РЕШЕНИЕ № 152

гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

З. Р. секретаря К. Ц. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4702 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Обжалвано е решение от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което по искане на министъра на правосъдието с изх. № 91-00-109/15.04.2025 г. на ЧСИ Г. К., рег. № 924 от РКЧСИ с район на действие СГС за извършени нарушения по образуваното пред него изп. д. № 20249240401505 са наложени следните наказания:

· глоба в максимален размер 10 000.00 лв. – за нарушение по чл. 78, ал. 1 ГПК, извършено с неправомерно начислено в тежест на длъжниците С. М. Р., С. М. Р.-К. и Н. К. Н. адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв., без да са приложени договора за адвокатска услуга и доказателства, че е платено (по т. 1 от искането на министъра на правосъдието);

· глоба 2 000.00 лв. - за нарушение по чл. 458 ГПК, извършено с неизпратено съобщение до НАП по чл. 191, ал. 3, изр. 2 ДОПК за започнатото изпълнение срещу длъжника С. Р. (по т. 5 от искането);

· глоба 1 000.00 лв. – за нарушение по чл. 436, ал. 2 ГПК, извършено с неадминистрирани три жалби вх. № № 237102/14.10.2024 г., 280758/11.10.2024 г. и 280759/11.10.2024 г. в периода от постъпването им по изп. д. до 28.11.2024 г. (по т. 6);

· глоба 1 000.00 лв. – за нарушение по чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ, извършено с неосъществен контрол върху действията на ПЧСИ Т. К., който не е съобщил на длъжниците С. Р. и Н. Н. за наложен запор на л. а. марка Хонда, рег [рег. номер на МПС] (по т. 7);

като искането на министъра на правосъдието е отхвърлено в частите:

· за нарушение по чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ - за това, че ЧСИ е включил в материалния интерес адвокатското възнаграждение за сумата 75 000 лв. (по т. 2);

· за нарушение по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ – за това, че изготвените сметки по изп. д. не са подписани от ЧСИ (по т. 3)

· за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой – за това, че ЧСИ е приел и начислил в тежест на длъжниците адвокатското възнаграждение, което взискателят е следвало да плати по банков път (по т. 4) и

· за нарушение по 13 ГПК, вр. чл. 46 ЕК – за това, че ЧСИ 40-дни не е съобщил разпореждането си, с което е дал указания и срок за плащане на дължими такси по жалба вх. № 151413/26.08.2024 г., и не е администрирал трите жалби на длъжника Н. Н. (по т. 8).

Решението се обжалва от ЧСИ Г. К. и от министъра на правосъдието.

Жалбоподателят ЧСИ Г. К. твърди, че е нищожно като постановено по нищожно искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарни наказания. Този жалбоподател счита, че искането по чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗЧСИ е нищожно, защото в него министърът на правосъдието не е посочил обстоятелства от значение за преценката дали нарушенията са извършени виновно. Този жалбоподател счита, че решението е и недопустимо. Оплакването обосновава с довода, че министърът на правосъдието няма компетентност да поиска образуване на дисциплинарно производство, а ДК на КЧСИ - да наложи дисциплинарно наказание, преди със съдебно решение да са отменени актовете, за които ЧСИ е привлечен към дисциплинарна отговорност. Този жалбоподател се оплаква също, че решението е незаконосъобразно. В т. 1 от искането министърът на правосъдието е поискал ЧСИ да бъде наказан за „приемане и начисляване“ на заявено от взискателя адвокатско възнаграждение, а постановлението за разноските е единственият акт, годен да установи задължението на длъжника за разноски по изп. д., но не за издадено такова постановление е привлечен към дисциплинарна отговорност. Допълнително, за това нарушение, което неправилно е установено с решението, му е наложена глоба в максималния размер по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, въпреки че дългът не е събиран и за никой длъжник по изп. д. не са настъпили неблагоприятни последици от „приетото и начислено“ адвокатско възнаграждение. За нарушението по чл. 458 ГПК в решението не е съобразено, че от справка в системата РЕДЖИКС ЧСИ се е уверил, че длъжникът С. Р. няма публични задължения. Като е наказан за забава в администрирането на трите жалби на длъжника Н. Н., в решението не са обсъдени показанията на разпитания в дисциплинарното производство адв. Е. Б., от които се установява, че ЧСИ е забавил администрирането на жалбите поради очакваното обезсилване на изп. лист и в защита интересите на длъжника Н.. Този жалбоподател се оплаква, че в решението също така не е изяснено субективното му отношение към нарушенията, за които е наказан, а наложените му наказания са явно несправедливи.

Министърът на правосъдието се оплаква, че решението е незаконосъобразно. Той намира за доказани всички нарушения по искане изх. № 91-00-109/15.04.2025 г., и счита, че Върховният касационен съд следва да измени решението и да наложи на ЧСИ Г. К. наказание лишаване от правоспособност за срок от една година.

