О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50064

гр. София, 30.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 412 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Н. срещу определение № 534/10.12.2019 г. по в. ч. д. № 770/2019 г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено определение от 05.11.2019 г. на Окръжен съд Кърджали по т. д. № 39/2019 г. за връщане на подадена от жалбоподателя искова молба и прекратяване на производството, образувано въз основа на нея, като недопустимо.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд неправилно e приел, че той като ищец е загубил правото си на иск за защита на неимущественото му право на информация в момента, в който е напуснал дружеството. В действителност той е подал иска по чл. 71 ТЗ докато е бил съдружник и по време на процеса е прекратил участието си в дружеството. Счита за важно обстоятелство, че претенцията му е за достъп до книжа на дружеството, съставени в период от време, когато е бил съдружник. В жалбата излага твърдения, че има правен интерес да води осъдителен иск по чл. 71 ТЗ, тъй като са били засегнати негови дружествени права в момент, когато все още е бил съдружник. При изложените доводи касаторът претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от него претенция с правно основание чл. 71 ТЗ.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните въпроси :

1. „Има ли правен интерес да води осъдителен иск на основание чл. 71 ТЗ за защита на членствено право по чл. 123 ТЗ /право да преглежда книжата на дружеството/ лице, което след подаване на исковата молба е прекратило участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ?“

2. „Погасяват ли се правата на съдружника по чл. 123 ТЗ в момента на прекратяване на участието му в дружеството по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или те продължават да съществуват, но само досежно периода, в който е бил съдружник?“

3. „Поглъща ли искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ исковете за защита на отделни членствени права по чл. 71 ТЗ?“

Жалбоподателят Н. излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като няма формирана практика, която да им дава отговор.

Ответникът по частната касационна жалба „УСТРА-БЕТОН“ ООД я оспорва като неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд П. определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставки за допускането му до касация, тъй като съществува формирана по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК практика по приложението на чл. 71 ТЗ в обратния на сочения от жалбоподателя смисъл. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд П. е потвърдено определение от 05.11.2019 г. на Окръжен съд Кърджали по т. д. № 39/2019 г. за връщане на подадената от Н. Г. Н. срещу „УСТРА БЕТОН“ ООД искова молба, обективираща претенция с правно основание чл. 71 ТЗ – да се осъди ответното дружество да предостави счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал - всички документи към 31.12.2018 г., приложенията към ГФО за 2018 г., оборотна ведомост към 31.12.2018 г., както и всички протоколи от проведени през периода 2010 г. – 28.02.2018 г. заседания на общото събрание на съдружниците в дружеството, книга за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание. От въззивния съд е съобразено, че на 28.02.2018 г. ищецът е отправил волеизявление до дружеството, че упражнява правото си по чл. 125, ал. 2 ТЗ доброволно да прекрати членственото правоотношение, съществуващо между него и дружеството. Исковата молба, обективираща осъдителна претенция по чл. 71 ТЗ, е изпратена по куриер до съда на 27.05.2019 г. Според решаващия състав членството се е прекратило в хода на процеса и това следва да бъде взето в предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. По служебен ред от въззивния съд е установено, че наред с иска по чл. 71 ТЗ от Н. Д. Н. е предявен и иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ. При тези факти е извършена преценка за липса на правен интерес от поддържане на претенцията с правно основание чл. 71 ТЗ поради изгубване на качеството съдружник в рамките на исковото производство. Недопустимостта на заведения иск е аргументирана с приложение на общите правила, закрепени в процесуалния закон, които изискват наличието на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. От решаващия състав е прието, че правата си ищецът може да защити в съдебното производство, което междувременно е заведено по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

С определение № 184/10.06.2020 г. на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело беше спряно до постановяване на решение по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Тъй като към настоящия момент е постановено ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК производството по делото следва да бъде възобновено.

