изпаднал от управлявания от него микробус на пътя и в/ последващо е прегазен от неизвестно МПС; 2/ противно на доказателствата е отрекъл смъртта да е настъпила в причинност с непоставения предпазен колан; 3/ ценил е избирателно заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза – в частта, в която се приема, че след изпадането на пътя Ш. е бил все още жив, въпреки че заключението съдържа и извод за невъзможност да се установи категорично това обстоятелство, предвид състоянието на тялото след последващото прегазване; съдът не е изложил мотиви защо кредитира заключението в една част, а в друга – не; 4/ поради същото твърди, че съдът е основал решението си на предположения за смъртта на Ш.. Безспорно, според касатора, пълно и главно е доказана причинност между непоставения предпазен колан и изпадането на пътното платно, съответно - с последващото прегазване. Насетне се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - поради неотчетен от съда действителен принос на всеки от двамата - неизвестен делинквент и пострадал – за настъпване на вредоносния резултат. Порокът „необоснованост„, макар възприет теоретично правилно, е обоснован с доводи, относими към останалите два порока, водещи до неправилност – произнасяне в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответните страни – Г. Ш. и Я. Ш. - оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителните селективни критерий по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, освен в частта по предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, с цена 4 200 лева, в която част касационната жалба, като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 , пр. първо ГПК, следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:
Ищците са предявили обективно съединени искове, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, против Гаранционен фонд, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 86 000 лева на всяка от тях, при условията на частични искове от вземане в размер на 200 000 лева, търпими от загубата на Г. Ш. - съпруг на Г. Ш. и баща на Я. Ш., починал при ПТП от 10.04.2020г., както и сумата от 4 200 лева, в полза на Я. Ш. - обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с дължима издръжка за 21 месеца, считано от датата на причинената смърт 10.04.2020г. и до навършване пълнолетие на детето. Твърдят, че причина за настъпване на произшествието са противоправните действия на неизвестен водач на МПС. Считат, че съществува пряка причинна връзка между деянието на неизвестния водач и настъпилата смърт на наследодателя им. По случая било образувано досъдебно производство № 143/2020г. на РУ [населено място], пр. пр. № 1006/2020г. на ОП-Пазарджик, което е спряно. Ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди пред Гаранционен фонд, които не са уважени. Твърди се, че починалият бил деен и в много добро здравословно състояние човек. Бил отговорен и трудолюбив, издържал семейството си, полагайки изключителни грижи за съпругата и дъщеря си. Семейството било сплотено и задружно, живеели в разбирателство. Г. страда от загубата на партньора си, настъпила в момент, в който има най-голяма нужда от такъв. Дъщерята Я. Ш. е на 16г. към момента на смъртта на баща си. Понесла я тежко - затворила се в себе си, не искала да излиза от дома си, да се среща с приятели и към настоящия момент това й състояние продължава. Среща трудности в усвояване на учебния материал. Скръб, депресивни състояния, чувство за безизходица съпътстват дните и на двете.
С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изцяло механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че причина за процесното ПТП са изцяло действията на починалия Г. Ш., предприел неправилни маневри, довели до удар в прилежащата метална еластична ограда, последващото му изпадане на пътя от управлявания автомобил и прегазването от друг автомобил, вкл. в резултат на непоставен обезопасителен колан. Така настъпилото ПТП се явява случайно събитие спрямо водача на неустановения автомобил, тъй като Г. Ш., изпадайки на пътното платно, се е явил непредвидимо за него препятствие, а ПТП - технически непредотвратимо. В евентуалност, Гаранционният фонд счита претенциите за неимуществени вреди прекомерно завишени, като оспорва и размера на претенцията за имуществени вреди от неполучаване на издръжка за посочения период, както и претенцията за лихви от така посочените дати . Счита, че ако би се доказала отговорността му изплащане на обезщетение, то дължи лихви от завеждането на исковата молба.
За установяване на механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на Г. Ш., са разпитани свидетели и е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Свидетелят А. Т. /полицейски инспектор/ заявява, че при пристигане на място, видял бус, намиращ се в канавката край пътя и обърнат по таван, а на платното за движение забелязал голяма локва кръв. Страничното стъкло или е било спуснато, или е било счупено, тъй като обсъждали с колегата му дали при превъртането човекът не е изпаднал, понеже вратите на буса били затворени. Според спомените му, бусът бил с включени аварийни светлини или най - малко с работещ мигач.
