ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1410

София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1535 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 609 от 16.11.2023 г. по в. гр. д. № 516/2023 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 12 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев, с което е бил уважен предявеният от В. З. Д. и Г. З. Д. срещу В. Г. Д. и М. Г. Л. иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 15/16 ид. части от едноетажна масивна сграда „Кафетерия“, със застроена площ 68 кв. м., построена в южната част на УПИ [№] от квартал 1 по плана на [населено място], област Б., с площ 360 кв. м., при съседи за имота: от две страни улици; УПИ [№], и е отменил за разликата над 1/16 до 15/16 ид. ч. нотариалния акт за собственост на имота, с който ответниците са се снабдили.

Въззивният съд е проследил сделките, които установяват промените в правото на собственост върху дворното място, в което се намира спорната сграда. Прието е, че общият наследодател на страните Т. З. Д. е придобил собственост върху процесния урегулиран поземлен имот. Впоследствие, през 1975 г., той е дарил 1/2 ид. част от него на сина си З. Т. Д.. След смъртта на Т. Д. неговата преживяла съпруга В. Л. Д. и дъщерите му М. Т. Д. и Л. Т. Д. дарили през 1992 г. на З. Т. Д., син на първата и брат на другите две дарителки собствените си...