ЧСИ Г. К. оспорва жалбата, а министърът на правосъдието оспорва жалбата на ЧСИ.

Камарата на частните съдебни изпълнители изразява становище, че са неоснователни.

По оплакванията за нищожност и недопустимост на решението.

Съгласно чл. 67 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновното неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата, включително на Етичния кодекс на ЧСИ – той е неразделна част от устава, като дисциплинарната отговорност на ЧСИ се установява и реализира в производството по глава IV ЗЧСИ. Сезиращи органи са министърът на правосъдието и съвета на КЧСИ (чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ), но искането на министъра, респ. решението на Съвета за образуване на дисциплинарното производство не е индивидуален административен акт (арг. от обратното по чл. 21 АПК). От искането на министъра на правосъдието, респ. от решението на Съвета да се образува дисциплинарно производство не възникват права или задължения и не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани. Законът възлага дисциплинарно-наказателните правомощия на специален, различен от сезиращия орган – на ДК на КЧСИ, като неговото решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд (чл. 73 ЗЧСИ). Следователно актът за образуване на дисциплинарно производство по ЗЧСИ не се подчинява на изискванията за валидност на индивидуалния административен акт. Необходимостта да съдържа твърдения за конкретните обстоятелства, индивидуализиращи нарушенията, е с цел да се изясни предметът на дисциплинарното производство и да се гарантира правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност ЧСИ. Какво е неговото субективно отношение към нарушението (действие или бездействие) се изяснява в дисциплинарното производство чрез проявените обективно установени и доказани обстоятелства по дисциплинарното дело. Като очертава по индивидуализиращи белези актовете (действия или бездействия), за които министърът на правосъдието, респ. Съвета иска ЧСИ да бъде наказан, сезиращият орган заявява и становище, че ЧСИ е виновен за допуснатото нарушение. Поради това не е необходимо искането/решението по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ да съдържа нарочна обстоятелствена част за субективното отношение на ЧСИ към твърдяното нарушение. Нарушението, изразено в проявените в обективната действителност факти и обстоятелства, визирани в закона, устава и/или Етичния кодекс и следващото от тях субективно отношение на ЧСИ към нарушението, са предмет на доказване в дисциплинарното производство, за да изключи решението по чл. 72, респ. решението по чл. 73 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност, ако ЧСИ не е виновен за извършеното, респ. да определи по вид и тежест наложеното дисциплинарно наказание, ако ЧСИ е виновен.

Законът не изисква решение по чл. 437, ал. 4 ГПК за надлежното образуване на дисциплинарното производство и за решението по чл. 72 ЗЧСИ, включително когато нарушенията са извършени чрез подлежащи на обжалване пред съд актове на ЧСИ. Т. изискване/процесуална предпоставка не може да се извлече и по тълкувателен път. Първо, подобно тълкуване неоснователно би ограничило обхвата на чл. 67 ЗЧСИ – подлежащите на обжалване актове (действия или бездействия) на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в чл. 435 ГПК, но ЧСИ носи дисциплинарна отговорност не само за тях, а за виновно неизпълнение на всяко задължение, вменено със закон, Устава и Етичния кодекс на ЧСИ. Второ, решението по чл. 437, ал. 4 ГПК е задължително за страните и за съдебния изпълнител по изп. д. В обективното право няма разпоредба, която да предвижда да е задължително за органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, за ДК на КЧСИ или за Върховния касационен съд.

С тези мотиви настоящият състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ЧСИ Г. К. за нищожност, респ. недопустимост на решението и не приема, че е незаконосъобразно, когато и ако е постановено при липса на обстоятелствена част в акта по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ за вината на привлечения към дисциплинарна отговорност ЧСИ.

По оплакванията за незаконосъобразност на решението:

Дисциплинарното производство е образувано по искане на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Г. К. за следните нарушения по изп. д. № 20249240401505:

1. ЧСИ е нарушил чл. 78, ал. 1 ГПК, като е приел и начислил в тежест на длъжниците С. М. Р.-К. и Н. К. Н. адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв. без приложени договор за адвокатска услуга и доказателства да е платено.

2. ЧСИ е нарушил чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, като е включил недължимото адвокатско възнаграждение в материалния интерес и така е определил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която не е авансова и се събира от постъпленията по изп. д..

3. ЧСИ е нарушил чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ – изготвените сметки по изп. д. са останали неподписани от него.

4. ЧСИ е нарушил чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като е приел и начислил адвокатско възнаграждение, за което Законът изисква да е платено по банков път.

5. ЧСИ е нарушил чл. 458 ГПК - не е изпратил за длъжниците С. Р., С. Р. и Н. Н. уведомленията по чл. 191, ал. 3, изр. 2 ДОПК.