Неоспорената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза установява, че Г. Ш. е управлявал товарен автомобил „М. С. по лявата пътна лента на южното платно на автомагистрала Тракия, в посока от запад на изток, като по време на движение автомобилът рязко се отклонил надясно и по направление на оставените следи е напуснал южното платно за движение надясно, след което е настъпил удар в предпазна мантинела. Автомобилът е изгубил странична устойчивост, при което е настъпил към предпазната мантинела с предната си дясна част, породил се е въртящ момент, с ротация по часовниковата стрелка, преминал е през мантинелата, преобърнал се е поне един път през таван, след което се е установил на лявата си страна. От събраните материали вещото лице установява, че Г. Ш. е изпаднал през предното обзорно стъкло от автомобила, при неговото преобръщане след удара в мантинелата. Приема, че починалият водач е бил без поставен предпазен колан, тъй като същият е намерен в закопчано състояние, през облегалката на седалката на водача, както и че с поставен колан е нямало как да изпадне от автомобила. В този момент или по-късно, по дясната пътна лента се е придвижвал неизвестен автомобил, с неустановима скорост, който е прегазил намиращия се на платното Ш.. Не са установими данни за движението на автомобила преди удара - ускорително, закъснително или равномерно, което, според заключението, води изключва еднозначно и категорично да се определи възможността за предотвратимост на произшествието, чрез задействане на спирачната система. Ответникът не оспорва изцяло въззивното решение и същото е влязло в сила, за дължимо от него обезщетение в размер на 25 600 лева на всяка от ищците, което изключва от предмета на касационната жалба спор за наличието на застрахователно събитие. От наличната медицинска документация по делото експертизата приема, че е невъзможно да се определят травмите, получени от изпадането на пострадалия от превозното средство на пътното платно, защото последващите по-тежки травми - от второто ПТП - прегазването от тежкотоварен камион - са ги заличили. Прието е, обаче, че пострадалият Г. Ш. е бил жив след изпадането си от превозното средство, за което говори наличието на мастна емболия в белия дроб, както и кръвонасяданията покрай счупените големи кости.
За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са разпитани свидетели.
Свидетелката Р. Г. /майка на Г. Ш./ твърди, че починалият Ш. и дъщеря й никога не са имали проблеми и никога не са се разделяли. Заедно развивали семеен бизнес – търговия с плодове и зеленчуци, който след смъртта на Г. Г. не успяла да продължи. Приживе на съпруга били добре финансово – „над средно статистическо семейство за България“, според свидетелката – ходели по почивки / по три пъти в годината, а лятото дори по месец /, по екскурзии, празнували всички годишнини и други важни поводи. Били всеотдайни в грижата си за Я., нищо не й липсвало, Г. бдял „като сокол над детето си„. Я. по начало била домошар, но след инцидента с баща й се затворила още повече. Заговори ли се за случилото се „ще иде нещо да направи, само и само да не се говори на тази тема„, споделя свидетелката. Твърди също, че Я. Ш. била отличен ученик, но след инцидента пострадал и успеха й в училище. След часовете се прибирала в къщи, спряла да среща със съучениците си, усамотявала се. Наложили се посещения при психолог, след което имало видима промяна, но „общо взето“ си останала затворена. Споделяла на баба си, че се случва да ходи на гроба на баща си сама – да си поплаче и поприказва с него. Три години след смъртта му спи на неговото място, до майка си. Дъщеря й Г. посрещнала известието за смъртта на Г. с шок, на погребението буквално я мъкнели. Двамата „се взели с голяма любов“ и със загубата му „половината й сърце вече го няма„. Променила се много, „предпочита да работи, нещо да се занимава, само и само да не мисли за случилото се“. Семейният бизнес нямало как да поддържа сама, защото някой трябвало да се грижи за доставките, с което приживе се занимавал съпругът й, а друг да продава. Финансово семейството е притеснено, Г. работи на две места, за да издържа дъщеря си, която е студентка.Г. спазва всички ритуали – помени, раздавки, „повече отколкото трябва„ според свидетелката.
