ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1176

гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа частно гр. дело № 920 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 257 от ГПК.

Образувано е по молба (наименована „жалба“) с вх. № 50461/23.02.2026 г. на ищеца по делото адв. Н. М. Н., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. М. – за определяне на срок за произнасяне по подадена от молителя, също чрез адв. М., молба (наименована „заявление“) с вх. № 33685/30.12.2024 г. за предоставяне на правна помощ по възз. гр. дело № 43/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). От страна на молителя се твърди, че повече от една година и два месеца САС не издавал съдебен акт за предоставяне на правна помощ, като се поддържа, че до постановяване на такъв е недопустимо извършването на каквито и да било съдопроизводствени действия по делото. Останалите искания и свързаните с тях твърдения, изложени в молбата (наименована „жалба“) с вх. № 50461/23.02.2026 г., нямат отношение към производството по чл. 257 от ГПК и не са от компетентността на настоящия съдебен състав.

В становището си по чл. 255, ал. 2 от ГПК апелативният съд счита, че по делото не е допуснато забавяне на извършване на дължимо от съда процесуално действие. По повод молбите на ищеца за предоставяне на правна помощ САС изтъква, че многократно е посочвал, че липсва формално основание за предоставяне на безплатна адвокатска защита на ищеца Н. Н., който е адвокат и е представляван в производството от друг адвокат. В становището се сочи още, че многократното поредно подаване на молби за правна помощ, които не почиват на реална необходимост от предоставянето й, не водят до спиране и прекъсване на процесуални срокове.

По делото се...