6. ЧСИ е нарушил чл. 436, ал. 2 ГПК - не е администрирал жалби вх. № № 237102/14.10.2024 г., 280758/11.10.2024 г. и 280759/11.10.2024 г. на длъжника Н. Н., подадени от пълномощника му адв. Е. Б..

7. ЧСИ е нарушил чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ - не е осъществил контрол върху действията на ПЧСИ Т. К., който е бил длъжен, но в поканите за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжниците С. Р. и Н. Н. не е съобщил наложения запор на лек автомобил рег. [рег. номер на МПС] .

8. ЧСИ е нарушил чл. 13 ГПК, вр. чл. 46 ЕК на ЧСИ - с 40 дни е забавил да съобщи разпореждането си от 26.08.2024 г. за оставената без движение жалба вх. № 151413/26.08.2024 г. на адв. Е. Б. и не е предприел администрирането на трите жалби на длъжника Н..

За тези нарушения министърът на правосъдието е поискал на ЧСИ Г. К. да се наложи наказанието лишаване от правоспособност за срок от една година.

От фактическа страна:

Изп. д. е образувано пред ЧСИ Г. К. по молба от 21.05.2024 г. на „Ф. Т. ЕООД с приложени към нея решение № 1/22.01.2024 г. по арб. д. № 1/2023 г. на Софийски арбитражен съд и изп. лист № 226/14.05.2024 г. по ч. т.д. № 880/2024 г. на СГС, удостоверяващ правото на принудително изпълнение в полза на „Ф. Т. ЕООД срещу С. М. Р. за лихвоносна главница по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 500 000 лв. с разноски, пресъдена с решението. Взискателят е заявил и искане в задължение на длъжника да се постави и адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв. Към молбата е приложил пълномощното на адв. Б. К., но не и договор за адвокатска услуга и доказателства, че възнаграждението е платено.

С разпореждане от 21.05.2024 г. за образуване на изп. д. ЧСИ Г. К. включва адвокатското възнаграждение в дълга, но изисква взискателят да представи договора с адв. К. и доказателства да е платено.

Поканата за доброволно изпълнение е върната в цялост с удостоверяване от връчителя, че на 14.06.2024 г. съседи на адреса са го информирали, че длъжникът С. Р. е починал.

С молба от 12.07.2024 г. адв. Е. Б. уведомява ЧСИ, че С. Р. е починал на 02.02.2024 г. По приложените към молбата смъртен акт, арбитражно решение, молба от 26.04.2024 г. за изп. лист и разпореждане от 14.05.2024 г. за издаване на изп. лист, адв. Б. е твърдял, че арбитражният съд е учреден месец след датата на договора, по който е пресъдена неустойката, а С. Р. не е подписвал договора и не е участвал в арбитражното производство. Адв. Б. е поискал ЧСИ, уведомен с молбата за тези „правни и фактически действия“, да сезира компетентните органи.

С разпореждане от 02.08.2024 г. ЧСИ оставя молбата без уважение.

Разпореждането е обжалвано от адв. Б. с жалба вх. № 151413/26.08.2024 г. до СГС.

С разпореждане от 26.08.2020 ЧСИ указва на адв. Б. в 1-седмичен срок да внесе таксата по чл. 16 от ТДТ по ГПК по сметка на СГС и таксите по т. 5 и т. 8 ТТРЗЧСИ по неговата сметка.

Съобщението за разпореждането е получено на електронната поща на адв. Б. на 08.10.2024 г.

След извършена справка в регистрите на СДВР – Пътна полиция с разпореждане от 22.08.2024 г. ПЧСИ Т. К. налага запор на л. а. Хонда с рег. [рег. номер на МПС] , собственост на длъжника С. Р. и издава и изпраща уведомление до СДВР – Пътна полиция за вписване на запора.

На 22.08.2024 г. постъпва справка от Агенцията по вписванията, че на 09.08.2024 г. е обявено и вписано саморъчно завещание на С. Р. в полза на Н. К. Н..

На 23.08.2024 г. по направено запитване Софийска градска прокуратура информира ЧСИ, че единственият наследник по закон на С. Р. е сестра му С. М. Р.-К., тя е упълномощила адв. Н. К. за определени действия, сред които не е процесуалното представителство.

На 27.08.2024 г. по изп. д. постъпва молба с приложено пълномощно, с което адв. Б. Б. е упълномощена да представлява С. Р. по изпълнителни дела.

На 28.08.2024 г. по изп. д. постъпват копие от саморъчното завещание, с което С. Р. е завещал на Н. Н. цялото си движимо и недвижимо имущество, и копие от протокола на нотариуса, обявил завещанието.