Свидетелката Д. Ш. /сестра на Г. Ш./ твърди, че семейството на Г. Ш. и брат й било много задружно, обичали се, подкрепяли се, от самото начало били много единни. Двамата работели заедно, развивали семеен бизнес – Г. доставял стоката и основно се грижел за организацията на бизнеса, а Г. продавала. Свободното си време прекарвали заедно с дъщеря си – вечер се събирали, гледали телевизия, говорели си, играели игри, редели пъзели, забавлявали се. През отпуските обикаляли България – всички забележителности в страната са посетили, ходили и в чужбина, много пъти. След инцидента свидетелката намерила Г. седнала на земята и плачеща, а Я. цял ден гледала в една точка, била като вцепенена, неадекватна, едва след разговор с психолог още същата вечер започнала да плаче. Свидетелката споделя, че след инцидента Я. не можела да се концентрира, разговорите с нея станали трудни, а успехът й в училище се понижил, но временно, понастоящем е и студентка. Гледала да се усамоти, спяла на мястото на баща си, понякога и през деня лягала там, докато не се занимава с учене, посещава сама и гроба му. След смъртта на съпруга си Г. просто не знаела какво да прави, били свикнали постоянно да са заедно - и в къщи, и на работа, не успяла да продължи семейния бизнес, въпреки всичките си усилия, загубила способността си да се концентрира, постоянно е объркана и разтревожена. Справят се трудно финансово и е необходима допълнителна помощ от техни близки.
Приети са заключения на съдебно-психологични експертизи на ищците. Според заключениято, смъртта на баща й се е отразила на психическото състояние на дъщерята Я. като внезапно и неочаквано събитие, нарушило обичайния й жизнен цикъл, провокирало е усещания за тъга, скръб със силен интензитет, с негативен облик - страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнота. Настъпилото събитие - загуба на родител - е свързано преди всичко с необратима емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху личностното и емоционално съзряване, имайки предвид непълнолетието й към този момент. Психологическата роля на бащата в този период е свързана с изграждането на авторитети, чувство за цялост, сигурност, автономност. Липсата му създава предпоставки за трудности при изграждането на доверителни връзки в зряла възраст. Вещото лице потвърждава, че понастоящем психологичното състояние на Я. е стабилизирано, налице са епизодични ситуационни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват лечение. Не са налице болестни симптоми. Идентично е прието, че загубата на съпруга се е отразило на Герпгана Ш. като внезапно и неочаквано събитие, нарушило обичайния й жизнен цикъл, провокирало е усещания за тъга, скръб със силен интензитет, с негативен облик - страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнота. Не са настъпили, обаче, промени в психичното здраве, с поведенчески болестни изяви на такива промени. Понастоящем е психично здрава, успешно е преминала през етапите на траура.
Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението – 180 000 лева за всяка от ищците, като е присъдил по 86 000 лева на всяка, предвид предявяването на исковете като частични, до размера на тази сума. Отхвърлил е възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Законна лихва върху обезщетенията е присъдил от 17.04.2020г., без обосноваване на началната дата, несъвпадаща и с датата на ПТП.
Първоинстанционното решение е обжалвано от Гаранционен фонд, в частта, в която са уважени предявените от ищците искове, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер над размера от по 25 000 лева за всяка от ищците и до присъдения размер от 86 000 лева. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въпреки предмета на въззивното обжалване / уважаването на исковете над размера от 25 000 лева /, съдът е коментирал изцяло съдържанието на доказателствата относно механизма на ПТП и приел, че от същите се установява безспорно: първи удар на микробуса, управляван от пострадалия, в мантинелата на пътя, при който удар водачът е изпаднал от превозното средство през предното стъкло и „втори удар“ - последващо прегазване от неизвестен тежкотоварен автомобил. Приел е за безспорно установен факта на непоставен предпазен колан от пострадалия Ш., както и че вторият удар е този, в причинност с който е настъпила смъртта на Г. Ш.. Приел е, че от механизма на ПТП не се установява по ясен и категоричен начин пострадалият Ш. да е бил в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП / на която разпоредба се основава първото от възраженията за съпричиняване / – да не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство, както и да е предприел неправилни маневри. Приел е, обаче, че непоставеният предпазен колан не е в причинност с последващото му прегазване, едва от което, а не с изпадането от микробуса на пътното платно, е настъпила смъртта му, тъй като при изпадането му от автобуса е бил все още жив.
