РЕШЕНИЕ

№ 90

гр. София, 09.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 26.01.2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Р. С. разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4720 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. Д. от [населено място], [улица], вх.Б, ет. 1, ап. 2, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв.М. Ш., против Решение №4227 от 11.07.2024г. по в. гр. д. №11580/2023г. по описа на Софийския градски съд, с което е било отменено Решение №6245 от 21.04.2023г., постановено по гр. д. №54472/2022г. по описа на СРС, 56 състав, като вместо това са били отхвърлени предявените от И. А. Д., ЕГН [ЕГН], срещу „Професионален футболен клуб Л.“ АД, ЕИК[ЕИК], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 68, ал. 5 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ за признаване за установено в отношенията между страните, че трудовото правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №СЮ2 от 13.06.2014г., изменен с допълнителни споразумения от 29.07.2016г. и от 26.02.2019г. между И. А. Д. и „Професионален футболен клуб Л.“ АД към момента на прекратяването му- 19.07.2021г. е било трудово правоотношение за неопределено време, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11577,30 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 07.10.2022г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение в размер на последното брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестие от 30 дни при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея „Професионален футболен клуб Л.“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. С. Ч., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №2145 от 29.04.2025г. по настоящото гр. д. №4720/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за характера на правоотношението между професионален футболист и футболен клуб, за който е прието, че е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с Определение №240 от 03.05.2011г. на ВКС по ч. гр. д.№182/2011г., трето г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл. 293 от ГПК, приема следното:

Въззивният съд е бил сезиран с предявени от И. А. Д. против „Професионален футболен клуб Л.“ АД искове за признаване за установено, че съществувалото между страните трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от 13.06.2014г. и допълнителни споразумения към него, е било сключено за неопределено време, и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 11577,30 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че по трудово правоотношение с ответника е заемал длъжността „футболист“ съгласно сключен между тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КТ трудов договор от 13.06.2014г., чийто срок е бил двукратно продължен - с допълнително споразумение от 29.07.2016г. до 31.05.2019г. и с допълнително споразумение от 26.02.2019г.- за още три спортно-състезателни години- 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г. Счита, че тъй като не били налице условията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, то съгласно чл. 68, ал. 5 от КТ трудовото му правоотношение било трансформирано в такова за неопределено време. Твърди, че същото било прекратено от него без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неизплащане на трудови възнаграждения, считано от 19.07.2021г., за което била издадена Заповед №99/23.07.2021г. на изпълнителния директор на П. „Л.“.

Ответникът „Професионален футболен клуб Л.“ АД е оспорил иска с доводи, че трудовото правоотношение между страните е възникнало и продължавано като срочно в съответствие с правилата, установени в Правилника за договорите и трансферите на футболисти на Б..

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че естеството на правоотношенията между страните сочи на наличието на договор, който не притежава характеристиките на трудов такъв. Посочил е, че трудовият договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна - работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването й от другата страна - работодател, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договорили извършване на определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника, на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка или услуга и други. В конкретния случай се касае за правоотношение по договор, задължаващ ищеца да упражнява състезателните си права като футболист в полза на клуба съгласно условията на договора и срещу заплащането на възнаграждение. Според съда така възникналото правоотношение се регламентира от специална нормативна уредба, а именно - чл. 77 от Закона за физическото възпитание и спорта, който в ал. 2, т. 2 и т. 3 предвижда, че договорът, сключван между професионален спортист и спортен клуб, е възмезден и срочен. Според съда възникналото между страните облигационно правоотношение не е трудово, а е породено от изрично уреден в закона договор за извършване на тренировъчна и състезателна дейност от професионален спортист, който е самостоятелен, със специфичен предмет и цел. По посочените съображения съдът е приел, че предявените от ищеца искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда споделя приетото в Определение №240 от 03.05.2011г. на ВКС по ч. гр. д.№182/2011г., трето г. о.,, че характерът на възникналото между професионален футболист и футболен клуб правоотношение и видът на сключения договор следва да се определят чрез тълкуване на неговите съществени /определящи/ клаузи. При положение, че предметът на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или извършване на определена работа, а включва полагането на труд /независимо, че е описан като упражняване на състезателни права/, дейноста по който за срока на действие на договора ще се осъществява многократно /т. е. не е налице еднократно изпълнение на определена задача/, уговорена е организацията, при която ще се полага труда /графици, футболни срещи, тренировки, екипировка, лагери, трансфери/ и т. н./, предвидено е здравно и социално осигуряване на професионалния футболист, отпуски и хипотези на временна и трайна нетрудоспособност, уговорено е място на изпълнение на договора, което е в клуба, и изпълнението е с имущество, осигурено и организирано от работодателя, то са налице основните, съществени елементи на трудов договор и възникналото правоотношение следва да се квалифицира като трудово независимо от наличието и на други елементи в него, които обаче не са определящи.

В допълнение към горното настоящият състав на съда приема и следното: При преценката за характера на правоотношението между професионален футболист и футболен клуб следва да бъдат съобразени и разпоредбите на специалния Закон за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от същия статутът на професионалните спортисти се определя от съответната спортна федерация с приети от нея правила. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗФВС професионалният спортист извършва тренировъчна и състезателна дейност чрез сключване на възмезден договор със спортен клуб, който съгласно ал. 2 от същата разпоредба се сключва в писмена форма и следва да съдържа посочените в нея елементи. Дадената в специалния закон правна регламентация предвижда само минимално необходимото съдържание на сключения между професионалния спортист и спортния клуб договор, но не урежда правното му естество и не изключва възможността възникналите между тях правоотношения да бъдат уредени като трудови, ако такава е волята на страните и приетите от съответната спортна федерация правила за статута на професионалните спортисти.