С разпореждане от 28.08.2024 г. ЧСИ конституира като длъжници по изп. д. С. Р. и Н. Н. на мястото на починалия длъжник по изп. лист.

На 28.08.2024 г. на длъжника С. Р. е връчена ПДИ чрез адв. Б..

Не по-рано от 28.08.2024 г. и не по-късно от 05.09.2024 г. адв. Б. представя пълномощно от длъжника Н. Н. – аргумент от хронологията на номерираното изп. д. Преди това адв. Б. не се е легитимирал като пълномощник – така материалите по изп. д. и свидетелските показания на адв. Б., който разпитан в дисциплинарното производство, е заявил, че неговата стратегия за опазване на интересите на представлявания длъжник Н., е била да укрива упълномощаването, а и упълномощения.

С постановление от 28.08.2024 г. ЧСИ е определил такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като за това в материалния интерес е включил и адвокатското възнаграждение за сумата 75 000 лв.

На 27.09.2024 г. на длъжника Н. Н. е връчена ПДИ чрез адв. Б..

В ПДИ до длъжниците С. Р. и Н. Н. е включено адвокатското възнаграждение за сумата 75 000 лв. и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Таксата е включена и в ПДИ до длъжника по изп. лист С. Р. и в множество постановления за разноските, с които ЧСИ е определял и други авансово дължими от взискателя такси по ТТРЗЧСИ.

По изп. дело са налагани възбрани на имоти на С. Р. и запор на притежавани дялове в търговско дружество. По изп. д. не е осребрявано имущество и не са извършвани плащания в погашение на дълга. ПДИ до длъжниците С. Р. и Н. Н. са изготвени от ПЧСИ Т. К..

За никой длъжник ЧСИ не е изпратил съобщение за започнатото изпълнение (чл. 458, вр. чл. 191, ал. 3, изр. 2 ДОПК). От справка в системата РЕДЖИКС и преди да узнае, че длъжникът по изп. лист е починал, ЧСИ се е уверил, че С. Р. няма публични задължения.

Сметките по чл. 79 ЗЧСИ по изп. д. са останали неподписани от ЧСИ.

На 14.10.2024 г. чрез ЧСИ адв. Б. като пълномощник на длъжника Н. Н. е подал жалба вх. № 237102/14.10.2024 г. до СГС срещу постановлението за разноските от 28.08.2024 г. На 15.10.2024 г. в изпълнение на указания на ЧСИ е представил и документите за внесените такси по сметка на СГС – 25.00 лв. и на ЧСИ – 72.00 лв.

На 21.10.2024 г. по изп. д. постъпват други две жалби вх. № 280758 и вх. № 280759 от адв. Б. като пълномощник на длъжника Н., които са били подадени в СГС. Трите жалби имат еднакво съдържание. С две разпореждания на зам. председателя на СГС подадените до СГС две жалби са изпратени за администриране по изп. д. До 28.11.2024 г. ЧСИ не е направил необходимото, за да връчи на взискателя препис от която и да е от трите жалби С постановление от тази дата той прекратява изп. д., съгласно чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК след представените му определение № 2906/12.11.2024 г. по в. ч.г. д. № 2855/2024 г. на САС за обезсилване на разпореждането за изп. лист и за обезсилване на изп. лист.

Преценката за законосъобразност на решението, съответно на поредността на нарушенията, за които ЧСИ е привлечен към дисциплинарна отговорност с искането на министъра на правосъдието.

По т. 1 от искането с решението е наложена глоба 10 000 лв. за нарушение по чл. 78, ал. 1 ГПК, извършено с неправомерно начислено в тежест на длъжниците С. М. Р., С. М. Р.-К. и Н. К. Н. адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв. без да са приложени договора за адвокатска услуга и доказателства, че е платено.