Първият въпрос, поставен от жалбоподателя, е обосновал мотивите на въззивната инстанция и е включен в предмета на процесуалния спор относно допустимостта на предявения осъдителен иск по чл. 71 ТЗ. Той удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, но настоящият състав намира, че постановеното от въззивния съд определение е в противоречие с казуална практика на касационната инстанция, поради което е необходимо извършване на проверка за неговата законосъобразност в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С решение № 50/16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на I т. о., решение № 196/10.01.2014 г. по т. д. № 615/2012 г. на I т. о., решение № 212/14.02.2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. на II т. о. на ВКС е прието, че по отношение на осъдителните и конститутивни искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен като за допустимостта им е достатъчно да се установи, че ищецът е съдружник или акционер в ответното дружество. Като всеки иск по чл. 71 ТЗ и осъдителният е за защита на членствени права и включва както установяването им в твърдения от ищеца обем, така и факта на нарушаването им. С решение № 128/2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на I т. о., решение № 204/2012 г. по т. д. № 898/2010 г. на II т. о., решение № 174/2018 г. по т. д. № 1504/2016 г. на I т. о., определение № 41/2015 г. по ч. т. д. № 3519/2014 г. на I т. о. е разяснено, че е допустим иск за защита на членствени права на лице, което има качеството съдружник към момента на завеждането му, независимо от обстоятелството, че това качество е отпаднало в хода на процеса. С т. 5 на ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК е консолидирана съществуващата до момента казуална практика, която приема, че уредената в чл. 125, ал. 2 ТЗ хипотеза предполага прекратяване участието на съдружник в ООД с изтичане срока на отправеното от него тримесечно предизвестие, т. е. членственото правоотношение се прекратява по право. Настоящият състав изцяло споделя цитираната практика, и счита, че поставеният от касатора първи въпрос намира в нея своя отговор. Следва да се има предвид и обстоятелството, че до момента на прекратяване на членственото правоотношение всеки съдружник притежава правата, които попълват съдържанието му, в техния пълен обем. Следователно, има правен интерес да води осъдителен иск по чл. 71 ТЗ за защита на членствено право лице, което след подаване на исковата молба е прекратило участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ.

С оглед дадения отговор на поставения от касатора правен въпрос, следва да се приеме, че в полза на ищеца и жалбоподател в настоящото производство Н. Д. Н. е налице правен интерес от завеждане и поддържане на осъдителен иск по чл. 71 ТЗ. Той е подал предизвестие за напускане на ответното дружество по реда на чл. 125, ал. 2 ГПК на 28.02.2019 г. и на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ правоотношението му с дружеството „УСТРА-БЕТОН“ ООД се е прекратило на 28.05.2019 г. Предявената искова молба, обективираща осъдителна претенция по чл. 71 ТЗ срещу търговското дружество, е подадена на 27.05.2019 г. , т. е. към дата, на която ищецът все още е бил съдружник. С оглед отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че към този момент той е притежавал целия обем права на съдружник по смисъла на чл. 123 ТЗ, включително да бъде осведомяван за дружествените работи и да преглежда дружествените книжа. Предявяването на иск за изплащане на дружествения дял не отнема правото му да прегледа дружествените книжа, а тъкмо обратното - обосновава интерес от упражняване на това право с цел правилно формулиране размера на претенцията. Обстоятелството, че в производството по чл. 125, ал. 3 ТЗ съдът събира доказателства за стойността дружественото участие с оглед размера на дела не може да бъде интерпретирано по начин, лишаващ съдружника от правото му на достъп до дружествените книжа преди завеждане на иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ и в хода на процеса. Възприетите от въззивната инстанция допълнителни аргументи на първоинстанционния съд, че предоставянето на достъп до дружествените книжа на лице, за което е отпаднало качеството съдружник, нарушава търговската тайна не може са обоснове извод за пълна забрана то да получи достъп до документите. Балансът между интереса на дружеството и този на съдружника предпоставя спазване на задължението по чл. 123 ТЗ относно документи, обективиращи информация за дружествените дела, осъществили се до датата, на която е било прекратено членственото правоотношение с напусналия съдружник.

Постановеното от въззивния съд определение е неправилно.

При служебна проверка настоящата инстанция установи, че производството по чл. 125, ал. 3 ТЗ, предмет на т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд Кърджали, е прекратено поради оттегляне на иска по реда и условията на чл. 232, предл. 1 ГПК. Тъй като сочената разпоредба не препятства повторно завеждане на същата претенция, то от настоящата инстанция следва да бъде постановено определение, с което да бъдат отменени потвърждаващото определение на въззивния съд и определението по чл. 130 ГПК на първоинстанционния съд, съответно делото да бъде върнато на Окръжен съд Кърджали за преценка дали към настоящия момент за ищеца Н. Н. все още е налице интерес от поддържане на осъдителния иск по чл. 71 ТЗ.

Изложеното мотивира настоящият състав на съда да

ОПРЕДЕЛИ :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 412/2020 г., спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 534/10.12.2019 г. по в. ч. д. № 770/2019 г. на Апелативен съд П.

ОТМЕНЯ определение № 534/10.12.2019 г. по в. ч. д. № 770/2019 г. на Апелативен съд П. и потвърденото с него определение от 05.11.2019 г. по т. д. № 39/2019 г. на Окръжен съд Кърджали.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Кърджали за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от Н. Д. Н. искова претенция по чл. 71 ТЗ срещу „УСТРА-БЕТОН“ ООД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.