С оглед показанията на свидетелите и приетите заключения на съдебно-психологически експертизи, със съдържанието им възпроизведено по-горе в настоящото определение, въззивния съд е приел, че е доказано дължимо обезщетение за неимуществени вреди от по 86 000 лева, за всяка от двете ищци, като не става ясно / предвид предявяването на исковете като частични / споделя ли посочения пълен размер от 200 000 лева за всяка от ищците, като обоснован, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение началната дата на законната лихва съдът е приел, че същата се дължи върху присъдените обезщетения съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ - считано от по-ранната дата измежду датата на уведомяване за настъпването на застрахователното събитие и тази на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Съдът е посочил, че видно от изпратените писма до ищците от Гаранционен фонд, щетата на Я. Ш. е заведена под № 22210161 на 17.10.2022г., а щетата на Г. Ш. - № 21210129 на 12.09.2022 г.. Към тези дати в самата искова молба се твърди, че ищците са предали всички нужни на ГФ документи за произнасяне по щетите, макар да са претендирали законна лихва от 17.04.2020г., възприета от първоинстанционния съд, но законната лихва е присъдена от въззивния съд от тези две дати като дати на уведомяване на ГФ, предвид което първоинстанционното решение е частично отменено, с отхвърляне на акцесорните искове: на Г. Ш. – за периода 17.04.2020г. – 12.09.2022 г. и на Я. Ш. - за периода 17.04.2020 г. – 17.10.2022 г..
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 на ОСГТК, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 на ОСГК и Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС. 2/Длъжен ли е съдът да въприеме заключението на вещото лице, дори да не е оспорено от страните? ; 3/ Следва ли съдът да преценява заключението на експертизата съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост ?; 4/ Следва ли оценката на заключението на вещото лице във всички случаи да се мотивира от съда ?; Допълнителният селективен критерий по въпроси 2, 3 и 4 се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решение № 108/16.05.2011г. по гр. д. № 1814/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 118/15.05.2012г. по гр. д. № 588/2011г. на ВКС, II г. о., решение № 60/25.03.2013г. по т. д. № 475/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 117/28.10.2020г. по т. д. № 1034/2019г. на ВКС, II т. о. решение № 77/22.06.2020г. по т. д. № 684/2019г. на ВКС, II т. о.; 5/ Как съдът следва да обсъжда и цени доказателствата по делото, а в случай че са налице разноречиви доказателства, следва ли съдът да посочи кои възприема и кои отхвърля, както и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ППВС № 1/53 г.; 6/ Как съдът следва да цени заключението на вещото лице, в случай че в него е даден отговор за „най-вероятна причина“ за определен факт и следва ли съдът да го приема за обективно и обосновано? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решение № 43/04.09.2017г. по гр. д. № 3143/2016г. на ВКС, III г. о.; 7/ Може ли решението на съда да се основава на предположения ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решение № 22/02.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 587/2018г., I т. о.; 8/ Може ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди ?; 9/ Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД ?; 10/ Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вреди, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?; Допълнителният селективен критерий по въпроси 8, 9 и 10 се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о.; 11/ Какви факти и доказателства трябва да съобрази въззивния съд при преценка дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ?; 12/ При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите ?; 13/ Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП и свързаните с него вреди?; Допълнителният селективен критерий по въпроси 11, 12 и 13 се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ППВС № 17/63г., ППВС № 1 от 13.07.1953г., Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2022г. по т. д.№ 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, решения по т. д. № 1748/2017 г. на I т. о., т. д. № 316/2011 г. на II т. о., т. д. № 3540/2013г. на I т. о., т. д. № 3871/2013г. на I т. о., т. д. № 2461/2014г. на II т. о., т. д. № 1117/2009 г. на II т. о. на ВКС; 14/ Как се формира вътрешното убеждение на съда? ; 15/ До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събраните по делото доказателствен материал и обхващащо грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретичното знание ? Допълнителният селективен критерий по въпроси 14 и 15 се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001, ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 103 /09.11.2020 г. по т. д. № 2446/2019 на ВКС, II т. о.; 16/ Как съдът следва да цени свидетелските показания и за задължението на съда да даде отговор на доводите на страните за наличие на обстоятелствата по чл. 172 ГПК и за наличие на вътрешни противоречия в свидетелските показания ?; 17/Следва ли съдът да подходи със засилена критичност при преценка свидетелските показания по чл. 172 ГПК ?; Допълнителният селективен критерий по въпроси 16 и 17 се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решение № 15/30.01.2015г. по гр. д. № 4604/2014г. на ВКС, IV г. о.; 18/ За приложимостта на