ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384

гр. София, 10.02. 2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

М. К.

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2112 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Агракомерс“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 190 от 22.07.2025 г. по в. ч. т. д. № 170/2025 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частична отмяна на определение № 202 от 27.05.2025 г. по т. д. № 166/2024 г. на Великотърновски окръжен съд е изменено решение № 65 от 24.03.2025 г. по т. д. № 166/2024 г. на Великотърновски окръжен съд в частта за разноските, като е отменено същото решение в частта, с която „Транс Ер“ ЕООД, [населено място] е осъдено да заплати на „Агракомерс“ ЕООД сумата над 1944 лв. до присъдения размер от 4544 лв. разноски за водене на производството по т. д. № 166/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, сумата над 206,78 лв. до присъдената сума 5285, 80 лв. разноски по ч. т. д. № 146/ 2024 г. на ВТОС за обезпечение на иска, както и разноски по връчване на покана за изпълнение чрез ЧСИ в размер на 546, 54 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода на въззивния съд, че по делото не са представени доказателства за реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и обезпечителното производство. Твърди, че доказателства за тези разноски е представил със становище с вх. № 6215 от 14.05.2025 г., депозирано в първоинстанционното производство. В частната касационна жалба се излагат доводи, че съставът на апелативния съд неправилно е приел, че направените от ищеца разноски за извънсъдебно връчване на покана за доброволно уреждане на спора чрез ЧСИ не могат да бъдат присъдени на основание чл. 78 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване частният касатор основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулира като значими за изхода на спора следните въпроси: „1. Допустимо ли е съдът да откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, когато по делото са представени банкови документи, удостоверяващи реално плащане?; 2. Какво е значението на банковите документи /платежни нареждания, извлечения/, удостоверяващи плащане на адвокатско възнаграждение, при преценката на съда дали разноските са действително извършени?; 3. Следва ли съдът да обсъди и мотивирано да се произнесе по всички представени доказателства, относими към направените разноски, и представлява ли нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК игнорирането им?“ Твърди, че въззивният съд е разрешил въпросите по т. 1 и т. 3 в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на противоречие с определение № 60239 от 12.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1234/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 82 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 2736/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 92 от 12.06.2014 г. по гр. д. № 1452/2013 г. на ВКС, II г. о.; по въпроса по т. 3 – на противоречие с решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. В изложението на основанията за достъп до касация се сочи, че въпросът по т. 2 е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Транс Ер“ ЕООД изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, респ. – че определението е правилно. Излага доводи, че доказателствата за сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не са били представени до приключване на първоинстанционното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в преклузивния срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Решение № 65 от 24.03.2025 г. по т. д. № 166/2024 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен предявеният от „Агракомерс“ ЕООД срещу „Транс Ер“ ЕООД иск, е постановено на основание чл. 237 ГПК при признание на иска. Ответникът е признал иска с депозирания отговор на исковата молба, като е поискал постановяване на решение при признание на иска и възлагане на направените по делото разноски на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. С допълнителната искова молба ищецът е изразил становище, че следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски, за които е представил доказателства с исковата молба. В допълнителния отговор ответникът е изложил съображения относно наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските на ищеца. С определение № 108 от 06.03.2025 г. окръжният съд е счел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в закрито заседание по реда на чл. 376 ГПК, прекратил е съдебното дирене на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, извършил е доклад по делото и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска в закрито заседание на 28.03.2024 г., от която дата започва да тече срокът за въззивно обжалване на решението. Това определение на окръжния съд е връчено на страните по делото /на 17.03.2025 г. - на ищеца и на 14.03.2025 г. - на ответника/ При разпределяне на разноските с решението на окръжния съд е извършена преценка, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да заплати направените от ищеца разноски, както следва: 4544 лв. разноски за исковото производство, 5285, 80 лв. разноски по обезпечение на иска и 546, 54 лв. разноски за връчване на ответника на покана за изпълнение на процесното задължение чрез ЧСИ.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответното дружество „Транс Ер“ ЕООД е подало искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В молбата дружеството е настояло за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК; мотивирало е исканията си на ищеца да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за извършването им, както и разноски за извънсъдебно връчване на ответника на покана за изпълнение, доколкото не са разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е депозирал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, към която е приложил банкови документи за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за исковия процес и за обезпечение на предявения иск.