С т. 1 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС разясни, че за присъждането на този разход по фактическите състави в чл. 78 ГПК е необходимо по делото да бъдат представени договорът за адвокатска услуга и доказателства, че възнаграждението е платено. Същото се отнася и за заявеното от взискателя адвокатско възнаграждение, когато съгласно чл. 79 ГПК ЧСИ го поставя в тежест на длъжника. С т. 2 ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. ОСГТК на ВКС разясни, че всеки акт, с който съдебният изпълнител определя задължение на длъжника за разноски за изпълнението, е „постановление за разноските“ в смисъла по чл. 435, ал. 2 ГПК. В приложението на двете тълкувателни решения с т. 1 на решението ЧСИ е санкциониран за всеки акт, с който адвокатското възнаграждение за сумата 75 000 лв. е включвано в дълга, въпреки че по изп. д. не са представени договорът с адв. К. и доказателства да е платено от взискателя. В т. 1 от искането на министъра на правосъдието обаче предметът на дисциплинарното производство е концентриран само върху актовете, с които това е извършвано за длъжниците С. Р. и Н. Н.. Тези актове са постановлението от 28.08.2024 г., с което след конституирането им съответно като наследник по закон и наследник по завещание на С. Р., в дълга е включено и адвокатското възнаграждение, и двете ПДИ до длъжниците С. Р. и Н. Н.. Извършеното противоречи на т. 1 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, което има задължително действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Нарушението е системно - с три акта, като за извода е без значение, че ПДИ до длъжниците С. Р. и Н. Н. са изготвени от ПЧСИ Т. К.. Съгласно чл. 32 от Етичния кодекс, ЧСИ има задължение да осъществява контрол върху действията на ПЧСИ и неосъщественият контрол също е дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 67, пр. посл. ЗКЧСИ. Извършеното с постановлението от 28.08.2024 г. е умишлено – ЧСИ е нарушил чл. 79, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, въпреки че в постановлението за образуване на изп. д. е изискал взискателят да представи договора и доказателствата, че е платил възнаграждението на адв. К.. Незаконно включваната в дълга сума 75 000 лв. е с висок размер. От друга страна, за определяне на наказанието за нарушенията по чл. 79, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК от значение е, че дисциплинарната отговорност се ангажира не само за умишлено извършеното от ЧСИ действие, но и за неосъществения контрол върху действията на ПЧСИ, т. е. за бездействие, с което по небрежност е причинен противоправния резултат. От значение е и това, че по изп. д. не е осребрявано имущество и няма плащания по дълга, т. е. от нарушенията не са настъпили други неблагоприятни освен внесените от длъжника Н. такси по жалбата му срещу постановлението за разноските от 28.08.2024 г. При съобразяване на всички тези обстоятелства Върховният касационен съд следва да измени обжалваното решение и за нарушението по чл. 79, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК да наложи на ЧСИ Г. К. глоба 3 000 лв.

С решението искането на министъра на правосъдието по т. 2 е отхвърлено с мотиви, че е обосновано със същите твърдения каквито са изложени за нарушението по т. 1, а за нарушението по чл. 78, ал. 1 ГПК ЧСИ Г. К. е наказан с наложената му глоба 10 000 лв.

Твърденията за нарушението по т. 1 и по т. 2 от искането на министъра на правосъдието обаче не са идентични. Искането по т. 2 е за това, че като е включвал сумата 75 000 лв. в материалния интерес ЧСИ е определил/включил в дълга и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която към етапа, до който е достигнало изп. д., не е дължима. Върховният касационен съд следва да отмени решението в тази част като постановеното при съществено процесуално нарушение – ДК на КЧСИ не се е произнесла по искането на министъра на правосъдието по т. 2, и да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ Г. К. за това нарушение.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи авансово. ЧСИ я събира от постъпленията по изп. д. Нейната дължимост/поставянето й в тежест на длъжника предпоставя резултат от принудителното изпълнение. По своя характер тя е такса за успешното събиране на дълга или на част от него. Различни са авансовите такси за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение, за налагане на възбрана и запор, предвидени в ТТРЗЧСИ. Фактическият състав по т. 26 ТТРЗЧСИ не е осъществен, ако по изп. д. не са постъпили средства от осребрено имущество на длъжника или средства от плащане, извършено от длъжник на длъжника или от търговско дружество, в което длъжникът притежава дялове, респ. акции. Случаят е такъв, а настоящият състав не приема, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е начислявана „прогнозно“ в множеството издадени постановления за разноските и в ПДИ. Тя е включвана като част от разходите, определени с постановленията за разноските, и поставяна в тежест на всеки длъжник с ПДИ заедно с обща сума, като сбор от авансово внесените от взискателя такси и от таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Дисциплинарната отговорност на ЧСИ следва да се ангажира за системно извършваното нарушение по чл. 79 ГПК, вр. т. 26 ТТРЗЧСИ, включително за неосъществения контрол върху действията на неговия помощник Т. К., изготвил ПДИ за длъжниците С. Р. и Н. Р.. Нарушението е застрашило правния интерес на всеки от длъжниците по изп. д., от който ЧСИ е очаквал доброволно да платят в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК недължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. От друга страна, по изп. д. не е осребрявано имущество и не са извършвани плащания по дълга, т. е. и от това нарушение за длъжниците не са настъпили неблагоприятни последици. Отчитайки всичко това, Върховният касационен съд приема, че за нарушението по чл. 79, ал. 1 ГПК, вр. т. 26 ТТРЗЧСИ на ЧСИ Г. К. следва да наложи глоба 3 000 лв.