презумцията за вина по чл. 45 ЗЗД в хипотезата на пътен инцидент, настъпил с участието на неидентифициран водач, управлявал неидентифицирано МПС ?; 19/ Подлежи ли на пълно и главно доказване механизмът на ПТП в хипотезата на пътен инцидент, настъпил с участието на неидентифициран водач, управлявал неидентифицирано МПС?; 20/ Подлежи ли на пълно и главно доказване противоправността на поведението на неустановения водач, управлявал неидентифицирано МПС, както и подлежи ли на пълно и главно доказване наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите?; Допълнителният селективен критерий по въпроси 18, 19 и 20 се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.; 21/ Кой е началния момент, от който Гаранционния фонд дължи лихви за забава върху определеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в хода на съдебното производство? 22/ Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ, която препраща към разпоредбата на чл. 497 КЗ, относно началната дата за присъждане на законната лихва в тежест на Гаранционния фонд, съобразявайки – 1. Изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. Изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3?; 23/ В случай, че произнасянето на Гаранционния фонд е преди изтичането на предвидения в КЗ тримесечен срок, дължимата лихва от датата на произнасянето ли е или от изтичането на тримесечния срок? Допълнителният селективен критерий по въпроси 21, 22 и 23 се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, като е посочено, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 217/2010г. по т. д. № 149/2009г. на ВКС, II т. о, решение №1028/2008г. по т. д.№ 621/2007г. на ВКС, определение № 893/20.11.2014г. по т. д. №1114/2014г. на ВКС, I т. о. решение по т. д. № 2780/2018 на ВКС, I т. о., решение № 50045/06.06.2023г. по т. д. № 347/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 50163/15.12.2022г. по т. д. № 1740/2021 г. на ВКС, I т. о и определение по т. д. № 750/2023г. на ВКС. В евентуалност, формално се сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Първи и пети въпроси удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като предмет на същия са задълженията на въззивната инстанция, при произнасянето по всеки спор, с който е сезирана. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, тъй като доказателствата и установимите от тях факти, които самият касатор сочи в касационната си жалба за годни да формират различен решаващ правен извод по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – за наличие на съпричиняване, поради непоставен от пострадалия предпазен колан - въззивният съд е обсъдил, респ. е приел за установено непоставявено на предпазен колан, причинност между това нарушение и изпадането на пострадалия на пътното платно, настъпила в резултат на прегазването смърт. Отрекъл е причинност между непоставения предпазен колан и смъртта от прегазването, т. е. пряка причинна връзка между непоставения колан и смъртта от прегазването, считайки я за опосредена от факта, че не е настъпила при изпадането на пътя. Досежно този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, в аспект на съпричиняването, касаторът не е навел доводи за липса на мотиви, като нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. В относимост към приложението на чл. 52 ЗЗД по начало не се позовава на несъобразени доказателства / свидетели и заключения на съдебно-психологическа експертиза /, нито на изводими от същите, но неотчетени от съда факти, в обосноваване по-нисък размер на обезщетението, нито на неправилно отчетени от съда факти, в необоснованото му завишаване.
Втори, трети, четвърти и шести въпроси очевидно изхождат от довода на касатора, че липсва пълно и главно доказване на факта, че смъртта на Ш. не е настъпила към момента на изпадането му на пътното платно, доколкото в заключението на комплексната експертиза се твърди невъзможност да се установят травмите му след удара в мантинелата, преобръщането на микробуса и изпадането му на пътя, а последващо се коментират обективни данни, свидетелстващи че пострадалият е бил жив и след изпадането си на пътя, преди прегазването. От една страна липсва противоречие между двата извода на експертизата, тъй като първият касае изобщо претърпените преди прегазването увреждания, а не конкретно факта на настъпила смърт. От другу страна, този довод е в противовес с интереса на самия касатор, носещ доказателствената тежест за пълно и главно доказване на съпричиняването и дори да би бил основателен, не би бил от естество да промени правния резултат. Ако се приеме за противоречиво заключението на КСАТМЕ по този въпрос / и следвайки логиката на въззивния съд / не би било налице главно и пълно доказване на съпричиняването, дължимо от ответника. От значение, вкл. в интерес на касатора, е кредитирането на заключението, като установяващо безспорна причинност между непоставения предпазен колан и изпадането на Ш. от кабината на управляваното МПС, на пътното платно. При това, за кредитиране на заключението, като потвърждаващо настъпила от прегазването, а не от изпадането на пътното платно смърт, съдът се е обосновал с обективни находки – мастна емболия в белите дробове и кръвонасядания около счупванията на големите кости. Предвид това, въпросите не удовлетворяват изискването за правни – отговор на същите, в кореспонденция с касационните доводи за неправилност на въззивното решение, не биха били от естество да променят правния резултат.