По касационната жалба:

Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение поради това, че съдът се бил произнесъл в нарушение на диспозитивното начало извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Обстоятелството, че между страните по делото не е съществувал спор, че сключеният между тях договор е трудов, не може да ограничи съда в преценката му за действителната правна квалификация на възникналото правоотношение, която се извършва според посочените и установени по делото факти, а не според правните твърдения на страните. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение №1/2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ето защо приемайки, че с оглед уговорките в него сключеният между страните договор не е трудов, въззивният съд не е постановил процесуално недопустимо решение.

Основателни са обаче доводите в касационната жалба за неправилност на посочените изводи на съда. Видно от съдържанието на процесния договор за наемане на професионален футболист, в същия е посочено, че е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КТ и в съответствие с трудовото и осигурително законодателство на Р. Б. Правилника на Б. за статута и трансфера на футболистите и изискванията на Ф. и У.. В договора са постигнати уговорки за сумирано отчитане на работното време на футболиста при 5- дневна работна седмица, за заплащане на възнаграждение, включващо всички допълнителни трудови възнаграждения съгласно нормативните актове, за социално и здравно осигуряване на футболиста, за предоставяне на футболиста на спортна екипировка, спортно-медицицинско и спортно - терапевтично обслужване и др., за платения годишен отпуск на футболиста и дължимите му обезщетения при неработоспособност, включително в резултат на трудова злополука, както и задължения на футболиста да участва във футболните срещи и прояви на клуба, в тренировките и всички дейности, представляващи подготовка за футболните срещи и състезания. Посочено е, че за допуснати нарушения на договора футболистът се наказва със санкциите, предвидени в КТ, а договорът се прекратява по реда на КТ. При така постигнатите между страните уговорки и с оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда намира, че между ищеца И. А. Д. и ответника „Професионален футболен клуб Л.“ АД е възникнало трудово правоотношение. Допълнителен аргумент за този извод е и създадената от спортната федерация - Български футболен съюз, по силата на законовата делегация регламентация на статута на професионалните футболисти, която разглежда правоотношенията между професионалния футболист и футболния клуб като трудови. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Правилника на Б. за статута на футболистите състезателните права от професионалния футболист се придобиват от футболния клуб след включването на футболиста в щата на футболния клуб. В чл. 20, ал. 5 от Правилника на Б. за договорите и трансферите на футболистите, отнасяща се до преотстъпването на футболист - професионалист, се урежда заплащането на трудовото възнаграждение по основния трудов договор, командироване и заплащане на командировъчни разходи. Съгласно чл. 33а от същия правилник футболните клубове са длъжни да изплащат в договорените срокове трудовите възнаграждения на футболистите - професионалисти. Съгласно чл. 35, ал. 5 договорът се прекратява по реда и при условията на КТ извън случаите на прекратяване поради изтичане на срока му или по взаимно съгласие. Съгласно §4 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника на Б. за статута на футболистите и §2 от заключителните разпоредби на Правилника на Б. за договорите и трансферите на футболистите, достъпни на интернет страницата на Б., е предвидено субсидиарно приложение на КТ за неуредените в тях случаи.

Предвид горното следва да се приеме, че страните са били обвързани от трудов договор. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че същият следва да се смята за безсрочен на основание чл. 68, ал. 5 от КТ предвид извършеното с допълнителни споразумения между страните двукратно продължаване на срока му в противоречие с разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ. Посочените разпоредби на КТ в случая са неприложими, тъй като за възникналото между страните /професионален спортист и спортен клуб/ правоотношение са налице специални правила. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 2, т. 2 от специалния ЗФВС договорът между професионалния спортист и спортния клуб е уреден като срочен. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилника на Б. за договорите и трансферите на футболистите договорът на професионалния футболист с футболния клуб е срочен, като съгласно ал. 3 максималният срок не може да бъде по - дълъг от три години. Така посочената правна уредба с оглед характера на полагания от професионалния футболист труд не предвижда възможност за сключване на безсрочен трудов договор, нито ограничения за броя на срочните трудови договори, които могат да бъдат сключени между него и футболен клуб. Предвид горното се налага изводът, че към датата на прекратяването на трудовото правоотношение- 19.07.2021г. страните са били обвързани от валиден срочен трудов договор, поради което претенцията на ищеца за признаване за установено, че трудовото му правоотношение с ответника към посочения момент е било такова за неопределено време е неоснователна. Предвид неоснователността на същата неоснователна се явява и претенцията на ищеца с правно основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради прекратяване на безсрочно трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед срочния характер на прекратеното трудово правоотношение същият има право на обезщетение по чл. 221, ал. 1, пр. 2 от КТ в размер на действителните вреди, които съгласно чл. 221, ал. 4, б.А от КТ се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. В случая ищецът не е изложил твърдения дали и за какъв период е остана без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, респ. да е претърпял вреди в резултат на това, и не е сезирал съда с такава претенция. Ето защо обжалваното въззивно решение, с което исковете са били отхвърлени, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила, макар и по други съображения.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4227 от 11.07.2024г. по в. гр. д. №11580/2023г. по описа на Софийския градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.