С решението е отхвърлено искането по т. 3 на министъра на правосъдието, което настоящият състав намира за неиндивидуализирано. Изготвените сметки са останали неподписани от ЧСИ по изп. д., но министърът на правосъдието не е уточнил дали иска ЧСИ да бъде наказан за това, че въз основа на неподписаните сметки по изп. д. не са събрани дължими такси или са събрани недължими такси – аргумент от пряката цел на сметката по чл. 79 ЗЧСИ, или за нарушение на задължението за счетоводна отчетност чрез съставената сметка по чл. 79 ЗЧСИ – аргумент от чл. 22, ал. 2 от Наредба № 4/06.02.2008 г. за служебния архив на ЧСИ, или за друго действие по изп. д. – например установена е практика, според която със сметката по чл. 79 ЗЧСИ ЧСИ определя дълга, когато взискателят по изп. дело е само един, а случаят е такъв. Аргумент за това, че нарушението по искането по т. 3 на министъра на правосъдието не е индивидуализирано, а това изначално осуетява правото на защита на ЧСИ в дисциплинарното производство, произтича от различните становища в какво се изразява нарушението, изразени от страните в производството пред ДК на КЧСИ, а и от обжалваното решение, с което е съобразявана необходимостта сметката по чл. 79 ЗЧСИ да отговаря на реквизитите за платежен документ, изисквани от ЗСч., и е обсъждано действието по време на ЗЧСИ и ЗСч. и съотношението им на специален към общ. Върховният касационен съд следва да отмени решението като постановено при съществено процесуално нарушение и с тези мотиви да отхвърли искането по т. 3 на министъра на правосъдието.

Нарушението по чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (т. 4 от искането на министъра на правосъдието) има за последица административнонаказателна отговорност на дееца, извършил плащане в брой на стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв. То няма значение за надлежността и доказването на извършено плащане, за валидността на договора, от който произтича вземането, нито за задължението на ЧСИ да определи задължението на длъжника по чл. 79 ГПК. Върховният касационен съд следва да остави в сила решението, с което е отхвърлено искането по т. 4 на министъра на правосъдието.

По искането по т. 5 с решението правилно е прието, че чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК поставят на ЧСИ задължение да изпрати съобщение до НАП за всяко започнато изпълнение и за всяко извършено разпределение; че задължението не зависи от данните от справка в системата РЕДЖИКС, която макар и достоверна, касае публични задължения в по-голям размер от 100.00 лв. и не се отнася до наложените мерки по ДОПК. Нарушението по чл. 458 ГПК, вр. чл. 191, ал. 3 ДОПК е винаги съществено, защото разпоредбите са в публичен интерес. Те гарантират правото на държавата ex lege да се присъедини и да участва във всяко разпределение по изп. д. по ГПК, респ. в разпределението да се зачетат привилегиите на държавата по чл. 136, ал. 1, т. 2 и по т. 6, вр. ал. 2 ЗЗД. Несъответно на искането в т. 5 на министъра на правосъдието, съдържащо твърдения за нарушение по чл. 458 ГПК, вр. чл. 191, ал. 3 ДОПК и за тримата длъжници, обаче с обжалваното решение на ЧСИ е наложена глоба само за неизпълненото задължение за длъжника С. Р.. Върховният касационен съд следва да отмени решението и да ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ за неизпратените съобщения до НАП за започнатото изпълнение и за длъжниците С. Р. и Н. Н.. Нарушението е съществено - на разпоредби в публичен интерес, и е системно. От друга страна, при постъпилите данни от справката в системата РЕДЖИКС, при знанието на ЧСИ, че към момента на издаване на изп. лист длъжникът С. Р. е починал, т. е. при очакваното обезсилване на изп. лист – такава е установената съдебна практика, което впоследствие е извършено с определението по в. ч.гр. д. № 2855/2024 г. на САС, Върховният касационен съд следва да измени решението, като за нарушенията по чл. 458 ГПК, вр. чл. 191, ал. 3 ГПК наложи на ЧСИ Г. К. глоба 3 000.00 лв.

По искането по т. 6 на министъра на правосъдието с решението правилно е прието, че ЧСИ е нарушил чл. 436, ал. 2 ГПК, като не е администрирал жалби вх. № № 237102/14.10.2024 г., 280758/11.10.2024 г. и 280759/11.10.2024 г. срещу постановлението за разноските от 28.08.2024 г. на пълномощника на длъжника Н. Н.. Допълнителни аргументи за това, че наложената с решението глоба 1 000 лв. съответства на нарушението, въпреки забавата от 32 работни дни в периода от 15.10.2024 г. – тогава са внесени таксите по първата жалба, до 28.11.2024 г. - тогава изп. д. е прекратено, произтичат от това, че трите жалби са с идентично съдържание, т. е. ЧСИ е бил длъжен да връчи препис на взискателя само от първата. От значение за справедливо определеното с решението наказание е и това, че за длъжника Н. Н. не са настъпили други вредоносни последици освен внесените такси.