Седмият въпрос, относим към отреченото съпричиняване от пострадалия, не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с мотивите на въззивния акт. Предположението се основава на иначе установени факти, обосновавайки вероятна последица от същите. Решаващият извод на съда, за отричане на съпричиняване от пострадалия в конкретния случай, се основава не на предположение за вероятна последица от иначе безспорно установени факти, а на неустановена причинност между факта на непоставения презпазен колан и смъртта от прегазването, правилността на което съждение подлежи на преценка от гледище на критериите за обоснованост.
Осми, девети и десети въпроси кореспондират с касационния довод за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Касационната жалба, обаче, както се посочи и в изложението към първи и пети въпроси, само формално сочи необоснованост на релевантни за определяне на обезщетението критерии, без да ги посочва / като следва да се съобрази, че с оглед интереса на касатора биха били значими само такива, обосноваващи занижаване размера на обезщетението / и фрагментарно се позовава на неправилно преценена тежест на всеки от тях, при определяне справедлив размер на обезщетението. Доколкото са обобщими до „приложението на чл. 52 ЗЗД„, въпросите удовлетворяват само общия, не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Кредитирал е и анализирал съдържанието на всички събрани доказателства, коментирал е приложимите за конкретната хипотеза критерии, за определяне на обезщетението, съобразил е обществено-икономическите условия към момента на увреждането, само ориентир за които са лимитите на застрахователна отговорност. Правилността на преценката му, основана на всички относими доказателства и устновимите от тях релевантни обстоятелства, е предмет на произнасяне по съществото на спора, в производството по чл. 290 ГПК, след преодоляване селективната фаза на касационното обжалване, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, различни от тези по чл. 288 ГПК.
Дванайсти и тринайсти въпроси предполагат решаващ извод за наличие на съпричиняване, доколкото предпоставят отговор за критериите за формиране на конкретния му размер. Отреченото от въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия изключва удовлетвореност на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване - не кореспондират на решаващ извод на въззивния съд в обосноваване на конкретен процент съпричиняване от пострадалия.
По идентични съображения не удовлетворяват общия селективен критерий 18, 19 и 20 въпроси: спорът, налице ли е застрахователно или е налице случайно събитие, за който би бил от значение механизма на ПТП в неговата цялост, не е пренесен във въззивна инстанция. Спор относно фактите, относими към приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също. В аспектите, съзирани от касатора, наведените обстоятелства не са съобразими в негов интерес / вж. коментар към 2,3,4 и 6 въпроси /, за което настоящата инстанция държи сметка, с оглед принципа за ненарушаване положението на жалбоподателя / чл. 271, ал. 1, предл. второ ГПК /.
Четиринайсти и петнайсти въпроси са формулирани абстрактно теоретично, в относимост към порока „необоснованост“. Обективното проявление на порок на въззивното решение, в съответствие с цитираната съдебна практика в обосноваване на допълнителния селективен критерий, предполага произнасяне по съществото на спора, поради което самите въпроси не съставляват правни, по смисъла на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – отговор на които, сам по себе си, извън фактологията по спора, да е значим за правния резултат.
Шестнайсти и седемнайсти въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Разпитаните свидетели на ищците са родственици – по права линия и сватовство на същите и починалия, които обичайно, като принадлежащи към кръга лица разполагащи с непосредствени впечатления за търпимите от тях болки и страдания, се допускат и разпитват в производства като настоящото. Не са установими противоречия между показанията им, нито обстоятелства, навеждащи на възможна заинтересованост от изхода на спора. Чл. 172 ГПК не предполага игнорирането им единствено и само поради връзка от вида посочен в разпоредбата, а преценка в съответствие с други събрани доказателства, както и с вътрешния им интегритет, непротиворечивост и убедителност. Касационната жалба не съдържа конкретни обстоятелства, извън родството, които въззивният съд не е съобразил, а е бил длъжен и съобразяването на които би го довело до извод за необективност и пристрастност на свидетелските показания. Въззивният съд не е имал повод да отчете такива обстоятелства, поради което и мотивите му не се основават на неправилен извод за тяхната годност.