За да отмени отказа на първоинстанционния съд и да измени решението по чл. 237 ГПК в частта за разноските, въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че ответникът е станал причина за образуване на исковото производство, на ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство /3 600 лв./ и за обезпечение на иска /2600 лв./, тъй като липсват доказателства за заплащането им по банков път, както е уговорено с процесуалния му пълномощник. По отношение на разноските на ищеца за връчване на покана за доброволно уреждане на спора - „покана за плащане“ до ответника чрез ЧСИ /546, 54 лв./ въззивният съд е посочил, че същите не представляват съдебни разноски, поради което не подлежат на присъждане на основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора.

Допускането на касационно обжалване съгласно 280, ал. 1 ГПК, приложим по отношение и на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Първият въпрос, въведен с изложението на частния касатор, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е съобразен с обстоятелството, че доказателствата за извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са представени от ищеца след постановяването на решението при признание на иска с отговора на подадената от ответника молба по чл. 248 ГПК. Както се признава и от частния жалбоподател, банковите документи, удостоверяващи плащането на договореното адвокатско възнаграждение преди постановяване на решението на съда, са приложени към становище от 14.05.2025 г., което е депозирано в отговор на молбата по чл. 248 ГПК на ответника от 10.04.2025 г. Същевременно, по въпроса относно разноските за адвокатско възнаграждение, които се присъждат по делото, е налице задължителна практика на ВКС. Съгласно т. 1 и т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението - ако е уговорено плащане на възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка /т. 1/. В съобразителната част на т. 11 е прието, че страната, която претендира присъждане на разноски, следва да представи доказателства за направените разноски най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Дейността на страните и съда по събиране на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява съдебното дирене за приключено и дава ход на устните състезания. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След постановяване на решението страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, каквито са действията по представяне на доказателства, включително за направени разноски за съответното производство. С оглед дадените задължителни указания в цитираното тълкувателно решение и при отчитане на обстоятелствата, че в настоящата хипотеза решението е постановено при признание на иска в закрито заседание по чл. 376 ГПК, за което страните са били уведомени, доказателствата за реално извършване на разноските е следвало да се представят преди постановяването на решението, за да бъдат съобразени от съда при разпределяне на отговорността за разноски с крайния съдебен акт по делото. Представените с отговора на молбата по чл. 248 ГПК на ответника банкови документи за извършените от ищеца разноски за заплатени адвокатски хонорари не могат да се вземат предвид, тъй като производството по чл. 248 ГПК има за цел да поправи грешките на съда при разпределяне на отговорността за разноски, но не и пропуските на страните да докажат своевременно претенциите си за разноски /определение № 379 от 19.11.2018 г. по т. д. № 793/2018 г. на ВКС, ІІ т. о./. Поради това крайният извод на въззивния съд, че не е съществувало основание за присъждане на ищеца на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за исковия процес и за обезпечение на уважения иск, съответства на практиката на ВКС, поради което не е налице въведеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият въпрос от изложението на частния касатор също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в атакуваното определение не е отречена възможността плащането на разноски за адвокатска защита да бъде установено със съответните банкови документи - платежни нареждания, извлечения от банкови сметки. Извън това, частният касатор не аргументира и въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато произнасянето на ВКС по обусловилия изхода на конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая въведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото в практиката на ВКС е изяснено значението на банковите документи за установяване на плащането на разноските за адвокатски хонорари. Както бе посочено, съобразно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Последният процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата за сторените разноски при произнасяне по частна жалба срещу акт по чл. 248 ГПК също не би могъл да обоснове достъпа до касационен контрол. Това е така с оглед изложеното по първия въпрос относно пределния момент, до който следва да бъдат представени доказателствата за факта на извършване /плащане/ на разноските. Доколкото в случая доказателствата за извършените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са представени след този момент, въззивният съд въобще не е дължал обсъждане на тези доказателства и изразяване на становище дали те удостоверяват плащането на договореното от ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за исковия процес и за обезпечение на иска. По изложените съображения съставът на Великотърновски апелативен съд не се е отклонил от практиката на ВКС, че въззивният съд следва да обсъди релевантните за спора по подадената частна жалба срещу първоинстанционния акт доказателства. Поради това по отношение на последния въпрос не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения за отсъствието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване на определението на Великотърновски апелативен съд не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 190 от 22.07.2025 г. по в. ч. т. д. № 170/2025 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.