В т. 7 министърът на правосъдието е поискал ЧСИ да бъде наказан за нарушение по чл. 32 от ЕК КЧСИ – за това, че не е осъществил контрол върху действията на ПЧСИ Т. К., който е бил длъжен с ПДИ до длъжниците С. Р. и Н. Н. да им съобщи наложен запор на л. а. Хонда, рег. [рег. номер на МПС] .

По арг. от чл. 450, ал. 2 ГПК, запор върху лекия автомобил, който според справката по изп. д. е регистриран в СДВР – Пътна полиция като собственост на длъжника С. Р., се налага с получаване на запорното съобщение. На 22.08.2024 г. ПЧСИ Т. К. е издал разпореждане за запор на автомобила и е изпратил до СДВР – Пътна полиция уведомление за вписване на запор, какъвто по изп. д. не е налаган. Към този момент, а и към момента на образуване на изп. д., длъжникът по изп. лист е починал, т. е. не би могло да му се връчи и не му е връчвано запорно съобщение по чл. 450, ал. 2 ГПК. Не за тези незаконосъобразни действия, респ. за неосъществения контрол по тях – за незаконните разпореждане от 22.08.2024 г. и искане на ПЧСИ Т. К. от 22.08.20204 г. до СДВР – Пътна полиция за вписване на неналожен запор по изп. д., министърът е поискал ЧСИ да бъде наказан. Върховният касационен съд е длъжен да отмени решението и да отхвърли искането на министъра по т. 7.

В т. 8 министърът на правосъдието е поискал ЧСИ да бъде наказан за нарушение по чл. 13 ГПК, вр. чл. 46 от Етичния кодекс – за това, че 40 дни е забавил да съобщи разпореждането си от 26.08.2024 г., с което е оставил без движение жалба вх. № 151413/26.08.2024 г. и не е предприел действията по администрирането на жалбите вх. № № 237102/14.10.2024 г., 280758/11.10.2024 г. и 280759/11.10.2024 г..

В обжалваното решение е преценено, че искането по т. 8 се покрива с искането по т. 6 на министъра на правосъдието, но настоящият състав намира, че това важи само за втората част – относно нарушението по чл. 436, ал. 2 ГПК, извършено с неадминистрираните жалби. За него ЧСИ е наказан - с настоящото решение се остави в сила обжалваното решение, с което по т. 6 от искането на министъра на правосъдието е наложена глоба 1 000 лв. Чл. 71, ал. 7, т. 3 ЗЧСИ не допуска за същото нарушение на ЧСИ повторно да се наложи дисциплинарно наказание. В нарушение на процесуалния закон обаче в обжалваното решение няма произнасяне по първата част на искането по т. 8 - ЧСИ да бъде наказан за забава в задължението да съобщи разпореждането от 26.08.2024 г., с което е дал указания и срок по жалба да се внесат дължими такси по сметките съответно на СГС и на ЧСИ. Настоящият състав не намира, че за това бездействие ЧСИ следва да бъде санкциониран. Жалба вх. № 151413/26.08.2024 г. на адв. Б. е срещу разпореждането от 02.08.2024 г., с което ЧСИ е оставил без уважение молбата му от 12.07.2024 г. Към нея няма пълномощно – пълномощното, с което адв. Б. е упълномощен да представлява длъжника Н. Н. е приложено по изп. д. месеци по-късно, адв. Б. не е посочил в какво качество подава молбата, а тя не съдържа твърдения и искания във връзка с извършени или дължими действия по изп. д. ЧСИ е бил длъжен и с разпореждането от 02.08.2024 г. е разгледал тази молба, оставяйки я без уважение (чл. 2 ГПК), като следва да се приеме, че молбата адв. Б. е подал като трето за изпълнението лице. Подадена в срок, съгласно чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, вр. чл. 261, т. 4 ГПК по жалбата вх. № 151413/26.08.2028 г. ЧСИ е бил длъжен и се е произнесъл, давайки с разпореждането от 26.08.2024 г. указания за внасянето на дължимите такси по тази жалба. Чл. 13 ГПК, друга разпоредба в ГПК или чл. 46 от Етичния кодекс не предвиждат задължение ЧСИ да съобщава своите актове, с които се произнася по молби и жалби на трети за изпълнението лица. Задължението да съобщава/връчва своите актове, когато законът предвижда това, е винаги свързано с разноски за ЧСИ. Той е е длъжен да ги понесе, когато връчва актовете си на страните по изп. д. или на техните пълномощници. На третото лице е тежестта/задължението да се уведоми за актовете, с които ЧСИ се е произнесъл по неговите молби и жалби. Искането на министъра на правосъдието по т. 8 е неоснователно и в първата част, като със съответно изменение на обжалваното решение Върховният касационен съд следва да го отхвърли.

Неоснователно е искането, поддържано от министъра на правосъдието и в жалбата срещу решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ, на ЧСИ Г. К. да се наложи наказанието лишаване от правоспособност за срок от една година. Първо, за нарушенията по т. т. 3, 4, 7 и 8 от искането на министъра на правосъдието по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ не следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ Г. К.. Второ, от нарушенията по т. т. 1, 2, 5, и 6 от искането на министъра на правосъдието, за които отговорността му следва да се ангажира, не са настъпили вредоносни последици с изключение на внесените такси по жалбата от длъжника Н. Н.. Трето, към момента ЧСИ Г. К. е наказан дисциплинарно единствено с решение от 27.05.2025 г. по дисц. д. № 7/25 г. на ДК на КЧСИ, оставено в сила с решение № 738/08.12.2025 г. по гр. д. № 3985/2025 г. на ВКС, III-то ГО, но наложеното му наказание „порицание“е най-лекото от предвидените в чл. 68, ал. 1 ЗЧСИ.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ИЗМЕНЯ решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ и по т. 1 от искането на министъра на правосъдието изх. № 91-00-109/15.04.2025 г. налага на ЧСИ Г. К. глоба 3 000 лв. за нарушението по чл. 79, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, извършено с постановлението от 28.08.2024 г., с което ЧСИ Г. К. е включил в дълга адвокатско възнаграждение за сумата 75 000 лв., без по образуваното пред него изп. д. № 20249240401505 да са представени договор с адв. Б. К. и доказателства, че адвокатското възнаграждение е платено от взискателя „Ф. Т. ЕООД, и с неосъществения контрол по чл. 32 от Етичния кодекс върху действията на ПЧСИ Т. К., който също е включил адвокатското възнаграждение за сумата 75 000 лв. в поканите за доброволно изпълнение до длъжника С. М. Р. -К. и до длъжника Н. К. Н..

ОТМЕНЯ решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ и по т. 2 от искането на министъра на правосъдието налага на ЧСИ Г. К. глоба 3 000 лв. за нарушението по чл. 79 ГПК, извършено с постановленията за разноските и с поканата за доброволно изпълнение до длъжника С. М. Р., с които ЧСИ Г. К. е включвал в дълга по изпълнителното дело недължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, и с неосъществения контрол по чл. 32 от Етичния кодекс върху действията на ПЧСИ Т. К., който е включил недължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в поканите за доброволно изпълнение до длъжниците С. М. Р. - К. и Н. К. Н..

ОТМЕНЯ решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ и отхвърля искането по т. 3 на министъра на правосъдието на ЧСИ Г. К. да се наложи дисциплинарно наказание за това, че изготвените сметки по чл. 79 ЗЧСИ са останали неподписани по изпълнително дело от ЧСИ Г. К..

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ в частта, с която е отхвърлено искането по т. 4 на министъра на правосъдието на ЧСИ Г. К. да се наложи дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

ИЗМЕНЯ решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ и по т. 5 от искането на министъра на правосъдието налага на ЧСИ Г. К. глоба 3 000 лв. за нарушението по чл. 458 ГПК, извършено с неизпратените съобщения по чл. 191, ал. 3, изр. 2 ДОПК до НАП за започнатото изпълнение за длъжника С. М. Р., за длъжника С. М. Р. - К. и за длъжника Н. К. Н..

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ в частта, с която по т. 6 от искането на министъра на правосъдието на ЧСИ е наложена глоба 1 000 лв. за нарушението по чл. 436, ал. 2 ГПК, извършено с неадминистрираните жалби на длъжника Н. К. Н. срещу постановлението от 28.08.2024 г. за разноските по изпълнителното дело.

ОТМЕНЯ решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ отхвърля искането по т. 7 на министъра на правосъдието на ЧСИ Г. К. да се наложи дисциплинарно наказание за това, че не е осъществил контрол върху действията на ПЧСИ Т. К. за задължението му в поканите за доброволно изпълнение до длъжника С. М. Р. – К. и до длъжника Н. К. Н. да съобщи наложен запор на лек автомобил Хонда, рег. [рег. номер на МПС] .

ОТМЕНЯ решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ и отхвърля първата част на т. 8 от искането на министъра на правосъдието - на ЧСИ Г. К. да се наложи дисциплинарно наказание за неадминистрирането на жалба вх. № 151413/26.08.2024 г. на адв. Е. Б..

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.09.2025 г. по дисц. д. № 11/2025 г. на ДК на КЧСИ, с което е отхвърлена втората част на т. 8 от искането на министъра на правосъдието - на ЧСИ Г. К. да се наложи дисциплинарно наказание за неадминистрираните жалби на длъжника Н. К. Н. срещу постановлението за разноски от 28.08.2024 г. по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.