Последните три въпроса / 21,22 и 23 / са обобщими до въпроса: От кой момент Гаранционният фонд дължи лихва за забава върху обезщетението по чл. 557 , ал. 2 , т. 1 КЗ, съгласно чл. 558, ал. 1, пр. второ вр. с чл. 497 КЗ ? Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Цитираната от касатора съдебна практика, в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в една част е неустановима / решение по т. д.№ 621/2007г. и опр. по т. д.№ 750/2023г.- без посочени отделение и състав, като под идентични номера дела не се установи спор по искове срещу Гаранционен фонд /, а в друга част е неотносима: касае приложението на разпоредби от ЗЗ / отм. / - решение по т. д.№ 149/2009г. на ІІ т. о. и определение по т. д.№ 114/2014 г. на І т. о. ВКС / при това последното е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява практика от обхвата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / и по приложението на чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ - решения по т. д.№ 1505/2016г. на ІІ т. о. и т. д. № 2780/2018г. на І т. о. на ВКС. Решението по т. д.№ 1740/2021г. на І т. о. ВКС е постановено при липса на доказателства за релевантните моменти, преценими съгласно чл. 497 КЗ, поради което и по изключение е приета дължимост от исковата молба. Решението по т. д.№ 347/2022г. на І т. о. ВКС, предвид противоречие между приетата дата в мотиви и диспозитив, не дава яснота относно приложението на чл. 558, ал. 1, пр. второ КЗ. Не се обосновава и допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото чл. 558, ал. 1, пр. второ КЗ препраща към чл. 497 КЗ в неговата цялост и не се обосновава нужда от тълкуването му по начин, различен от приложението му спрямо дружества - застрахователи на „Гражданската отговорност“ на автомобилисти / вж. решения по т. д. № 2466/2018г. , т. д.№ 1865/2021г. , т. д.№ 2530/2021г. – всички на І т. о. на ВКС /. С разрешението в посочената съдебна практика въззивното решение е съобразено – законна лихва за забава е присъдена от уведомяването на Гаранционен фонд за настъпилите вреди.
Обосновани са общия и допълнителния селективни критерии по формулирания 11- ти въпрос относно това какви факти подлежат на преценка за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. какви са предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, поради принос на пострадалия, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Допълнителният селективен критерий е обоснован с ППВС № 17/1963г. и решенията по т. д.№ 316/2011 г. , т. д.№ 2461/2014 г. и т. д.№ 1117/2009г. всички на ІІ т. о. на ВКС. В тях е прието, в отговор на въпроса и с цитиране и на друга относима съдебна практика /в решение по т. д.№ 316/2011г. на ІІ т. о. /, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника - делинквент или застраховател, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Въззивният съд е отрекъл причинност между непоставения предпазен колан, поради което пострадалият е изпаднал от превозното средство на пътя, и смъртта му от прегазването, бидейки на пътното платно. Ограничил се е до релевантна причинност между непоставянето на предпазен колан и настъпила смърт при самото изпадане на пътното платно, съответно отречена от КСАТМЕ. Причинността не е разгледана в съответствие с обстоятелствата, обосноваващи материалноправната легитимация на конкретния ответник. Необосновано и в разрив с формалната логика по същество е прието, че ненастъпила смърт на Ш., с изпадането от превозното средство, прекъсва причинно-следствената връзка между непоставения презпазен колан – причина за изпадането и смъртта от прегазване, независимо че досежно съпричиняването е преценим един единствен факт – последица от непоставения предпазен колан – местонахождение на пътното платно към момента на фаталния удар.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Гаранционен фонд против решение № 182/29.10.2025г. по в. т. д. № 342/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му с която е потвърдено решение № 174/20.02.2025г. по т. д.№ 749/2023г. на Окръжен съд - Пловдив в частта му, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Я. Г. Ш. обезщетени за имуществени вреди в размер на разликата над необжалвания размер от 2 909,44 лева и до присъдения и обжалван размер от 4 156,34 лева, като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяване на касатора, пред друг състав на Върховен касационен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182/29.10.2025г. по в. т. д. № 342/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в останалата му обжалвана част.
УКАЗВА на Гаранционен фонд, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1 231,19 евро.
След представяне доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т. о. на ВКС – за насрочване в открито съдебно заседание или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: